Защо хиперзвуковите оръжия променят облика на модерното военно дело

Хиперзвуковите ракети, които в началото на конфликта в Украйна бяха дори използвани и за които се говори от няколко години, действително представляват оръжие, което променя облика на модерното военно дело. Подробности за тяхното действие и стратегическа значимост почти е излизат в публичното пространство, но във военните кръгове добре знаят какъв е ефектът от този тип средство за поразяване на цели и защо реално има причина за страх в Пентагона и дори в Китай.

Информация за хиперзвуковите ракети наскоро даде в интервю пенсионираният адмирал от Хърватия Даворин Домазет, който е един от най-добрите анализатори на ситуацията в момента, тъй като ясно разбира и контекста, в който се случва всичко, свързано с конфликта между Украйна и Русия. А контекстът е всичко, пише Алекс Трейнър от TrendCompass.

Домазет е единственият военен анализатор, който при систематизирането на събитията взима предвид историческия контекст на западната финансова олигархия, венецианските ѝ корени, миграцията ѝ към Амстердам и основаването на Холандската империя, както и последващото ѝ преместване в Лондон, където до днес остава бетонирана във немъртвата Великобританска империя. По думите на хърватския адмирал, най-големият враг на човечеството е т.нар. „западна окултна олигархия”. Това предвид факта, че Хърватия е член на НАТО и като Полша е католическа славянска нация, която споделя русофобските възгледи на Варшава.

Руските хиперзвукови оръжия

През 2018 г. руският президент Владимир Путин представи новите хиперзвукови оръжия на РФ. „Хиперзвукови” ще рече, че достигат скорости от Мах 5 нагоре, или иначе казано – 5 пъти и повече скорстта на звука, която е около 1234 км/ч във въздуха. По това време Западът не прие насериозно този факт и счете, че Путин блъфира. А всъщност Русия се оказва, че е единствената страна, реално притежаваща такива ракети и то не от един тип, а от цели три – Циркон, Кинжал и Авангард.

Адмирал Домазет обяснява защо тези оръжия променят облика на войната. „По време на Първата световна война танковете са средството, което промени конфликта. През Втората световна война и досега – това беше авиацията. В този смисъл самолетоносачите от тогава досега са се превърнали в най-важната стратегическа инвестиция. Сега прецизните хиперзвукови ракети ги превръщат в безполезни. Нещо повече – дори най-модерните установки против балистични ракети, които и САЩ, и Русия използват, и които са разположени съответно по оста Полша-Румъния и Северен полюс-Калининград-Крим-Сирия, са много ефективни, но само срещу снаряди, летящи към целта си със скорост до Мах 3.5 или 3.5 пъти скоростта на звука”, казва той.

В този смисъл Кинжалите на Русия превръщат групите от самолетоносачи, които САЩ обича да демонстрира навсякъде по света, в лесни цели. Ракетите се движат със скорст от порядъка на 12-15 Мах и нищо в ареснала на никоя държава в света няма възможността да ги спре.

Примерът е сравнително скорошен – преди около година, в разгара на конфликта в Украйна. Първия удар с Кинжал имаше за цел да унищожи депо за муниции от стратегическо значение. Самото то бе построено по такъв начин, че да е способно да издържи на ядрен взрив – закопано на 170 метра дълбочина и защитено от няколко пласта от армиран бетон.

Кинжалът лети на височина между 20 и 40 километра, с максимален обсег от 2000 км. Когато стигне хоризонтално над целта си, ракетата рязко променя траекторията си във вертикална и се ускорява до Мах 15, събирайки огромна кинетична енергия, която само допълва снаряда вътре в нея. Въпросният първи удар, унищожи депото с една единствена ракета, изпращайки ясен сигнал към военните кръгове на САЩ:

„Можем да ви потопим всичките самолетоносачи”

Всъщност Кинжалът е създаден именно с тази цел, обяснява адмирал Даворин Домазет. Ако е способен да взриви депо за муниции, намиращо се на 170 метра под земята, какво може да направи със самолетоносач? Този въпрос вероятно си задават и във Вашингтон и с право. По думите на хърватския бивш адмирал, нито Запада, нито Китай притежават подобни оръжия.

Но те имат и своите проблеми. Такъв е например температурата по повърхността на тялото на ракетата, която развиват по време на полет. Това може да стане причина тя буквално да се разпадне във въздуха. Засега обаче изглежда Русия е единствената страна, успяла да разработи такива материали, които са способни да издържат на подобен стрес по такъв начин, че траекторията на ракетите да може да се контролира и то с доста голяма точност.

Западното разузнаване признава, че Русия е притежавала около 50 ракети Кинжал, от които за 1 година война в Украйна са използвани едва 9 броя. Миналата седмица общо 6 такива ракети бяха изстреляни наведнъж и това също е послание, обсяснява адмиралът. „САЩ разполага с общо 11 самолетоносачни групи за удари. От тях по-малко от половината са активни, докато другите са на сух док за поддръжка. Изстрелването на общо 6 кинжала наведнъж миналата седмица, във военен превод казва следното „Имаме възможността да потопим всичките ви самолетоносачи наведнъж”, казва анализаторът.

Всъщност Русия има капацитетът да произвежда около 200 такива ракети на година, а от сравнително скоро разполага и с начин те да бъдат „доставяни” до целите си навсякъде от самолети, кораби и дори подводници.

Според военни анализи за разработката, финализирането и одобрението на подобни оръжия на запад ще са наобходими още около 10 години, а до тогава – изглежда Москва засега печели „надпреварата” за въоръжаване. В този смисъл единственият „полезен ход” на Запада, за да достигне сега до някакъв паритет, изглежда е ескалацията на локалния конфликт в Украйна в глобална ядрена война.

По консервативна сметка, при такъв конфликт около 1 млрд. човека ще загинат и реално никой няма да е победител. Кой би поел по този път на ескалация? Да се надяваме никой.

Превод: Георги РУСЧЕВ