Скандалите в Народния театър са от 100 г. – ревнивец пребил директора
Днешните страсти в Народния театър „Иван Вазов“, избухнали след като режисьорът Александър Морфов надраска с протестни лозунги вратата на ПР-ката Велислава Кръстева, не са новост в този храм на Мелпомена. Даже напротив – направо бледнеят пред скандалите, сътворени от техните предци.
Един от най-пикантните се е случил точно преди 100 години. „Любовен скандал в Народния театър“ а едно от заглавията на тогавашната преса. Случката е следната:
Директор по това време е известният художник Панайот Тодоров, роден в Сливен и останал в историята с псевдонима Сирак Скитник.
„Като директор той решил да се възползва от положението си и поискал интимна среща от артистката г-жа Стоянова, жена на артиста от същия театър Божил Стоянов. Понеже Сирак Скитник на няколко пъти и то най-настойчиво е искал среща от г-жа Стоянова, то тя се оплакала на мъжа си. Последният съгласява жена си да отиде на среща в кабинета на г-на директора, обаче г-н Стоянов заедно с другаря си г-н Сейков отиват до кабинета и тъкмо, когато г-н директора е станал най-нахален, влизат вътре и г-н Стоянов, поставен в невъзможност да се владее повече, взема мастилницата и я удря в главата на Сирак Скитник, който става само мастило и кръв. Ето случката и къде е станала тя – в храма на изкуството“, завършва статията.
Текстът показва и друго – ако нравите в актьорската ни гилдия са се запазили непокътнати 100 години, то и стилът на родната журналистика не се е променил много!
Не че това е важно в общ житейски план. Кой какво прави вкъщи си е негов
проблем.
Но има огромно значение когато искаш да представляваш обществото, да
говориш от негово име и най-вече да гласуваш конкретни закони. Не
всички, но такива, които касаят т.н. "полово възпитание в училищата", да
приемем ли Истанбулската конвенция и други от този род.
Затова те трябва честно да отговорят на избирателите на този въпрос. За
да е ясно кой от какви позиции и с какви разбирания ще гласува. Защото
тези закони ще засегнат всички. Независимо дали се възприемат или
разминават с разбиранията на обществото.
Такъв израз не съществува в българския език.