0,8% е месечната инфлация през февруари – по-скъпи са храните, по-евтини са жилища, дрехи, горива
Месечната инфлация е 0.8%, а годишната инфлация е 16.0%, съобщава Националният статистически институт (НСИ). Данните са за февруари.
Инфлацията е измерена чрез ИПЦ, като месечната инфлация се отнася за февруари 2023 г. спрямо предходния месец, а годишната инфлация е за февруари 2023 г. спрямо същия месец на предходната година.
През февруари 2023 г. спрямо предходния месец най-голямо е увеличението на цените в групите: хранителни продукти и безалкохолни напитки (+2.4%), съобщения (+1.9%), ресторанти и хотели (+1.1%), развлечения и култура (+1.1%) и здравеопазване (+1.0%). Най-голямо намаление на цените е регистрирано в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-1.2%), облекло и обувки (-1.2%) и транспорт (-0.4%).
Индекс на потребителските цени (ИПЦ)
През февруари 2023 г. месечната инфлация е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 16.0%.
Инфлацията от началото на годината (февруари 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 2.1%, а средногодишната инфлация за периода март 2022 - февруари 2023 г. спрямо периода март 2021 - февруари 2022 г. е 16.4%.
През февруари 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:
-
хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 2.4%;
-
съобщения - увеличение с 1.9%;
-
ресторанти и хотели - увеличение с 1.1%;
-
развлечения и култура - увеличение с 1.1%;
-
здравеопазване - увеличение с 1.0%;
-
алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.6%;
-
разнообразни стоки и услуги - увеличение с 0.4%;
-
образование - увеличение с 0.2%.
През февруари 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:
-
жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 1.2%;
-
облекло и обувки - намаление с 1.2%;
-
транспорт - намаление с 0.4%;
-
жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - намаление с 0.2%.
През февруари 2023 г. са се увеличили цените на следните хранителни продукти:
краставици - с 32.7%, пипер - със 17.7%, зрял лук - с 13.2%, листни зеленчуци - с 11.9%, домати - с 9.3%, пресни зеленчукови подправки - с 8.6%, зелен лук и праз - с 5.7%, кафе - с 5.5%, кореноплодни зеленчуци (моркови и червено цвекло) - с 5.2%, какао - с 4.4%, минерална вода - с 4.3%, картофи - с 3.9%, бира - с 3.5%, зеле - с 3.5%, маслини - с 3.3%, шоколад и шоколадови изделия - с 3.1%,
маргарин - с 2.8%, кисели млека - с 2.9%, риба - с 2.7%, цитрусови и южни плодове - с 2.4%, оцет - с 2.3%, плодови сокове - с 2.1%, пълномаслено прясно мляко - с 1.7%, месо от едър рогат добитък - с 1.6%, вина - с 1.6%, мляно месо (кайма) - с 1.5%, нискомаслено прясно мляко - с 1.0%, месо от домашни птици - с 1.0%, захар - с 1.0%, зрял боб - с 0.9%, свинско месо - с 0.9%, ябълки - с 0.7%, ракии - с 0.7%, яйца - с 0.5%, зрял чесън - с 0.4%, ориз - с 0.3%, сол - с 0.3%, трайни колбаси - с 0.3%, малотрайни колбаси - с 0.2%, кашкавал - с 0.2%, и други.
През февруари 2023 г. са се намалили цените на следните хранителни продукти: олио - с 2.9%, леща - с 1.7%, хляб - с 1.0%, млечни масла - с 1.0%, брашно - с 0.2%, и други.
През разглеждания месец в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано увеличение на цените при: мобилни телефонни услуги - с 3.7%, почистващи и дезинфекционни средства (течни препарати за почистване на дома) - с 3.0%, такси за граждански и религиозни обичаи - с 2.5%, услуги по краткосрочно настаняване - с 2.3%, поддържане и ремонт на ЛТС - с 1.8%, книги - с 1.6%, продукти за лична хигиена - с 1.6%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 1.5%, козметични продукти - с 1.1%, бръснаро-фризьорски услуги и услуги за поддържане на добър външен вид - с 1.0%, финансови услуги на банки - с 0.9%, услуги по обществено хранене - с 0.9%, кина и театри - с 0.9%, застраховки, свързани с жилището - с 0.8%, климатични инсталации - с 0.6%, таблети - с 0.5%, моторни и смазочни масла - с 0.4%, нови автомобили - с 0.4%, резервни части за ЛТС - с 0.4%, перални и съдомиялни - с 0.3%, и други.
През февруари 2023 г. в групите на нехранителните стоки и услугите е регистрирано намаление на цените при: централно газоснабдяване - с 25.7%, метан за ЛТС - с 14.6%, автомобилна застраховка - с 14.3%, международни полети - със 7.0%, пелети - с 4.3%, отоплителни уреди - с 3.2%, въглища - с 2.7%, хладилници - с 2.4%, обувки - с 1.9%, препарати за почистване на съдове - с 1.8%, лаптопи - с 1.5%, персонални компютри - с 1.5%, дърва за отопление - с 1.3%, дизелово гориво - с 1.3%, телевизори - с 1.2%, облекло - с 0.8%, бойлери - с 0.8%, автомобилен бензин А100Н - с 0.5%, прахове за пране - с 0.5%, автомобилен бензин А95Н - с 0.3%, и други.
През февруари 2023 г. е регистрирано увеличение на цените на лекарствените продукти с 1.2%. Цените на лекарските и стоматологичните услуги са се увеличили съответно с 0.5 и 0.4%.
По окончателни данни на НСИ през януари 2023 г. месечната инфлация е 1.4% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 16.7%.
Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ)
Според ХИПЦ през февруари 2023 г. месечната инфлация е 0.7% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 13.7%.
Инфлацията от началото на годината (февруари 2023 г. спрямо декември 2022 г.) е 1.9%, а средногодишната инфлация за периода март 2022 - февруари 2023 г. спрямо периода март 2021 - февруари 2022 г. е 14.0%.
Според ХИПЦ през февруари 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се увеличили, както следва:
-
хранителни продукти и безалкохолни напитки - увеличение с 2.4%;
-
съобщения - увеличение с 1.9%;
-
ресторанти и хотели - увеличение с 1.3%;
-
здравеопазване - увеличение с 1.0%;
-
алкохолни напитки и тютюневи изделия - увеличение с 0.8%;
-
развлечения и култура - увеличение с 0.7%;
-
образование - увеличение с 0.2%.
Според ХИПЦ през февруари 2023 г. спрямо предходния месец цените на стоките и услугите в следните потребителски групи са се понижили, както следва:
-
облекло и обувки - намаление с 1.1%;
-
жилища, вода, електроенергия, газ и други горива - намаление с 0.9%;
-
транспорт - намаление с 0.6%;
-
жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайното поддържане на дома - намаление с 0.2%;
-
разнообразни стоки и услуги - намаление с 0.2%.
По окончателни данни на НСИ през януари 2023 г. месечната инфлация е 1.2% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за януари 2023 г. спрямо януари 2022 г. е 14.3%.
Индекс на цените за малката кошница (ИЦМК)
Според индекса на цените за малката кошница през февруари 2023 г. се регистрира увеличение с 1.2% на месечна база и с 2.7% от началото на годината (февруари 2023 г. спрямо декември 2022 година).
През февруари 2023 г. цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20% от домакинствата са се променили спрямо предходния месец, както следва:
-
хранителни продукти - увеличение с 2.4%;
-
услуги - увеличение с 0.2%;
-
нехранителни стоки - цените остават на равнището от миналия месец.
По окончателни данни на НСИ според индекса на цените за малката кошница през януари 2023 г. е регистрирано увеличение с 1.5% на месечна база.
***
Методологични бележки:
Индексът на потребителските цени е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t - 1.
Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на държавите от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към еврозоната. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерва общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. При изчисляването му за 2022 г. за тегла се използват данни за крайните парични потребителски разходи на домакинствата (КППРД) - вътрешна концепция за 2020 г., които са преразгледани и актуализирани, за да бъдат представителни за
2021 г., следвайки методологичните препоръки на Евростат относно конструирането на теглата на ХИПЦ в случай на големи промени на разходите на потребителите.
В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 2015/2010 от началото на 2016 г. беше сменена базисната година за ХИПЦ и всички индекси се изчисляват и публикуват при база 2015 година. Динамичните редове са преизчислени при новата базисна година и са публикувани на сайта на НСИ (www.nsi.bg).
Индексът на цените за малката кошница е измерител на средното относително изменение на цените на 100 социалнополезни и жизненонеобходими стоки и услуги. Теглата за изчисляване на този индекс представляват относителните дялове на паричните разходи на най-нискодоходните 20% от домакинствата. Източник на информацията за теглата е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. Този индекс в година t се изчислява с тегла от година t - 1.
Верижните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо предходния месец. Верижните индекси на потребителските цени са измерители на месечната инфлация.
12-месечните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо същия месец на предходната година. 12-месечните индекси на потребителските цени са измерители на годишната инфлация.
Индексите на потребителските цени с натрупване от началото на годината измерват изменението на цените през текущия месец спрямо декември на предходната година. Индексите на потребителските цени с натрупване от началото на годината са измерители на натрупаната инфлация от началото на годината. През декември всяка година 12-месечният индекс и индексът с натрупване от началото на годината са равни.
Средногодишните индекси на потребителските цени измерват средното изменение на цените за дванадесетте месеца на текущата година спрямо средното изменение на цените за дванадесетте месеца на предходната година. Средногодишните индекси на потребителските цени са измерители на средногодишната инфлация.
Индексите за януари 2023 г. се обявяват като предварителни, тъй като са изчислени с данни от изследването на домакинските бюджети за периода октомври 2021 - септември 2022 година. Окончателните данни за индексите на потребителските цени за януари 2023 г., изчислени с годишните данни за теглата от изследването на домакинските бюджети за 2022 г., се обявяват заедно с данните за февруари 2023 година.
При положение, че намалиха ДДС-то за ресторантите, защо цените им се вдигат непрекъснато??? Гласуваха по-големи пенсии - няма лошо, ама от къде пари???
Сега сме на път да изживеем гръцката схема. Ще замразят заплати, Ще спрат всякакви компенсации и т.н. И кой ще пострада най-много??? Народа! Ама като си ги избира такива - ще страда.
Иначе ПП/ДБ са най-виновните, защото вместо да се чудят кои свои хора да компенсират, трябваше още в началото да натиснат инфлацията с бързи мерки. Ниска инфлация - никакви излишни харчове. А те се спукаха да се хвалят за високата събираемост... При това повишение на цените естествено, че ще събираш и по-високи данъци.
На нас ни остава да стискаме палци мумията оттатък океана да удържи банковата система, защото при криза и при този очакван дефицит в нашия бюджет... няма да има кой да ни даде един лев или ще ни го дадат по някаква извънземна лихва.
Гасете лампите, има как!
„Промяната“ вкарали над 600 000 (?!?) лева за реклама в „Google“ и „Youtube“. Това не включва нито платените им участия, нито напоителното им отразяване в медиите, нито спонсорираните постове във Фейсбук, нито даже билбордовете, които са буквално на всеки километър.Разбрахме защо инфантилните им послания ни дебнат отвсякъде! Сега остава и да обяснят на гражданите откъде идват парите. Дали пак са “легални” криптодарения от “Nexo“, или този път лидерите им са правили работни срещи в джипове на други олигарси…Всичко е ясно! Изборите няма да ги спечелите. Не става само с пари, трябва и акъл. Парите си ги пестете за адвокати.