Бургас решава съдбата на беларусин – жертва на руски феодал ли е?

Утре в 10:30 часа Апелативният съд на Бургас ще разгледа на въззивна инстанция искането за екстрадиция на беларуския гражданин Максим Василевич Борисау, който е търсен от властите в руския град Краснодар по повод разследване за измама.

На пръв поглед става въпрос за рутинна съдебна процедура. Обичайната практика в България е да се уважават подобни искания, защото се следва презумпцията, че щом разследващите органи в друга страна искат задържаното лице, трябва да им се съдейства, за да може, ако е виновен, да си понесе наказанието.

Дали случаят с Максим е такъв?

За него досега се знаеше твърде малко. Репортер на Флагман.бг бе на мярката му за неотклонение на 7 февруари т.г., когато Бургаският окръжен съд му наложи постоянен арест. Тогава бе съобщено, че през 2012 година той е извършил измама с джип Ауди Q7, продаден на руски гражданин за 2,5 млн. рубли.

Русия иска да й предадем издирван беларусин, спипан на ГКПП Малко Търново

На първа инстанция екстрадицията бе допусната от Окръжния съд на Бургас, макар и един от съдиите в тричленния състав да бе с особено мнение, защото документите, които пристигнаха от Краснодар, бяха непълни, а и т.нар. “разследване“ продължава 11 години без някакъв съществен резултат.

Защитата на Максим изтъкна няколко аргумента, които не бяха приети от съда – че Русия вече не е страна по Европейската конвенция за правата на човека, международните наблюдатели не са допускани до затворите, а мнението за справедливостта на съда е крайно противоречиво.

През уикенда, на Велика Събота, в Бургас пристигна братът на Максим – Алек, който бе придружаван от негови близки. Те се срещнаха с Максим в затвора дни преди ключовото заседание на Апелативния съд в Бургас. Разделили се със сълзи. С надеждата, че не се сбогуват. Но е много вероятно това да бъде последният им разговор.

След посещението в Окръжния затвор на Бургас, Алек потърси Флагман.бг, за да разкаже страховита история, която направо не е за вярване. Но днешна Русия е особена държава и не е изключено всичко, което ни разказа Алек, да е точно така.

В случая е замесен депутат от градската дума в Краснодар – Роман Напсо, който всъщност е подал сигнала срещу Максим Василевич Борисау. Напсо, ако се вярва на думите на Алек, е с огромна власт в Краснодаския район.

Алек предостави на Флагман.бг писмо, което Максим е написал в ареста. Неговата молба бе да го публикуваме, за да разкаже публично своята версия на обществеността и да призове да се погледне другата страна, която има своите аргументи и сериозни страхове.

Ето и писмото на Максим, публикуваме го с известни съкращения:

Името ми е Максим Василевич Борисау, гражданин на Република Беларус, роден на 12.02.1983 година. Арестуван бях на 02.02.2023 година, когато влязох от Република Турция в Република България. Обясниха ми, че съм задържан по указание на Интерпол, въз основа на искане на органите на наказателното преследване на Руската федерация. От този момент съм в Бургаския затвор.

На първа инстанция бе допусната екстрадицията. Не искам да кажа нищо против българското правосъдие. Моля се единствено съдът на втора инстанция да прочете това писмо и да разбере, че ако ме върне в Руската федерация, ме обрича на сигурна смърт.

Моята история започва от 2012 година, когато живеех в Русия. Имах успешен бизнес с продажба на скъпи и луксозни автомобили от Европа до Краснодар Роси (компания Autocity).

В един момент с мен се свърза Роман Напсо, депутат от Градската дума. Той ми направи „неустоимо предложение“ – да му дам част от бизнеса си, в замяна на неговото покровителство.

Сметнах го за абсурдно, тъй като не се нуждаех от никакво покровителство. Нито имам работа с държавата, нито нарушавам законите й.

Няколко дни по-късно, чрез други хора, получих съобщение, че ще ми вземат целия бизнес и имам последно предложение – да го продам на безценица. Аз съответно отказах.

В следващите месеци с мен се случиха няколко неприятни неща – запалиха две от най-скъпите ми коли в автоцентъра, преследваха ме, заплашваха мен и жена ми.

В един момент започнах да се страхувам за живота си. Направих това, което всеки здравомислещ човек или поне такъв, който счита, че живее в нормална държава, би направил – подадох сигнал в полицията, в прокуратурата и дадох показания пред ФСБ на Русия.

И почти навсякъде почти открито ми се изсмяха и казаха, че не могат да помогнат, защото Роман Напсо не е случаен. Брат му е депутат в Държавната дума на Руската федерация от ЛДПР (партията на покойния Жириновски, б.а.), а Роман е депутат в градската дума от „Единна Русия“ (партията на Путин).

Впоследствие разбрах, че техни роднини са на ключови позиции в полицията, ФСБ, съдилищата и прокуратурата.

Напсо в прав текст ми каза, че никой няма право да спори с него - той е властта, бог и цар.

Страхувах се и се изнесох в Беларус. Там разбрах, че Роман Напсо е подал жалба срещу мен в полицията, която е изфабрикувала дело и ме е обявила за издирване. Твърдял, че ми е дал пари, за да му доставя кола, а за не съм го направил и едва ли не съм го измамил. Не е приложил никакви документи. Доколкото разбрах, основният свидетел е мой бивш служител в автокъщата, който изглежда е дал показанията под натиск.

Веднага се свързах с правоприлагащите органи на Руската федерация и се опитах да наема адвокат, за да защити моята бизнес репутация и добро име.

Но адвокатите, като чуеха това име, директно ми отказваха. Не само от Краснодар, а и от Москва. Никой не искаше да се занимава с Напсо.

След като напуснах Русия, не съм се крил, постоянно пътувах в чужбина по работа. През 2018 г. съпругата ми беше отвлечена и пребита. Качили я в колата, закарали я в гората и там й казали да ме поздрави от „г-н депутата“. 

След 6 години през 2019 г. бях задържан в Черна гора по искане на Интерпол. Впоследствие разбрах, че точно тогава един от членовете на фамилия Напсо е почнал работа в руския Интерпол, което не мисля, че е случайно.

Прекарах 8 месеца в черногорски затвор, през които се опитах да докажа, че съм невинен. Радвам се, че съдът в Черна гора го разбра и отхвърли искането за екстрадиция в Русия. 

След като напуснах Черна гора, ме предупредиха да не пътувам до Германия, защото мога да бъда задържан от Интерпол. Аз обаче не съм престъпник и не мисля, че трябва да се крия. Отидох до Германия, никой не ме задържа, след което заключих, че Интерпол е осъзнал политическия контекст на цялото разследване срещу мен.

Впоследствие бях и в Беларус, където бях разпитан от следователи, но и те след проведените беседи отказаха да ме екстрадират в Русия.

Напускайки Беларус, първо отидох в Египет, а после в Турция и до 02.02.2023 година живеех в Анталия, където развивах бизнес. Нямах никакви проблеми с турските власти.  От първите дни на руската инвазия в Украйна започнах да оказвам помощ на украинските бежанци, включително финансова – чрез организацията „Щит и меч“, която се бори срещу руската агресия. Това добре се знае от руските власти и се страхувам, че ако бъда върнат обратно уж за разпит, ще бъда убит или малтретиран в руските затвори, където международни наблюдатели не могат да влязат.

Аз съм честен човек и 12 години се боря за името си. В Русия, при сегашното правителство няма да мога да докажа невинността си. Моля бургаските съдии да проявят разум, а обществеността да разбере, че съм жертва на една престъпна група, действаща в Руската федерация.