Край Вардаро омраза се лее. И стадото не разсъждава, то години наред така е обучавано

Още когато през ноември 2022г. депутати от всички партии в македонския парламент приеха с 67 гласа "за" промените в Закона за сдруженията и фондациите, станаха пределно ясни две неща. Първо – че това действие реално е насочено срещу създаването на български клубове в страната и второ – че РСМ категорично не е готова за членство в ЕС.

Според тогава приетия закон, „политическа партия в Македония не може да бъде регистрирана, ако името й предизвиква "разпалване на национална, расова или религиозна омраза или нетърпимост, етническа непоносимост, нетолерантност, омраза, геноцид, изтребление, разпространение или подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх или препратка към лица и събития от миналото, свързани с фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх".

Целта беше ясна – да се атакуват откритите по-рано миналата година български клубове в Битоля и Охрид, които носят имената на водача на ВМРО Иван Михайлов и на цар Борис III. Месец преди това, през октомври, властите забраниха и създаването на ново българско сдружение, което да носи името на Цар Фердинанд, като решението беше взето от Комисията, която обсъжда исканията за регистрация на нови сдружения. Същата комисия, създадена малко преди това, с цел да "преценява ролята и мястото на исторически личности". Това бе и нейното първо решение.

Последва зверският побой в Охрид над секретаря на българския клуб „Цар Борис Трети” Християн Пендиков, като това, с което Пендиков си бе навлякъл омразата на биячите, бе едно-единствено, но непростимо и немислимо по онези географски ширини – българин е. Както стана ясно – и той, и близките му непрекъснато са получавали и продължават да получават заплахи.

На 4 февруари пък, когато отбелязвахме 151 години от рождението на Гоце Делчев, имаше забрана срещу наши политици да посетят Скопие, за да се поклонят на гроба на Делчев, а стотиците обикновени българи, запътили се да отдадат почит пред тленните останки на великия българин, бяха държани часове наред на македонския ГКПП "Деве баир". Обяснението на македонците беше, че не им работела компютърната система за граничен контрол, но видимо това засягаше само влизането в страната. Същата компютърна система не създаваше пречки на излизане...

Институционализирана омраза

Всички тези, а и редица други малки части от пъзела „да мразим българите”, години наред старателно, упорито и все по-агресивно бива реден от най-високо държавно ниво. Постоянни са и изказванията на президента им Стево Пендаровски, постоянни са и изказванията на министър-председателя им Димитър Ковачевски, непрекъснати са и думите и действията от редица политици и цели партии срещу България, чиято насоченост съвсем неприкрито цели нагнетяването на още повече омраза както срещу страната ни, така и срещу всички българи – както тези в РСМ, така и към всички останали.

Достатъчно е да припомним само някои – например действията на прокуратурата в РСМ, която официално повдигна обвинение в расизъм и ксенофобски прояви срещу Любчо Георгиевски - председател на българския културен клуб „Иван Михайлов“, както и заплахите на народния представител и лидер на левицата Димитар Апасиев , който беше написал в личния си профил във Фейсбук „Силен огън ще ви изгори!“, които му думи приветстваха вандалската проява срещу клуба ни „Ванчо Михайлов“, чиято входна врата беше опожарена, а извършителят Ламбе Аламбаковски получи само условна присъда, и т.н., и т.н. Това е официална държавна политика, приветствана и поощрявана от най-високо ниво.

И стадото не разсъждава правилно или не, то години наред така е възпитавано и обучавано – българите са убийци, българите са фашисти, българите ни крадат историята, смърт за българите – това се лее от учебници, от изказвания на политици, от медиите им, отвсякъде... За да се стигне и до миналата седмица, когато властите в РСМ заличиха от Централния регистър българския клуб "Иван Михайлов" в Битоля, като обяснението касаеше решението на Министерството на правосъдието от 17 март, което следваше вече споменатата промяна на Закона за сдруженията и фондациите. Българският клуб бе създаден от местните македонски българи преди три години.

Това е клубът, който бе и опожарен, а виновникът получи условна присъда. Съвсем скоро се очертава съдбата на клуба да последва и този в Охрид - "Цар Борис Трети" в Охрид, който вече претърпя три посегателства - малко след откриването табелата му бе разбита, последва разбиване на прозорците му от хвърлени по него камъни, а върхът беше поставен през номври миналата година, когато беше открита и стрелба.

По-точно, докато вътре е имало хора, неизвестни извършители са изпразнили един пълнител срещу клуба. Само във вътрешността му бяха открити 8 патрона. Има запис, на който се вижда ясно и автомобилът, от който е стреляно.

Официалната българска политика

Нито падането на ветото промени нещо, дори напротив, нито евентуалното приемане на РСМ в ЕС ще промени каквото и да е. Ще става само по-зле, докато ние сме притихнали кротко в ъгъла, или по-точно – заровили глава в пясъка като някой щраус, надявайки се бурята да ни подмине.

Под „ние” се имат предвид предимно управляващите ни, част от които свалиха ветото, част от които говорят за още компромиси от наша страна, част от които въобще не знаят какво означава Македония за нас, за историята ни... Вероятно повечето не знаят, други са забравили, но малко преди нападението над него, Пендиков бе в София, като подробно описа случващото се с българите в Македония, търсейки помощ от българска страна, от нашите институции.

Дали получи такава, дали въобще някой му обърна внимание, е въпрос с предизвестен отговор. Помните ли и Кирил Петков, който положи неистови усилия за падане на ветото. Ще рече човек, че ставаше дума за ограничение, касаещо България, чийто министър- председател бе той тогава, а не за друга страна. Да, ние пишем протестни ноти, излиза някой от МВнР да се възмути от действията на РСМ, но в действителност звучим плахо, предпазливо и неубедително – дори за себе си, камо ли за македонците, които въобще не се вълнуват от нашето мрънкане.

Да, от Министерството на външните ни работи реагираха срещу заличаването от Централния регистър на българския клуб "Иван Михайлов", като подчертаха, че по този начин се ограничават правата на изразяване и сдружаване на българската общност там, „действието на РСМ тенденциозно поставя на имената на клубовете в изкривен идеологически и исторически контекст, а оценките и квалификациите за Иван Михайлов в Северна Македония не почиват на обемни свидетелски за тази личност, а следват една монопола на ревизионистка интепретация на историята.

Особено причудливи са обвиненията за антисемитизъм. Самият Иван Михайлов, обкръжението му и ръководеното от него ВМРО са имали уважение към еврейската общност”. Проблемът е, че думите ни са едни, а действията- други. Или по-точно – те отсъстват. Няма адекватна реципрочна мярка, няма по-красноречив отговор, изразяващ се например в оттегляне на посланика ни там, прекратяване на двустранните отношения, а най-вече – повторно вето. Защото нека припомним – не ние, РСМ иска да влезе в ЕС, ние отдавна вече сме там.

ЕС

На целия този фон на институционализирана омраза, лееща се срещу всичко българско, преди броени дни първият дипломат на Германия Аналена Бербок беше на посещение в страната по покана на македонския външен министър Буяр Османи. Тя заяви, че Германия виждала готовност в РСМ да въведе промени в конституцията си, допълвайки, че е доволна от готовността на правителството да се справи с големите предизвикателства пред страната.

Какво точно положително вижда в действията на РСМ Бербок, е въпрос с повишена трудност, чийто отговор вероятно знае само тя. Вероятно и македонските управници. Някъде изчезна и (уж) гарантът по споразумението за свалянето на ветото Франция, в частност президента на страната Еманюел Макрон. Вече нищо не ни обещава, ние си изпълнихме нашата част, да му мислим как ще накараме РСМ да спази своята (празна) дума. Макар и МВнР редовно да обяснява, че информира европейските институции за различни прояви на омраза срещу българите в РСМ, всъщност това нищо не променя. Уж еврокомисарят по съседство и разширение Оливер Вархеи бил осъдил побоя над Пенидковски, но какво от това? Как го е осъдил, имате ли представа?

Нека ви кажа – драсното е (дори и това не е сигурно даже) едно писмо, написано от някоя брюкселска чиновничка, което е пратено към македонското МВнР, призоваващо РСМ официално да се противопостави на подобни прояви. Ако въобще и това е направено, това писъмце вече е изтрито и отдавна забравено от управниците в Македония. Вече стана дума и за стрелбата срещу клуба ни в Охрид, също вече споменатият Вархеи, който през юни миналата година ядно ни нахока, заявявайки, че е фрустриран, че още не сме дали зелена светлина за присъединяването на РСМ към ЕС, в този случай просто спокойно каза, че „трябва да се предприемат последващи действия от страна на полицията и правителството”, допълвайки, че правителството на РСМ знаело какво трябва да направи - да започне разследване и да намери извършителя.

ЕС въобще не се интересуват от историята ни, нито ги вълнува как изкуствено РСМ се е появила на политическата и историческа карта на света. Не се и вълнуват за репресиите след 1944, насочени срещу хиляди българи, които са били избити, за да бъде сменена етническата им идентичност.

Какво въобще иска РСМ?

Искат да се казват и пишат македонци – нека. Ние им дадохме зелена светлина. Много отдавна всъщност – България е първата страна в света, признала Република Македония като независима държава още през 1992 г., а през 1999 година тогавашният ни премиер – Иван Костов, и македонският му колега – Любчо Георгиевски, подписват „Декларация за добросъседство“. Последва отварянето на границите ни, за да оцелеят по време на ембаргото, хиляди техни младежи получиха безплатно образование и стипендии за сметка на българските данъкоплатци, а благодарение на паспортите, които им дадохме, получиха възможност да работят в цяла Европа и затова годишно се вливат около един милиард евро в Македония.

Но това не им стигна – не спряха с историческите фалшификации, с дезинформацията в учебниците, със строенето на паметници на велики българи, които представят за свои, с рушенето на други паметници, свързани с историята ни, с македонизма, с присвояването на велики българи - Гоце Делчев, Димитър Талев, Тодор Александров, Христо Смирненски, св. Климент Охридски, Наум, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Константин Преславски, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Стефан Веркович, Антон Попстоилов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Йордан Константинов-Джинот и др. Най-нагло нарушават и правата на българите там, като едновременно Ковачевски си позволява да говори не просто за македонско малцинство тук, а за официалното му признаване.

Истината е простичка - РСМ не спазва дори политическата част от Критериите от Копенхаген, касаещ въпроса с човешките права. Вече не се касае само за реч на омразата срещу хора, които открито заявяват своята българска идентичност, вече говорим и за и насилие, и за забрана на свободно изразяване и свободно сдружаване на българите там, дори и за опити за убийство.

Правителството им не просто е безсилно срещу насилието спрямо българи, не – то подкрепя и стимулира подобни прояви. То целенасочено сее антибългарска реторика в медиите и учебниците, то си измисля идентичност, опитвайки се да си присвои нашата. РСМ са тотално неприспособими към европейските, към общочовешките ценности, те са изкуствено създадена страна, използвала части от нашата история, използвала нашия език, за да създаде свой наратив, опирайки се на активната роля на сръбската и руската дипломация за създаването и утвърждаването на македонизма като антибългарска политическа концепция. Страна, чиято доктрина е основана на антибългарска основа, няма място в ЕС, защото присъствието и там ще легитимира тази идеология.