Чудо на природата! Изобилие от флора и фауна е създало джунгла в сърцето на Бургас

Изобилието от животински и растителни видове, което се е развило през последното десетилетие върху 11-е декара в сърцето на Бургас, е превърнало първоначалният жабарник в мини джунгла. Това не е шега, а е научно установено.

В някогашните бетонови основи на Градския универсален магазин, чието строителство започна в далечната 1984 година, днес живеят около 220 видове, образували уникална екосистема. Това оповести Станимира Делева от фондация „Биоразнообразие“, специалист по водни кончета.

Делева е командирована в Бургас от около половин година, за да изследва популацията на тези хищни насекоми, основите на ГУМ-а са били сред точките й за наблюдение. Екоспециалистката твърди, че се е натъкнала на далеч по-сериозен екофеномен - природата тук си е върнала водещата роля пред градската среда.

Разкритията станаха известни на днешната експертна кръгла маса, организирана от Гражданска платформа за общественозначими каузи, идеи и проекти за Бургас, наречена „Посока Бургас“. Основните двигатели в това сдружение са доскорошният гл.архитект на Община Бургас Емил Бурулянов и Пламен Карашев, известен като организатор на традиционното Българовско шествие. Двамата бяха инициатори и модератори на срещата, на която се обсъждаха идеи за бъдещето на бившия ГУМ, т.нар. „дупка“ или „жабарник“, както е познат в местния фолклор. През 2005 г. части от бетоновите кострукции бяха разрушени с цел да се разчисти теренът за бъдещо строителство.

Но години наред текат съдебни дела. След отмяната на разрешението за строеж, те са на етап делба на парцела от 11-те дка, за който спорят 4 юридически лица и Община Бургас.

От „Посока Бургас“ казаха, че организират срещата с експерти, собстениците на имота, медии и НПО-та, за да съставят екшън план, полезен за гражданите, ако спорът скоро се разреши. Разискваха се различни предложения, но най-интересно бе изказването на Станимира Делева.

Експертът по водни кончета бе сред най-любопитните лектори:

ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО:

„Направихме изследване на терена, намерихме сателитни снимки от 2006 година и ги сравнихме с тази година, за да проследим как се променя хабитатът. Установихме, че докато се води спор за терена, т.нар. „дупка“, тя се е превърнала в зелена площ, зона, в която има завършени процеси на сукцесия.  Екосистемата се е развила по интересен начин. През 2006 година сме изчислили, че циментът обхваща 83,6 % от дупката, а в момента е само 9,46 %. Преобладаващи са тревните площи. Над половината е заета от тях. Дърветата и храстите са 36 %, водата е 1 %. Има един период от време, около 2010 година, когато водата е била много голям процент – заради строежите наблизо. Сега обаче не е така“, разясни Станимира Делева.

„Открихме 139 вида растения. Освен трънки, джанки, шипки, капини имаше праскова, която беше народила доста плодове, кайсия, черници, смокини. Някои от растенията, които намерихме, са инвазивни видове, които са се пренесли сами, а други са дошли от парковите растения, прехвърчали до мястото. Имаше доста големи дървета – тополи, явор, ясен, които би трябвало да са ценни като декоративни видове, включително магнолия“, допълни Делева.

Тя уточни, че е открито и голямо разнообразие от насекоми, включително и нейните водни кончета, които се размножавали там. Имало 4 различни вида.

Жабите вече били почти изчезнали, нямало и смоци, както навремето се писа в медиите. За сметка на това дупката се обитавала от 24 вида птици, включително и едно ято щъркели. Повечето били насекомоядни, съобщи Делева.

„Във водата установихме и риби. Това беше голямо чудене, защото има такива легенди, че е зарибявана с каракуда. Има гамбузи, които нямаме идея как са дошли, но си живеят там. Открихме пет вида прилепи, които ползват дупката като ловна територия. Открихме ги с ултразвуков детектор. Голяма част от дупката е заета с улични котки, които се размножават вътре. Те са взели ролята на върховния хищник, който се храни с птичките вътре и живеят много добре. Ние няма да настояваме да остане градска джунгла, но там природата се е възстановила до голяма степен. Може би трябва да се помисли, че там има един ресурс, който осигурява екосистемни услуги на града. Може да се изчисли въглеродният диоксид, който поглъщат тези дървета и да се помисли за интегриране на тези дървета в една градска площ“, завърши Делева пред втрещените журналисти.

На дискусията се коментираха различни идеи, макар и не толкова екзотични. Една от тях, например, е това пространство да се превърне в парк, а друга – там да се изгради сграда за нуждите на Агенцията по вписванията, която да е близо до съда.

Имаше и футуристично предложение – да се оформи парк, подобен на този в Сингапур.

От години стои и друго предложение – създаването на музейна експозиция, която да се превърне в голямата забележителност не само на Бургас, но и на целия регион. По подобие на Лувъра в Париж да се съберат най-ценните експонати от региона в приземните нива, а отгоре да се направи площадно пространство с фонтан и зони за почивка.

Така или иначе дебатите днес се оказаха по-скоро пожелателни, отколкото да доведат до реализация на подобни грандиозни планове, защото съдебният спор все още не е приключил, а става въпрос за частна собственост на четирима големи инвеститори, която, в крайна сметка, е неприкосновена според Конституцията.

На срещата не присъства нито един от собствениците на този апетитен парцел в центъра на града. Не стана ясно защо те не са проявили интерес. Не присъства и представител на Община Бургас.

Очаквайте предложенията на архитектите Владимир Милков и Димитър Георгиев.