Карнобатският бодибилдър Стоян Петров: „Мечтаната физика се постига с дисциплина, постоянство и отдаденост“

От 11 години Стоян Петров се занимава с фитнес. От миналата година е запален по културизма. Вече три месеца се подготвя за първото си състезание по бодибилдинг и фитнес. Тренира усилено и е мотивиран за победа.  Амбициите му са да инвестира в подобряване на залата и да развива собствен бизнес в Карнобат, пише Карнобат войс.

-Стоян, от колко време се занимаваш с фитнес?

-Цял живот съм се занимавал със спорт. Зарибих се покрай баща ми, който има опит в културизма. Като малък съм тренирал борба, футбол, кикбокс и айкидо. На 14 години започнах с фитнес. В тази сфера трябва постоянно да надграждаш и учиш нови неща, и най-вече да познаваш тялото си.

– Как се амбицира да участваш в турнир по бодибилдинг и фитнес?

-В началото не бях толкова надъхан да се запиша в предсъстезателна подготовка и да отида на турнир.

Всичко започна миналото лято. По нищо не личеше, че съм тренирал 10 години. Бях в залата, но не се храних правилно и достигнах близо 98 кг. Събота и неделя прекарвах времето си по дискотеки, като те грабне животът, забравяш за всичко останало. В един момент реших да променя това. Изключително трудно е в началото, но напук на себе го направих. Казвах си, че няма да успея, но ме мотивира целта, която съм си поставил. Един човек иска ли да промени начина си на живот, ще го направи, без значение какво ще му коства.

Вече в продължение на шест месеца тренирам усилено. От три месеца съм в предсъстезателна подготовка и резултатите са налице. От към страна на финанси, нямам спонсори. Получавам подкрепа единствено от Алекс- едно момче от София, което се занимава с фитнес хранене и тренировки. Даде ми насоки за предсъстезателната подготовка. Родителите ми също много ме подкрепят. Най-голямата мотивация обаче е скептицизмът на другите, че няма да се справя.

-Какви са очакванията ти за състезанието?

-За първи път се пускам на състезание. На което и място да се класирам, ще съм доволен, защото знам колко усилия съм вложил и лишения съм изтърпял. Първото състезание ще бъде на 7-8 април в град Русе, спортна зала „Дунав“. Следващото ще се проведе в Пазарджик. Тези турнири ти дават възможност за квалификация, с която имаш право да се състезаваш извън България.

Догодина мисля да имам по-дълга подготовка и да използвам максимума от капацитета си.

– Как минава денят ти във фитнес залата?

– Всеки ден правя много тежки тренировки. Сутрин започвам с кардио за около час. След това почивам, за да възстановя малко енергията си. После се занимавам със силови упражнения около 2 часа и половина, понякога и по 3 часа и завършвам отново с кардио. През деня се стремя да имам поне 6000 крачки, защото са си енергоразход.

Друг важен фактор е храненето. Ям по 4-5 пъти на ден. В продължение на шест месеца не съм консумирал нищо различно от месо и ориз. Гладът влияе доста на нервната система и е трудно да се запазва самообладание.

– Колко време е необходимо да се отделя в залата за видими резултати?

– Фитнесът отнема много време, но си заслужава. Трябва да познаваш тялото си и да научиш кое упражнение работи най-добре за изграждане на физиката ти. За това и процесът е по-дълъг. Във фитнеса 70 % е храненето, 30 % са тренировките. Най-вече трябва да се обръща внимание на техниката. Залата не е подхвърляне на тежести, залата е цяло изкуство и упражнения. Всички искат много бързо да станат нещата. Някои от един месец тренират, нямат видима промяна и се демотивират. Но успехът, понякога идва и след втория месец, ако си отдаден и го правиш на 100 %. За поддържане на форма са необходими минимум по 20 минути кардио на ден.

Нормалната тренировка за човек, който не гони професионални цели, е 4 пъти в седмицата. Важна е и почивката, защото подпомага възстановяването на мускулите.

За добри резултати трябва да усещащ мускула си натоварен, не да гледаш колко килограма вдигаш. С големи тежести само контузии и травми можеш да си докараш. Получава се напълно обратното – няма да имаш положителни резултати, мускулът ти няма да расте, защото го пренатоварваш, не го възстановяваш качествено и редица други фактори, които спират развитието му.

-Как се постига мечтаната физика?

– Мечтана физика се постига с дисциплина, много постоянство и отдаденост. Не можеш да правиш нещо в продължение на година – две и да решиш да се откажеш, точно когато нещата почват да потръгват. Това, че нямаш време не е оправдание. Има хора, работещи по 12 часа и идват на тренировки.

Трябва да се спазва един и същ хранителен план дълго време, за да има резултати. Не може пет дни в седмицата да се храниш здравословно и два дни да потискаш организма си с катаболни процеси, като ядеш дюнери и мазни храни.

По- полезно е да спортуваш и да се храниш редовно, отколкото да ядеш един или два пъти. Много хора смятат, че това, което правим във фитнеса не е здравословно, напротив – ние обръщаме много по-голямо внимание на здравето си. Постоянно си правим изследвания, предвид добавките, които приемаме -магнезий, цинк, витамини и т.н.,  за подобряване функциите на черния дроб.

-Има ли интерес към фитнеса при подрастващото поколение?

-Последно време все повече подрастващи са се зарибили да тренират. Предни години нямаше такъв интерес към фитнеса. Повечето го правиха, с цел да отслабнат, а сега работят за постигане на мечтаната физика.

При подрастващите лошото е, че не питат как да тренират правилно. Повечето копират професионални състезатели. Техните тренировки нямат нищо общо с начинаещ. Получава се стрес за организма, отделяне на високи нива на кортизол. Вместо да имат добри резултати, напротив имат негативи и се демотивират. След това почват да се оплакват, че имат проблеми и се оправ-дават, че залата ги е довела до това състояние.

– Какъв съвет би им дал?

– На подрастващите бих казал да работят за личностното си развитие. Да имат цели и мечти, които да преследват. Да не мислят за глупости, да отделят време за учене и да развиват мозъчните си гънки. Младежите трябва да са сериозни. От ранна възраст да се опитват да се оправят сами в живота. Не казвам да си като войник, но трябва да има много лишения. Не може да се гребе с пълни шепи от всичко, а да е умерено. Животът е пред тях, да не бързат да порастват.