300 часа обществено полезен труд за…20 сантиметра нож в гърдите

300 часа обществено полезен труд за…20 сантиметра нож в гърдите? Може би на някои това звучи като виц, а на други като подигравка. Но понеже живеем в абсурдна държава с абсурдни закони и абсурдно правораздаване, най-вероятно е мнозина да приемат наказанието за нормално…

Бях си пийнал – признава Румен, който по-късно една не умира от вътрешен кръвоизлив. Беше ми тъпо, беше ми кофти, същия ден правихме помен за 40 дни от смъртта на дядо ми.  Поканих един приятел в кварталното бистро „Галилео” в „Изгрев” да ми прави компания. Наистина имах лош ден. В това време край масата мина Васил и извика високо – хайде да пием една ракия. Отговорих му, че с крадци не пия. Беше ми отмъкнал преди време много ценен ключодържател с дрегер за алкохол, от много хора беше крал и не харесвах компанията му. Той ме напсува на майка. Първия път преглътнах. Може също да е имал тежък ден. Втория също преглътнах. Но на петия ми причерня и му казах – не крещи в заведението, а ела отвън да се разберем като мъже. Той взе да се смее и аз разгневено тръгнах навън. – Не забравяй да си вземеш чекийката, подхвърли ми, ще се бием с ножове. Носех си само мобилните телефони и ключовете от къщи, затова продължих да вървя навън. Като излязох, го видях да тича към мен с остър нож. Инстинктивно натиснах стъклената врата отвън, за да не ме нарани. Ножът изглеждаше доста зловещ. Но в този миг видях приятеля си зад Васил, опитваше се да му попречи да излезе. За миг си помислих, че разяреният ми опонент ще се нахвърли с ножа на приятеля ми, затова пуснах вратата и го оставих да дойде до мен. В същата секунда той замахна и заби острието до дъно в гърдите ми. С такава ярост, че ножът се счупи и дръжката остана в ръката му. Освен рязката болка, усетих как някаква пелена пада пред очите ми, исках да го настигна и да го ударя, преди да умра. Той ме убиваше. Пред очите на всички. Някои викаха, други стояха като замръзнали. Според очевидци съм тичал 300 метра след Васил, изпаднал в някакво състояние на транс, след това съм се свлякъл на земята в локва кръв.

Близо литър кръв откриват в корема на Румен

Дошлата линейка откарва бързо ранения в МБАЛ и следва спешна операция. Ако ножът беше забит под друг ъгъл, нямаше да има нужда да те оперираме – казват на другия ден на визитация лекарите на току що излезлия от упойка пациент. Долу колегите щяха да ти правят аутопсия. В корема ти имаше над литър кръв. Късметлия си. Ножът е минал на сантиметри от сърцето.

„Късметлията” в момента изглежда  като македонска кълцаница. Под лявата му гърда личи точно как е проникнало острието на ножа. Раната е зараснала, но напомня за опита да бъде намушкано сърцето му. Зловещ белег започва от средата на ребрената кост и завършва /не ни беше удобно да надникнем точно докъде/. Целият корем е разпран, белегът се вие като змия и показва как лекарите са бързали да отворят пациента, преди да са го изтървали. И не са внимавали много за естетиката. Все още личат и белези от дупките, пробити от двете страни на корема, за да се сложат дренажи, през които да се изливат останалите течности след операцията. Два месеца след нея Румен лежи, раните зарастват бавно, болките са силни, в началото даже не може да се изправи на крака. Върви и къщи, като се подпира на масата, на стола, където успее…

Казаха ми, че държавата ще го съди и не си взех адвокат,

Признава младият мъж. Той работи като таксиметров шофьор и когато „прескача трапа”, отново сяда зад волана да си изкарва хляба. Уверен, че справедливостта ще възтържествува и правосъдието ще накаже Васил. Минава почти година, когато Румен все пак отива до прокуратурата да провери как върви делото. За негово изумление се оказва, че Васил вече е осъден и присъдата не подлежи на обжалване. Тя гласи: „На основание чл. 129, ал. 2 от НК и чл. 55, ал 1, т. 2 „Б” от НК на обвиняемия да се наложи наказание „пробация” при следните пробационнни мерки:

1. Задължителна регистрация на настоящия му адрес за срок от една година и осем месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител три пъти седмично.

2. Задължителни периодични срещи с пробационния служител за една година и осем месеца.

3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа годишно за срок от една година

Толкова…Сред описаните вещи иззети от Васил има дръжка на нож, /острието е останало в гърдите на жертвата/ кания за нож, метална телескопична палка с гумена грапава дръжка и с метално топче в края. Явно момъкът се е разхождал добре въоръжен и готов а всякакви „подвизи”. Още по-странно звучи в протокола на заседанието, че обвиняемият е осъждан и това не е първото му престъпно деяние. С какво е наказан тогава, не е отбелязано. Може би с мъмрене пред строя, макар че Румен твърди, че е затвор. Където е лежал преди инцидента и в момента отново е там, но за кражба.   Има и любопитен пасаж, че Бургаският Окръжен съд „намира, че така постигнатото споразумение не противоречи на закона и МОРАЛА и че като такова трябва да бъде одобрено”.

Много може да се напише за българското правосъдие. Ето ги фактите – Васил Христов е осъждан за предишно престъпление, излежал е присъдата, излиза, забива нож в гърдите на Румен, разкайва се пред прокуратурата и подписва споразумение, че ще положи 300 часа общественополезен труд, но ги полага незнайно къде, защото отново го залавят за кражба и отново е в затвора. Но кражбите се наказват по-леко, докато опит за убийство вече е сериозно престъпление.

Коментарът оставяме на вас…

Не искам пари, искам справедливост

Казва Румен. Но това право му е отнето, тъй като присъдата не подлежи на обжалване. Васил вече е „наказан” за извършеното. Румен има право единствено да го съди за парично обезщетение. Съдът не е счел за нужно да го извика като потърпевш и да го разпита. Даже не знаех, че делото е минало, чуди се мъжът. Не му искам парите. Няма да го съдя. Искам да лежи в затвора за ОПИТ ЗА УБИЙСТВО, защото той направи точно това, а не да го наказват с 300 часа общественополезен труд за нанасяне на ЗАБЕЛЕЖЕТЕ – лека телесна повреда. Вижте ми гърдите, вижте ми корема, това лека „повреда” ли е? И какво значи средна, или тежка, може би да ми няма и главата ли?  Искам да понесе истинското наказание за това, което направи. Аз се отървах на косъм, но следващия, с който ще се сбие може да няма този късмет. Искам да бъде наказан за обезобразеното ми тяло, за мъките, които причини на мен и на семейството ми.

Румен подозира, че Васил се е отървал благодарение на близките си, които имат бизнес с автомобилни гуми. Знаете как става, нали? – клати глава той.

А моите родители – баща ми е пенсионер, майка ми контрольор в градския транспорт. Ако аз бях на негово място, сигурно щях да съм в затвора, защото те не могат да направят а мен нищо.

Почти всички ходят с ножове, някои и с по два

Казва изведнъж младият мъж. Докато кара таксито нощем, влизат всякакви клиенти. Някои забравят ножовете си вътре, други лениво си играят с пружините им. Виждал е и момчета с боксове, дори с огнестрелно оръжие. На купони се хвалят кой какво си е купил. И всички твърдят, че за самоотбрана. Но като чета вестници и сайтове май не става дума само за самоотбрана, допълва замислено той.

И все пак Румен е късметлия. Преди години двама негови клиенти опират нож в гърба му, докато ги вози. Хладнокръвно му прибират оборота от 65 лева и мобилния телефон и го ступват. Но все пак го оставят жив. А това си е късмет. Нали?