Дори и ПП-ДБ да спечелят изборите, няма да съставят правителство, защото ще си провалят местния вот

По-малко от две седмици остават до петите поред парламентарни избори за последните две години. Как протича кампанията, има ли нови моменти в нея? Какво ни казват посланията на основните политически сили? И дежурния въпрос – има ли макар и минимален шанс да се състави правителство в новия парламент? Отговорите на тези и други актуални въпроси търсим от социалния психолог Росен Йорданов, пише Труд.

- Г-н Йорданов, по-малко от две седмици до изборите, как според вас върви кампанията ?
- Ние потънахме в една инертност и повечето хора не могат да различат кампания от кампания, защото те са много на често. Не се забелязва промяна в концепцията на отделните играчи, всеки си подхожда по неговия начин. ПП и ДБ използват някакви флашмобове, някакви активности в социалните мрежи. ГЕРБ си продължават с партийните събрания. И при другите политически партии не се забелязва нищо оригинално и интензивно. Според мен повечето политически партии са с доста поизносен финансов ресурс. Но има и  хора, които дават пари под масата, както се разбра от една пресконференция на прокуратурата, която остана в миманса, големите медии не я забелязаха изобщо, та там ставаше дума за доста солидни суми, включително и за „безграничен финансов ресурс“. Така че да обобщя – няма особена разлика нито в стратегиите, нито в интензивността. За много хора, които са уморени от изборите, това дали някой ще бъде с половин процент повече или по-малко, като че ли няма значение. Но за мен не е така, от това има много важни психологически последствия.  

- Има ли някой с предимство в тази битка за първото място, па макар и с един процент разлика?
- В случая нещата са по-сложни, ситуацията е като „вълчи капан“.  От една страна, за ПП-ДБ е особено важно да спечелят първото място. Защото ако не го направят, рискуват да покажат в чисто психологически смисъл и като послание към хората изключителна слабост – дори 6-7 партии, събрани в тази коалиция, да не могат да победят ГЕРБ-СДС. При тях има и втори източник на напрежение – те не искат да управляват.

- Но те искат да са първи на изборите, за да получат първия мандат за правителство...
- Техният фокус са местните избори, най-богатите общини в държавата, за да могат да ги менажират близо до своите избиратели. Ако спечелят на 2 април – и за това казвам, че са във „вълчи капан“ - ще трябва да се оправдават два-ри месеца, да тупат топката и да обясняват защо няма да направят правителство. А като гледаме социологическите прогнози, те няма да могат да предложат и правителство на малцинството, ще бъдат напълно блокирани. Те се самоизолираха като политическо поведение и профил, което означава, че пак ще натрупат негатив. Т.е. от една страна  ако загубят, ще натрупат негатив, защото хората ще видят тяхната слабост и това ще бъде знак, че силата им е само в парата, а в другата ситуация те ще трябва да правят правителство, което за тях е абсолютно неизгодно.

- А за ГЕРБ-СДС?
- Ако те са първи на тези избори, това ще им даде изключително силни позиции от гледна точка да си възвърнат немалка част от доверието за следващите избори. При тях има по-голям шанс за едно правителство във формат „Габровски“ и те най-вероятно това ще направят. То може да получи подкрепа дори със замижаване с едното око на БСП. Такова правителство би получило доста по-голяма подкрепа от партиите, които се очертава да влязат в новия парламент. Едно правителство, предложено от ГЕРБ, би получило подкрепата на ДПС и на част от БСП, за която участието във властта ще бъде от изключителна важност поради трайния ѝ тренд надолу. 

Борисов всеки ден громи ПП и ДБ, след което казва, че ще направи евроатлантическо правителство, което без тях не става...
Мисля, че става въпрос и за затруднение той да смени донякъде стратегията си. Това се дължи на вътрешния му самоконфликт. Той е с представата, че е работил добросъвестно за държавата и се учудва как може хората да не го оценяват това, още повече на фона на откровените безобразия, които бяха сътворени през последните две години. Това е неговата дилема и се чуди защо. Отговорът е много прост. Хората са много объркани и тук не бива да подценяваме отговорността на големите медии в България, които работят като пропагандни центрове. ГЕРБ управлява 12 години. Който и да управлява толкова дълго време, както и да е управлявал, хората се уморяват. 

Нека разгледаме сега предизборните  послания на основните партии.   На ГЕРБ-СДС е „За стабилна България. Отново“...
Това е един опит да се възползват от нарастващото напрежение, свързано със социално-битовите въпроси, с цените, инфлацията и очевидната неспособност  на правителството на Радев да овладее тези процеси. Посланието е и към хората на възраст между 40 и 60 години, които да си припомнят за по-доброто и стабилно време, когато човек можеше да планира битието си. Слабото място на това послание е, че коментарите за финансовото състояние на страната най-вероятно са верни. Но това е инертен процес. Хората ще усетят проблема с взимането на дългове много по-късно. Да припомня, че през 2015 година изплатихме заемите, които нашите родители, баби и дядовци са взимали през 80-те години. Това послание не работи тук и сега по тази причина. Защото  хората ще го усетят по-късно и „казахме ли ви“ ще е безсмислено. 

- „Има как“ на ПП-ДБ какво ни казва?
- Това е един не особено оригинален опит да се обърне трендът към бъдещето. Тяхната позиция пак не е свързана с реалността. Ако трябва да обобщя и двете послания – едното е обърнато към миналото, другото -  към бъдещето, но нито едно от двете – към настоящето. „Има как“ не звучи убедително и поради това, че колкото и хората да им симпатизират на тези две формации, неизбежното като се погледнат в огледалото да си кажат „а бе не се справяме добре“ си стои. А това „не се справихме добре“ все повече се чувства от повече хора. И „Има как“ на практика няма да достигне до доста от адресатите, към които тинк-танк центровете на ПП и ДБ се целят. От една страна то апелираш към бъдещето, което не е описано, от друга – като воденичен камък тегнат всичките им провали, които бавно и полека започваме да усещаме. 

- ДПС залага на „Разум, отговорност, диалог“?
- Там няма особен патос и енергия в предизборната кампания. Посланието е обърнато по-скоро към останалите политически партии. Ако ДПС нещо направи през последните две години, това беше да се позиционира като формация, която е по-диалогична и обърната към държавността. Те се опитват да се възползват от това ДПС да бъде възприемана не просто като турската партия в България, а като един отговорен субект – българските турци си обичат страната и държавата и искат да си живеят в нея. Искат да се позиционират вече като национална, а не като малцинствена партия. 

- Това „Да, можем“ на БСП направо е взето от предизборния арсенал на Барак Обама през 2008 година – Yes, we can...
- В БСП креативността е на кота нула, няма никакъв ентусиазъм, той е замрял. Там властват страхът, параноите, дезориентацията. Тяхната енергия е хвърлена не толкова   в послания към останалите политически партии, а по-скоро във вътрешнопартиен план, където се водят люти битки за преразпределяне на малкото останало и намаляване на щетите.  Тази кампания е обърната към много тесен кръг от хора, които подкрепят традиционно тази партия.

- „Възраждане“ апелира „Избери свободата“...
- Те не изненадват никого, те се опитват да добавят някой лев към вече добре натъпканата сметка през последните две години. Тези, които представляват ядрото на тази политическа партия си дават сметка, че от цялата работа ще се облагодетелстват една дузина хора. Те не се държат като истинска политическа партия поради простата причина, че нямат капацитет да управляват. А всяка една политическа партия трябва да има много сериозна група от експерти и от хора, които могат да бъдат включени в администрирането на процесите. Голяма част от провала на ПП се дължеше именно на това и те затова те подходиха шуробаджанашки - започнаха да назначават съпруги,  любовници, сестри и т.н. Логиката на държавното управление е такава, че за него трябват поне две хиляди души. Откъде „Възраждане“ ще ги извадят? Костадинов си дава много ясна сметка с какви хора разполага. Той може да има много активисти, които да разнасят  дипляни и да събират подписи, но знае много добре, че ако трябва да назначи примерно шеф на АЕЦ „Козлодуй“ няма да намери. 

- Според вас каква е войната между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – само словесна или и  психологическа?
- Според мен тя е доста опосредствена. Ако ви прави впечатление, въпреки многото клипчета, които гледаме, като че ли намаля нивото на персонализирани нападки. Дълго време имената на Борисов и Гешев бяха  нещо като знаме, те не слизаха от устата на политиците от ПП и ДБ. В момента ми се струва, че дори и Атанас Атанасов, който никога не пропуска да спомене Борисов, е намалил честотата на персонални  нападки към някого от ГЕРБ-СДС.   В по-малка степен това се забелязва и в риториката на Борисов и на останалите говорители на  ГЕРБ-СДС. Да, когато се говори за финансовата криза и инфлацията задължително се споменава името на Асен Василев.  Когато се говори за пътища – Кирил Петков, Шишков. Но въпреки това винаги след подобно споменаване има и няколко реплики  за това, че все пак с тези хора може да се работи по някакъв начин. Т.е. има едно замазване на лошите думи с опит остротата да бъде леко намалена и да не бъде толкова агресивна. 

- На какво се дължи това според вас?
- Истината е, че когато говорим за психодинамиката на тези отношения, не може да не отчетем и тежките  комплекси, които лидерите на ПП и ДБ имат от фигурата на Бойко Борисов. И в чисто човешки, и във физически, и във всякакъв план. Този комплекс съществува от много дълго време. Те са като малките кученца, които лаят срещу голямото куче, опитват се да го ухапят, само че през оградата. Тази война придоби почти патологични размери в предната и по-предната предизборна кампания. Особено през миналата година с  безумния изблик на Кирил Петков  да наруши като бабаит всички закони в държавата и да арестува лидера на опозицията. Това бе израз точно на такъв вид комплекси. Горе-долу – а бе аз ли нямам куража да му скоча! Така че ако търсим някаква промяна, тя е, че този бабаитлък позаглъхна. Аз си мисля, че там има и други причини и ние ги знаем много добре откъде са и къде им е адреса в София. Та от този адрес малко им посвиха сармите, казано по народному. И според мен има указания за смекчаване на този тон. Сигурен съм, че поне умната част от техните съветници и консултанти  си дават сметка за дилемата, пред която са изправени те. Защото истината е, че те изпаднаха в самоизолация. Обществото ни много се фрагментаризира. 

- Това го твърдите от доста време, господин Йорданов...
- Поне от десет години. Освен технологиите, които ни позволяват да живеем в паралелни светове, ние наистина загубихме свързаността си като нация. Прокуратурата изнесе факти, че се готви държавен преврат. До такава степен е настъпила племенна ситуация, че рискуваме да нанесем такива поражения в обществото, от които според мен се уплашиха и презокеанските ни  партньори. Ако този процес продължи да се ожесточава, ще се появят т.нар. клиенти,  които не са герои на ситуацията и нямат трайно присъствие в българската политика, но имат склонността да ожесточават  и да натрупват напрежение, да доведат до ескалации, които са опасни за хората.

- Това свиване на сармите от посолството открехва ли вратата за правителство в 49-то Народно събрание, според вас?
- Смятам, че все още е рано да има увереност в тази посока. ПП-ДБ ще се стремят към максимална еманципация и минимално участие в реалната власт. Според мен целта им е местните избори през есента и едва ли ще рискуват да влязат в някакъв тип сътрудничество под каквото и да форма.  Дори да спечелят, няма да искат истински да съставят правителство, защото рискуват да объркат тотално нещата и да си провалят местните избори. Защото видяхме, че скоростта, с която  могат да развалят нещата, е много висока, способностите им са изключителни в това отношение и си представете за шест месеца до местните избори  какво могат да натворят.