Вдигането на пенсии и заплати изисква пускането на нов дълг
Данните за БВП винаги са очаквани с голям интерес, тъй като дават подробна представа какво се е случило през определен период от време и позволяват формирането на очаквания за бъдещото развитие. През 2022 г. БВП по текущи цени достига рекордните 165,4 млрд. лв., като нараства с почти 26,4 млрд. лв. (също рекордна стойност). Така номиналният растеж е 19%. Съществен принос за това има повишаването на цените, докато в реално изражение (произведените количества стоки и услуги за крайно потребление) темпът на растеж е почти 3,4%., пише Труд.
Няколко основни фактора определят това развитие. Възстановяването на глобално равнище от кризата, предизвикана от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му, беше извършено чрез масивни парични и фискални стимули от почти всички централни банки и правителства. Те обаче бяха предшествани от подобна политика през последното десетилетие. Така съчетаването на висока ликвидност, ниски и дори отрицателни номинални лихвени проценти (в Еврозоната), бързото нарастване на държавните дългове за финансиране на огромни текущи дефицити създадоха предпоставки за бърз растеж на цените. Той се случи с известно забавяне, което доведе до процъфтяването на теории, според които подобна политика е устойчива и не води до висока инфлация. Междувременно те подхранваха други дисбаланси и надуваха балони в цените на финансовите инструменти, недвижимите имоти, крипто активите и т.н. В крайна сметка процесът стана видим и при потребителските цени.
Принос за растежа на цените имаха и други фактори като политиката на Европейския съюз за използване на възобновяеми енергийни източници за сметка на изкопаемите горива, без да са налични технологиите, позволяващи пълноценното заместване. Заедно с оскъпяването на квотите за емисии на въглероден диоксид (CO2) тя трайно повишава цените на електроенергията от изкопаеми горива, които при по-благоприятно време и по-ниско търсене стават нерентабилни. От друга страна обаче тези източници могат да бъдат управлявани и мощността им да се регулира в зависимост от необходимите търсени количества.
Нарушаването на веригите на доставки представляваше негативен шок върху предлагането, който краткосрочно също повлия в посока вдигане на цените. Към тези проблеми в началото на 2022 г. се добави войната в Украйна, в резултат от която икономиките на страните от ЕС се пренасочиха от внос на руски енергийни и други суровини към такива от алтернативни източници с цел ограничаване и премахване на зависимостта от Русия.
От друга страна през 2022 г. бяха премахнати ограниченията във връзка с пандемията и беше възстановена практиката да се организират събития с публика, което подпомогна нормалното функциониране на спортни, културни и развлекателни събития, както и пътуванията. Проблемите с международната търговия също бяха почти изгладени.
Местен фактор, който въздействаше негативно през годината, беше продължаващата политическа несигурност. След формирането на правителството на четворната коалиция в края на 2021 г. още в средата на 2022 г. стана ясно, че неговата подкрепа не е достатъчна и оттеглянето на един от партньорите предреши края му. Преди разпускането на народното събрание обаче беше гласувана актуализация на държавния бюджет, която представляваше фактически край на провежданата от въвеждането на валутния борд консервативна фискална политика. Повишаването на пенсиите и заплати в бюджетния сектор, раздаването на щедри субсидии за бизнеса за електроенергия и въвеждането на понижени данъчни ставки за някои дейности доведоха до значително разширяване на очакваните дефицити и необходимостта от емисии на дългове през 2022 г. и следващите след нея. Заедно с политическата несигурност това повлия негативно и върху инвестиционната активност.
По-краткосрочната динамика на БВП показва, че през всички тримесечия на 2022 г. е реализиран положителен растеж на годишна база. След последното тримесечие на 2021 г., когато според наличните данни е регистриран най-високият растеж (10,2%) е налице рязко забавяне, което се случва през цялата 2022 г., като от 4,4% темпът спада до 2,6% през последното тримесечие. Това се дължи най-вече на външния сектор на икономиката, чийто принос е по-малък. За разлика от него крайното потребление и инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, регистрират най-високи растежи именно тогава. Подобно развитие вероятно е свързано с по-топлата зима и по-ниските сметки за дома при домакинствата и получаваните субсидии за цената на електрическата енергия за бизнеса, които са дали допълнителен ресурс. Освен това лихвените проценти по кредитите през този период не са се повишили съществено въпреки затягането на паричната политика на Европейската централна банка, което също може да допринесе за това развитие. Разбира се, съществува и възможността дефлаторите на посочените показатели да са по-ниски от действителните, което би дало такъв резултат.
Търсене
Основният компонент на вътрешното търсене – крайното потребление (реален растеж от 5,2%) беше движено от няколко фактора през годината. Повишаващите се цени влияха негативно върху покупателната способност. Официалната прогноза на правителството в началото на годината силно подцени инфлацията, като тя все още беше разглеждана като временно явление. Бумът на пазара на имоти беше подхранван от бързия растеж на цените им и от евтините ипотечни кредити от гледна точка на отрицателните реални лихвени проценти по тях.
Очакванията сред населението и бизнеса изтеглиха напред във времето някои покупки и доведоха до натрупване на запаси от суровини като застраховка срещу повишаването на цените и срещу несигурността на доставките. Това се отразява в данните за нарастването на запасите, което достига рекорден размер от 8,9 млрд. лв. през 2022 г. и допринесе за почти 1/3 от общото нарастване на БВП. Разбира се, този рекорд е възможен резултат от използването на различни източници на информация при съставянето на данните за БВП и запасите да са приети за остатъчна величина, за да се минимизира статистическата грешка.
Очертава се негативна тенденция за спад в реално изражение на инвестициите (бруто образуване на основен капитал) за втора поредна година (-4,3% през 2022 г.). По този начин в реално изражение техният размер е еднакъв с този от 2012 г. Относително ниският дял на бруто образуването на основен капитал в БВП (едва 15,4%) показва недостатъчно създаване на физически капитал в икономиката, което ограничава потенциалния растеж в бъдеще. Така инвестициите в технологии и в човешки капитал вероятно допринасят в по-голяма степен за общия растеж, но за тях липсват официални данни.
Износът на стоки и услуги се представи впечатляващо през 2022 г., като размерът му за пръв път надхвърли 100 млрд. лв. (113,4 млрд. лв.). Принос за това имат повишеното външно търсене, високите цени на електроенергията на европейските пазари и войната в Украйна. Един от изнасяните продукти в големи измерения и с висока добавена стойност беше електрическата енергия, която даде съществен принос за реализирания растеж от 33% през 2022 г. Растежът на вноса по текущи цени (35,1%) леко изпревари този на износа, но все пак приносът на външния сектор към БВП е положителен.
Производство
Реалният растеж на брутната добавена стойност през 2022 г. е 3,4%, докато в стойностно изражение тя достигна 145,6 млрд. лв. Най-голям принос за това има промишлеността (добивна и преработваща) като тя за пръв път изпреварва търговията като дял в БДС на страната. Това се дължи както на сериозния растеж на цените (най-вече на енергийните ресурси) така и на увеличеното производство, голяма част от което е за износ. През посочената година България реализира износ на лигнитни въглища, а основен принос за износа на електроенергия имаха централите от комплекса Марица Изток. Така в реално изражение добавената стойност в промишлеността нарасна с 14,4% и беше основният двигател на растежа на производството.
Положителен, но значително по-нисък темп на реален растеж се реализира в почти всички икономически дейности с изключение на селското стопанство, строителството и операциите с недвижими имоти. Данните за селското стопанство биха могли да се обяснят с поскъпването на торовете и горивата и поради засиления конкурентен натиск от украинска продукция на местния пазар. При строителството цените на материалите и на горивата също влияят негативно, както и най-вече по-малкият обем на реализирани дейности. При недвижимите имоти се наблюдава относителен застой в цените на жилищата, докато броят на сделките през втората половина на годината намалява. И в трите посочени дейности на посочените резултати влияе и неформалната икономика, като част от действителните обороти вероятно не са отчетени официално.
Според данните за БВП средният брой заети лица през 2022 г. е малко над 3,5 млн. човека и нараства с 1,2% на годишна база. Най-голям брой от тях (882,5 хил.) са в търговията (растеж от 2,8%), промишлеността (676,7 хил.), където заетостта спада с 0,5%, в сектора на държавно управление (587,4 хил.) при темп на растеж от 1,2% и в селското стопанство (546,1 хил.) с относителен спад от 2,4%. Най-голям растеж на заетостта се реализира в операциите с недвижими имоти и в информационните и комуникационните технологии, докато спад е налице в промишлеността и селското стопанство. Въпреки позитивните данни броят на заетите лица все още не е достигнал този от преди пандемията през 2019 г.
Производителността на труда, измерена чрез реалната брутна добавена стойност на заето лице, се повишава с 2,2% общо за икономиката през 2022 г. Двигателят на растежа и тук е промишлеността, където показателят нараства с 15%, положителен растеж на производителността се реализира още в селското стопанство, във финансовия сектор и в държавното управление. В останалите икономически дейности производителността на един зает се понижава, като най-силно това е в операциите с недвижими имоти, в строителството и при информационните и комуникационните технологии.