Великата съдебна реформа и интересите на „клиентите” на Темида

За пореден път през последните месеци, вече и години, една от любимите теми-дъвки на ДБ, отскоро и на ПП, е т.нар. правосъдна реформа. На финала на последното Народно събрание, въпроси, касаещи ВСР (Великата съдебна реформа) отново се превърнаха в ябълката на раздора. Що е то съдебна реформа и как трябва да се осъществи, обаче се оказва въпрос с повишена трудност.

Ако питаме ДБ (ПП) и близките до тях НПО-та (начело с БОЕЦ), тя се изчерпва с контрол или директна елиминация на настоящия главен прокурор Иван Гешев, както и овладяване на прокуратурата. Стани, за да седна, е мотото, от което се ръководят действията им.

Миналият месец, на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, и служебният правосъден министър Крум Зарков изложи законопроекта си, в който предложи да се създаде „механизъм за разследване на главния прокурор, което разследване да се води от съдия, избран на случаен принцип измежду кандидати от списък, изготвен от Върховния касационен съд и назначен като прокурор до приключване на разследването”.

Интересното е, че още миналата година Венецианска комисия - консултативния орган по конституционно право към Съвета на Европа, отряза подобен законопроект на бившия правосъден министър Надежда Йорданова, излизайки със становище, че „предложените изменения влизат в противоречие с конституционните норми и решения на българския Конституционен съд”, и „приемането на нормативна база за засилване на контрола над главния прокурор, не трябва да дава възможност за политически и какъвто и да е друг нелегитимен натиск над висшия магистрат”.

Това не попречи на Зарков, само два месеца по-късно, почти буквално да повтори законопроекта на Йорданова, като отново направи противоконституционни и нарушаващи независимостта на прокуратурата предложения. Идеите за реформата в системата са сякаш писани от един човек, като просто има размяна на местата или тук- премахнато е едно, но добавено нещо подобно.

НПО-та, адвокати, лобисти и откровени престъпници

Защо ли се получава така? Дали е напълно случайно или пък източникът е един и същ? Дали защото всички идеи за съдебна реформа се въртят около едни и същи лица и НПО-та, свързани по един или друг начин, чиято основна и най-важна цел е отстраняването на Гешев и обезкървяване на прокуратурата, която за разлика от съда, все още е сравнително независима. И по тв студиата дефилират съдии, адвокати с прекъснати права или такива на всеизвестни престъпници, както и други, нямащи нищо общо със системата, но ръсещи акъл. Хора, които не са влизали в съд, но настояващи да правят съдебна реформа.

От едната страна са хора като небезизвестния съдия Калин Калпакчиев, който пусна под домашен арест убиеца на Милен Цветков и помилва заклалия български студент Джок Полфрийман. Именно Калпакчиев е и от магистратите, които получават различни грантове от НПО организации. Същият често получава трибуна, за да говори за зависимостите на Иван Гешев, да призовава ВСС да си отвори очите и да започне процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, говори за контрол над прокуратурата. Не по-различна е ситуацията с адвокат Ина Лулчева, сред  чиито клиенти са Пламен Бобоков, Евелин Банев - Брендо и редица подобни. Тя също бори постоянно Гешев, а миналата година, на заседание на ресорната парламентарна комисия, на което представляваше Висшия адвокатски съвет, подложи под съмнение данните, че у нас има организирана престъпност, заради която трябва да има специализиран съд. Според думите и, този съд се е превърнал в съд срещу неудобни лица. Вероятно „неудобните лица” са нейните клиенти, за чиито интересни и противозаконови занимания всички знаят.

Списъкът се допълва и от абсолютно некомпетентни хора, яхнали вълната „съдебна реформа”, като някоя си Людмила Илиева - водач на листата във Велико Търново на ПП/ДБ, която преди няколко дни, в телевизионен ефир, първо обърка името на бившия правосъден министър Йорданова, която според нея била Михайлова, а после 5 минути ни обясняваше за зависимостите на главния прокурор... Сотир Цацаров. Тя, клетата, не знае кой е главен прокурор, но реформира системата.

Безсилието на въпросните стигна дотам, че наеха чрез лобисти американския конгресмен Уорън Дейвидсън, който прати писмо, написано от родните поборници за ВСР, в което призовава финансовото министерство на Съединените щати да наложи санкции срещу Гешев. Разбира се, присъдружните медии на родните поборници веднага започнаха да пишат оди във  възхвала на Дейвидсън, пропускайки да отбележат, че той е сред шестимата американски конгресмени, известни в страната си като част от „Отборът на Путин“. Но какво да се прави, дотоколко им стигат акълът и средствата на борците за родна реформа – такъв са успели да наемат.

Да не говорим, че тази толкова семпла постановка, дирижирана от определни кръгове в България, можеше да бъде представена по-добре, а не писмото му първо да се появи на стената на фейсбук активистка, не т.нар. разследващи журналисти да поясняват какво е искал да каже Дейвидсън, а укриващият се от правосъдието Цветан Василев да побърза да се похвали в личния си профил, цитирайки изявлението на конгресмена

Реална реформа

Реформата наистина е крайно наложителна, а самото и име говори красноречиво – съдебна – това именно е най-слабата, най-нуждаещата се от промени брънка по веригата – съдът. Разбира се, навсякъде има корумпирани, прокуратурата и следствието не правят изключение, но прави впечатление нещо друго – единствено се коментира, че промените и радикалното рязане трябва да са в неудобната на ДБ прокуратура. 

Към този момент, за огромно съжаление, всички идеи за съдебна реформа опират до Гешев, Гешев, Гешев и прокуратурата, прокуратурата, прокуратурата. Никой не е дефинирал ясно проблемите в цялата система, напротив – целите към момента са единствено тясно партийни, което обрича на неуспех всички разумни идеи, които не могат да бъдат чути и да стигнат до предназначението си, защото са задушени още в зародиш от словесната логорея, изсипваща се от определени кръгове и партии по темата.

И сега „Коалицията на доброто” ни обещава същото, ако вземе властта – отстраняването на Гешев и овладяването на прокуратурата. Подобно на това, което се случи със спецправосъдието, което беше закрито, а именно част от клиентите на Специализираната прокуратура са тези, които в момента – лично или чрез адвокатите си, настояват „реформата” да продължи. Това ли са положителните резултати, обещавани ни от същите, които закриха спецсъда?

И понеже говорим за проблеми, вероятно най-големият проблем на съдебната система, в частност на реформата е, че ДБ се занимава с нея от 2014 година...