Близо 300 хил. имат пистолети и пушки - да се молим да не изперкват

"Когато станете сутрин, имате ли непреодолимо желание да започнете да пиете алкохол? Мирна професия ли имате? Имате ли суицидни мисли?" Такива въпроси може да ви зададе психиатър, ако отидете в кабинета му с искането да оцени психическото ви състояние, за да кандидатствате за разрешително за оръжие. Питанията могат да бъдат и други: "Имате ли желание да стреляте по партньора си в момент на афект", както и "Чувствате ли се здрав". Всъщност въпроси може въобще да няма, а удостоверението може да бъде издадено само срещу плащането на такса около 50 лева - зависи от съвестта на лекаря, пише Капитал.бг.

Това е така, защото в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия няма изискване как точно да се установи, че кандидатстващият за оръжие "не страда от психически разстройства".

Веднъж получено, разрешителното за оръжие изтича след пет години. Ако притежателят му започне процедура за подновяване, почти никой не се занимава да установи дали все още е психически годен. "Докторът само каза: а, вие вече имате - добре", разказва М.В., който е получил удостоверението си за психическа годност за секунди.

Дали М.В наистина е уравновесен, обективно погледнато, никой не знае. И никой не го е проверявал впоследствие. Очевидно никой не е проверявал и Румен Тонев, който на 8 февруари тази година застреля във входа на блока си популярния психолог Иван Владимиров-Нав. По данни на МВР и прокуратурата 52-годишният Тонев е застрелял съседа си със законно притежаваното оръжие. Получил го е, когато за кратко е бил служител на вътрешното ведомство. Макар че е бил уволнен от службата си в МВР преди повече от 20 години, оръжието е останало у него.

Пълен хаос

Защо никой не е иззел пистолета - яснота няма. Яснота няма и по още десетки случаи, при които притежатели на "законно оръжие" извършват нападения. Впоследствие се оказва, че или документите на пистолета не са били съвсем редовни, или собственикът му не е психически уравновесен, или и двете.

Регулярни проверки от МВР почти не се извършват, въпреки че подобни механизми съществуват. В масовия случай полицията чака активна страна да е прокуратурата, но често самото силово ведомство пренебрегва отделни случаи, като ги класифицира като "маловажни", и така прокуратурата изобщо не може да стигне до тях.

Подобен беше казусът с убития в края на миналата есен до Женския пазар Иво Андреев. Негови близки твърдят, че той е подавал оплакване в МВР как съседът му Костадин Дамов го заплашва с убийство (което е престъпление от общ характер) и е основание за намеса на обвинението, но полицията е класифицирала всичко случващо се с двете враждуващи семейства като междусъседски спор.

В други ситуации пък самата прокуратурата бави с месеци проверките, което на практика пази притежателите на оръжия, а не евентуалните потърпевши.

Преди седмица "Свободна Европа" съобщи, че обвинението с месеци бави проверка на междусъседски спор. Става дума за пререкания между комшии, като едната страна е Бетина Жотева - част от PR екипа на главния прокурор. В края на миналата година съседите ѝ са подали сигнал, че ги е заплашила с оръжие. Дали това е вярно може да се установи само от силовите органи. Ако думите на съседите на Жотева се потвърдят, трябва да се повдигне обвинение по реда на Наказателния кодекс. То ще бъде основание за отнемане на законно притежаваното от нея оръжие. Докато обаче прокуратурата само проверява Жотева, тя може да си разполага с него.

За проблемите с въоръжаването на населението в България и контрола на оръжията обикновено се говори най-често, когато обществото се скандализира от поредната битова трагедия с убийство.

Армия от близо 300 000 въоръжени

Данните са стряскащи и без да има непосредствен трагичен повод. Според справка, поискана от "Капитал" от МВР, броят на притежаваните късоцевни оръжия (пистолети) от физически лица в България за миналата 2022 г. е 116 900, като в тях влизат и служителите на силовите ведомства. От МВР акцентират, че през 2014 г. законните пистолети в страната са били с над 15 000 повече. Тоест властите отчитат спад в притежаването на оръжия, което смятат за успех.

Към тези близо 117 000 пистолета трябва да се прибавят и още около 150 000 законно притежавани пушки от ловци. От МВР не ги посочват изрично в справката си с аргумента, че "тези оръжия не могат да се използват за никакви различни от лов цели".

Това, че по закон подобна употреба е недопустима, далеч не означава, че не се случва. Преди години известен с психическите си отклонения ловец от Лясковец (чиито оръжия не бяха отнети въпреки заболяването му) уби елитен командос и обезвреди още шестима. Тогава главният прокурор по онова време Сотир Цацаров поиска спешна проверка на разрешителните за оръжия в цялата страна, но поривът на прокуратурата заглъхна заедно с отзвука от случая.

Кой отговаря за контрола

От МВР не отчитат проблем с оръжията в България и тяхната употреба. От службата "Контрол на общоопасните средства" (КОС) към МВР обясниха пред "Капитал", че те стриктно спазват закона, а според него "всеки гражданин би могъл да притежава огнестрелно оръжие, стига да е физически и психически здрав и срещу него да няма обвинения, повдигнати по реда на Наказателния кодекс".

Това, разбира се, е формално вярно. И така полицията прехвърля отговорността към прокуратурата. Държавното обвинение безспорно има отношение към контрола на оръжията, защото отнемането им в голяма степен зависи от това дали срещу даден собственик на пистолет има повдигнато обвинение. Когато прокуратурата бави по няколко месеца проверки (за които според ЗСВ обичайният срок е един месец), поведението ѝ определено не е в услуга на обществената безопасност.

МВР обаче също има механизми за контрол, а от ведомството негласно признават, че не ги ползват. Става дума за Инструкция за осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на министерството. Документът е издаден януари 2017 г. В раздел "Индивидуална превенция" е описано, че такава се извършва "спрямо лица, за които има достатъчно данни, от които може да се предположи, че ще извършат престъпления или правонарушения". Сред кръга подобни лица са посочени изрично онези, които имат разрешителни за оръжия.

"Това е работа на кварталните полицаи - те би следвало да знаят кой има оръжие и ако срещу него има подаден сигнал, още докато го проверяват и без да чакат прокуратурата, могат да му изготвят предупредителен протокол, да разговарят с него", коментират от министерството. Оттам отбелязват, че дори да звучи смешно, такива мерки действат.

В развитите страни има различни способи за контрол на оръжията - в това число извънредни проверки, а не само обичайните и регулярни. В България не се правят дори последните. Причините са ясни: от малко на брой служители, които се занимават с всевъзможни сигнали, до пълната им незаинтересованост, когато проблем още не се е появил. Тоест превантивна дейност почти липсва.

Бивши служители на служба КОС, с които "Капитал" разговаря, твърдят, че на практика превантивни действия никога не са извършвали. "Всичко това е неглижирано от системата. За превантивна дейност се смята най-вече психиатричната експертиза, а не проверки, които са в обсега на работа на МВР."

Проформа изисквания за "психично здраве"

Не е изненадващо, че психиатричната експертиза, която трябва да преминат желаещите да получат разрешително за оръжие, също е формална, което е поредният проблем. "В закона има празнина, защото не е уредено как човек удостоверява, че е психически здрав", коментира пред "Капитал" психиатърът д-р Владимир Сотиров.

В нормативната база няма унифицирани критерии и стандартизирана процедура. Затова и всеки лекар сам преценява как да издаде удостоверение, че кандидатстващият за оръжие е психически годен. Парадоксално, но в България има строго разписана процедура през каква психиатрична (и психологична) оценка преминават служителите, които работят с класифицирана информация, но такава липсва за разрешителните за пистолет например. Не на последно място "психическите разстройства са унифицирани, няма диференциация", коментира още д-р Сотиров.

Само в последните няколко месеца два междусъседски скандала в София завършиха трагично. Дни след последното битово убийство, при което бившият служител на МВР Румен Тончев застреля психолога Иван Владимиров, в Ловеч действащ полицай заплашва с оръжие приятелката си. След като тя се обажда на 112, на място пристигат дежурни, арестуват колегата си и изземат служебното му оръжие. Подобен случай е по-скоро екзотика.

Бивши служители на МВР коментираха неофициално пред "Капитал", че момичето е имало късмет поне по две линии: "Първо, полицаят е млад и не е добре познат на колегите си, иначе е напълно в реда на нещата да го покрият. И второ, случаят с убитият психолог е много пресен, за да се прояви немарливост."

За сравнение - месец по-рано, в средата на февруари, бившият шофьор в МВР болница Орлин Гигов беше задържан след побой над жената, с която е живял. Впоследствие се оказа, че тя е петата му жертва, а преди случаят да стане медийно известен, разследващите са били, меко казано, "разсеяни по темата". "Колкото е занижен контролът към обикновените граждани, три пъти по-занижен е, когато някой е от системата - пък бил той и бивш служител", признават неохотно от полицията.

Всъщност и МВР, и прокуратурата разполагат с инструменти да контролират притежаващите огнестрелни оръжия. "Единственият пропуск е нормативен и той е свързан с психиатричната оценка", твърдят от системата. А когато към тази първа липсваща стъпка прибавим немарлив последващ контрол, картината не е успокояваща. Според експерти сериозна част от битовите убийства (когато са извършени със законни оръжия) могат да се предотвратят.