Средният българин не бил обеднял, защото имало ръст на заплатите

"БВП на България за 2022 г. е нараснал с 3,4%, това е малко повече от очакваното. Данните са предварителни на официалната статистика. Още 2021 г. задминахме предкризисното равнище и спрямо това имаме още 3,4% ръст. Т.е. българската икономика се представя много по-добре от това, което се артикулира в публичното пространство. Ние имаме най-големия ръст на експорт в целия ЕС за 2022 г. - 38%. Имаме и изпреварващ инфлацията ръст на възнагражденията. За последното тримесечие в частния сектор ръстът на средната работна заплата е 17,7% при инфлация под 16%. Статистиката казва, че българинът не е обеднял през 2022 г, това е средно аритметично - някои имат по-висок ръст на заплатите, а други пък изобщо нямат. Това се отразява и на потреблението, то е нараснало по натури, не по номинал. Средният българин не е обеднял въпреки инфлацията, за разлика от средния европеец, защото средно в Европа доходите изостават спрямо инфлацията". Това заяви пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Според него ще е изненадващо, ако не е намаляла инфлацията за февруари, която ще обяви през следващите дни НСИ.

"При пазарната икономика цените се регулират от пазара. Това е така, когато имаме множество независими продавачи и множество независими купувачи, при взаимодействието между тях се формира пазарната цена. Кризите, които се насложиха - пандемията, а след това енергийната, доведоха до едно дебалансиране на пазара и в мътната вода се лови по-лесно риба. Има някои несъответствия и пазарът ще ги изглади, но за това ще трябва повече време. Пазарът работи добре, когато продавачите са независими и са много, когато група продавачи имат много голяма пазарна сила, тогава пазарът не работи добре и тогава, в пазарната икономика, има някакъв вид регулиране. Този сайт, който очакваме, е една от стъпките. Друга стъпка е оповестяване на тримесечие на финансовите резултати, счетоводните отчети. Много е важно предприятията, които притежават голяма пазарна сила, да разкриват информация - тримесечни отчети, сделки между свързани лица и т.н. ... Ако няма какво да се крие, тогава защо да не ги видим, нека бъдат публикувани и тогава хората ще се успокоят", коментира още Велев.

По думите му някои от аномалиите в цените на хранителните продукти, по-ниски цени в Европа, отколкото в България, са заради по-малките субсидии за българските земеделски производители от средноевропейските.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България подчерта, че България трябва да постигне 3% дефицит, а не повече.

"Ако не се вземат енергични мерки за увеличаване на приходите и ограничаване на разходите, текущите резултати и предприетите политики през миналата година сочат дефицит от 6%. Който и да управлява, ако не иска да влезем в процедура на свръх дефицити и наистина мисли, че България трябва да влезе в еврозоната и е добре да се охлади инфлацията, трябва да направи държавен бюджет, който да сведе дефицита под 3% за тази и следващите години", каза Велев.