Германия заби последния пирон в ковчега на ядрената си енергетика, ще се надява на слънчево време

Наистина е забележително как Германия – страната, която през 1938 г. се превръща в първата държава в света, която може да се похвали с доказателство за изкуствено създадено ядрено делене, сега пее друга песен. По-рано днес, навръх Великден, стана ясно, че канцлерът и останалта част от либералнат върхушка в Берлин са взели окончателното решение да унищожат трите останали АЕЦ-а на територията на страната в името на „Хубавото зелено бъдеще“ – утопична концепция, която на този етап няма шанс да се реализира.

Докато Германия, която е абсолютният лидер в икономически аспект на Стария континент, премахва централите си, други държави, членки на брюкселската бюрокрация, изглежда са започнали да съзират светлината в края на тунела. Нидерландия, която засега има само една работеща атомна електроцентрала, обяви наскоро планове да разшири обхвата на действие, въпреки че годишното производство на електроенергия от АЕЦ-Борсел може да захрани най-малко 1 млн. домакинства. 

Междувременно Франция, в колкото и западнала да се превърна при управлението на Еманюил Макрон, чието президенстване сега е под въпрос заради пенсионната реформа, продължава да натиска в посока разширяване обхвата на атомната енергетика. Там въпросът сега не е дали тя е ефективна и безопасна, а по-скоро как да се впише тя в категорията „зелена“. Всъщност повече от четвърт от цялото производство на ток в ЕС се дължи на атомната енергетика. Повече от половината от това количество се произвежда именно във Франция. Общо за Европейския съюз пък има 13 работещи АЕЦ-а, разпределени не по равно в 27-те страни-членки. 

Германия изключи последните си 3 ядрени реактора

Решението на Германия да премахне ядрените си централи звучи абсурдно в контекста на случващото се по света сега. Сякаш няма достатъчно проблеми, че да си имислят и нови. Но то все пак има някакви опорки в исторически план. Такива например са инцидентите от 1979 г. от о-в Трите мили и през 1986 г. в Чернобил. Тези инциденти драматично промениха мнението на голяма част от немското население към ядрената енергетика, макар и неоснователно.

Реално страховете на хората се използват от политиците там от 2002 г. насам, за да се въведе „нов ред“ в немската енергетика, който вероятно ще доведе до фалити на една част от производствените предприятия – гръбнакът на немската икономика. Именно преди 21 години ляво-центристките управници на Германия прокараха първия закон, който забрани строителството на нови реактори и предвиждаше затварянето на съществуващите такива. Днес това е факт. 

Трябва да допълним още, че именно немските политики по отношение на ядрената енергетика, доведоха поне от части до закриването на 4 блока в АЕЦ-Козлодуй – централата, която преди по-малко от 20 години, произвеждаше достатъчно енергия да захрани България три пъти и затова се налагаше да изнасяме такава навън. 

В ЕС Италия е интересен пример. Със закон и с активното действие на леви политици, яхнали обществените страхове след Чернобил, всички атомни електроцентрали там бяха затворени до 1990 г. след референдум. От тогава насам обаче идеята за това, че разделянето на атома може би, евентуално, е много по-добре от това да генерираме енергия с въглища или със... слънчеви лъчи, отново си проправя път на Ботуша. През 2008 г. бе въведен план да бъдат построени 10 нови реактора. Засега това остава мираж. За сметка на това обаче в Северна Италия, където се намира тежката индустрия в страната, въздухът е буквално най-мръсният в цяла Европа, защото... изненада – индустрията се нуждае от енергия, а най-ефективна след ядрената, е тази, произвеждана от въглища.

Не всичко е загубено и интересното е, че България се оказва в групата от страни в ЕС, където изглежда здравият разум все още не е изчезващ вид. Група от 11 страни-членки в ЕС – България, Хърватия, Финландия, Чехия, Унгария, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Франция – вече обединяват усилията си, за да създадат платформа и правила, по които ефективната ядрена енергетика да може да бъде ползвана на пук на безумните „зелени“ политики. Идеята е скоро да се изгради рамката, която ще позволи строежа на нови електроцентрали.

Но по тази, както и по много други, Европа остава разделена на два лагера. Нещо, което не се нрави на управляващия елит бюрократи и „законотворци“ в Брюксел.