Патриотизмът – правилният избор между ЛГБТИ и Русия

За пореден път, отминалият преди броени дни национален празник, бе белязан не толкова от празничната атмосфера, колкото от спорове „за” и „против” датата. Миналата година, в разгара на започналата руска инвазия в Украйна, редица политици и т.нар. общественици призоваха за бойкот на честванията по случай 3 март. „Бойкот и саботаж на всички опити за празнуване на 3 март и прославяне на евразийските диваци”, „Призовавам да бойкотираме 3 март - това не може да е националния празник на страната ни!” и други подобни призиви съпътстваха отбелязването му.

Полемиката дали 3 март да продължи да е националният ни празник се разрази през последните години. Причините са няколко – едната е свързана с почитта към руските войници, участвали в битките, което според някои, особено погледнато през призмата на събитията от последната година, не е правилно, другите са: 3 март увенчава чужда заслуга и е израз на благодарността ни към друга нация; договорът, подписан тогава, е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили; през последните години 3 март разединява още повече българите, фрагментирайки ги на русофили и русофоби.

От другата страна също има логични аргументи – датата е традиция, наложила се през годините; тогава е поставено началото на българската държавност; България става част от европейското семейство и неделима част от европейската и световна култура.

Интересна подробност е, че макар някои от съображенията срещу 3 март да касаят именно връзката му с Русия, всъщност именно по времена на комунизма, след 9 септември 1944 г., празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен, което е аргумент от страна на подкрепящите датата, че грешно се асоциира с признателност към Русия и точно 3 март е изместил 9 септември (национален празник преди 1990г.) и е символ на възраждането на България от тоталитаризма.

3 март между флаговете на ЛГБТИ и Русия

Част от реториката срещу датата касае и това, че безспорно става въпрос за патриотична проява, а това е нещо, срещу което през последните години, със зъби и нокти, се борят както определени политици и партии, така и все по-увеличаващата се и гръмогласна НПО група. Вероятно и поради тази причина, броени дни преди 3 март, на 25.02, се състоя протест под надслов – „Не ни убиват джендъри, а патриоти”. Официално обявената причина беше противопоставянето срещу възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, но с оглед на застъпената теза, че няма нищо по-лошо от патриотизма, препратката към 3 март е напълно основателна.

Тази година отбелязването на датата също не мина без конфронтации. В центъра на София, редом с българските знамена, присъстваха редица руски, като те бяха част от шествие, организирано от гражданско обединение „Национална гражданска инициатива за суверенитет на България и другите държави по света“. Въпросното сдружение е известно с това, че през декември миналата година, проведе проява в подкрепа на Русия и агресията ѝ в Украйна. Събралите се огласяха улиците със скандирания „България”, но и „Русия”, което на фона на войната, която втората води, на фона на това, че ние сме членове на НАТО и ЕС, осъждащи действията на Русия, и не на последно място – това е националният ни празник, беше най-малкото обидно и неприемливо.

„Добрите сили” и ЛГБТИ

Дали като контрапункт на подобни прояви, дали поради вътрешните си убеждения, именно на 3 март и именно ДБ-ПП откриха кампанията си със знамето на дъгата, присвоено през последните 10-15 години от ЛГБТИ. Да, не го направиха официално, не го развяваха и лидерите им, но то присъстваше в ръцете на техни поддръжници. Впечатление направи и отсъствието на националния ни флаг... На 3 март...

Това не бива да буди учудване в някого, защото и ПП, а и ДБ са по-скоро леви партии. Първите, както нееднократно са посочвали, даже не желаят да робуват на такива стереотипи – няма ляво, няма дясно, а вторите, благодарение предимно на Зелените в коалицията, но и на редица позиции, също са позиционирани център-ляво.

Факт е и че редица ЛГБТИ поддръжници припознават именно тези две партии като изразител на техните идеи и разбирания, а някои са и членове на ПП и ДБ. Именно членове и депутати от Зелените години наред присъстват и на София прайд, именно те провеждат и някои от сбирките си в The Steps – мястото за срещи на ЛГБТИ общността в София.

По тази линия се правят опити да се спечелят и повече гласове – ако си против ЛГБТИ, значи си патриот, което пък от своя страна (по логиката на редица цветни активисти) означава, че подкрепяш Русия и Путин. По тази линия, и то благодарение на редица медии, вече се афишира т.нар. „друга гледна точка”  - едната, лошата, е на патриотите, другата, добрата (неслучайно се кръстиха „Добрите сили”) е на всички, подкрепящи ДБ, ПП, ЛГБТИ, разнообразието, сексуализирането на децата и прочее. Как беше – „не ни убиват джендъри, а патриоти...”

Опитите за омаскаряването на думата патриот, националист, са все по-активни, като на връх 3 март националният ни празник също беше включен като аргумент – празнуваш ли го, значи автоматично означава, че развяваш руски флаг и подкрепяш Путин.  

А точно патриотизмът е единственият правилен отговор на въпроса „къде сме ние”, заявен на висок глас между тези, скандиращи Русия и другите, пропагандиращи ЛГБТИ „ценностите”.