Граничарят Веселин Косев разказа как се върна от оня свят, интубиран след тежък ковид

Да дишаш и да вървиш самостоятелно, да се радваш на близките си и да си далеч от болничното легло и кислородната маска. Преди една година това беше немислимо за Веселин Косев от Средец – граничният полицай, който оживя по чудо след интубация вследствие на тежък ковид.  

За неговата история ви разказахме през януари 2022 г. Тогава 50-годишният Веселин Косев бе в отделението „Уши, нос, гърло“ на УМБАЛ-Бургас, където възстановяваше нормалното си дишане. Прекарваше трети месец в болница. Трудно дишаше, а изправянето на крака му костваше неимоверни усилия и помощ от другите заради тоталната мускулна атрофия, която бе получил след месеци прикован в леглото.

Воля за живот: Веселин от Бургас отново диша сам след 2 седмици интубация

Година по-късно срещаме Веселин, докато се разхожда в парка в Средец след нощна смяна в ГПУ-Средец, където се е завърнал на работа. В добро здравословно състояние е, възстановил е теглото си и се движи сам. Вместо да спи, той се наслаждава на всяка стъпка, на всяка секунда от живота. Защото знае колко е висока цената, която е заплатил за тях. 

Градинката е на метри от дома му, голяма част от деня прекарва там, тъй като движението е важно за пълното му укрепване. Веселин обаче е убеден, че не е достатъчна само волята за живот без всеотдайността на всички екипи, в чиито ръце бе попаднал той. 

„Всичко започна в средата на октомври 2021 г., когато се заразих с коронавирус. Имах и придружаващо заболяване – хронична астма. Първоначално се лекувах у дома. Напълно отричах вируса, лекарствата, ваксините, които бяха налични. Много бързо обаче състоянието ми се влоши. След 10 дни ме приеха в болница. Подобрение нямаше. Седмица по-късно вече бях в онкореанимацията на КОЦ-Бургас, защото не достигаше въздухът ми, а резултатите от изследванията са били отчайващи. Още същия ден са ме интубирали. И така две седмици. Много редки са изкюченията някой да се върне към живот след интубация при тази диагноза. Получих и 100 % мускулна атрофия. Бях кожа и кости, като скелет. Буквално не можех да се движа, само очите си мърдах – като новородено бебе. Бяха ми направили и трахеостомия, дишах през машина. След като бях екстубиран, ме преместиха в реанимацията на УМБАЛ-Бургас. А в първите дни на януари бях приведен в отделението по „Уши, нос, гърло“. Всеки ден бях на физиотерапия. А в края на февруари, след малко повече от 4 месеца в болница, бях изписан и се прибрах у дома. Първоначално не можех да стоя прав, изобщо. Живея на втория етаж, двама приятели ме качиха до горе. В началото успявах да направя стъпки с помощта на патерици и най-вече на съпругата ми Женя, която заради мен се превърна в половин лекар и физиотерапевт. Изморявах се много бързо, нямах никакви надежди, че ще се възстановя, но не се предадох. Две седмици след изписването ми станах, слязох до първия етаж и се качих. Съвсем сам. Това беше голямо постижение за мен. Така започнахме всеки ден да „тренираме“ с Женя на стълбището. Два месеца по-късно – в началото на май, аз се върнах на работа“, разказва Веселин. 

За пълно възстановяване при голяма част от преминалите през подобен ад изобщо не може и дума да става. Шансът пациент с коронавирус да оцелее след интубация е около 10 %, заради тежкото полиорганно увреждане. Той обаче попада в тях. И е категоричен, че не само силната му воля за живот му е помогнала. Най-голям е приносът на лекарите. 

„Цял живот ще съм им благодарен. За съжаление много хора в това състояние си заминаха, защото не са имали възможността да ги лекуват тези професионалисти, които се грижеха за мен. Това е много важно, ако няма кой да те спаси“, признава Веселин. Той бил най-големият противник на ваксините срещу ковид. А сега вече му предстои четвърта доза. 

„Специалистите ни обясняваха постоянно, че трябва да се лекуваме, произвеждаха новини нон-стоп, даваха лични примери, като си поставяха 1, 2, 3 дози. А ние, уж сме интелигентни хора, слушахме тъпунгери, които не разбират от медицина“, казва той. 

Възстановяването му продължава. Граничният полицай, който преди ковида е бил в перфектно здравословно и физическо състояние, все още не може да бяга, трудно кляка, но вярва, че с време ще се оправи на 100 %.

Всяко зло за добро, казва той за мъките, през които е преминал. 

„Има вероятност астмата да се е излекувала. Много хронични заболявания се оправят след подобно състояние на моето“, обяснява граничният полицай. 

С личната си история иска да даде пример на пациенти в тежко състояние и на отчаяните им близки. „Когато съм бил в реанимация и интубиран, съпругата ми нон-стоп е търсила информация какви са шансовете за оцеляване. Дори в чужди сайтове е ровила. Отникъде никакви надежди. Отписвали тези като мен. Добре, че е силна жена и не е паднала духом, вярвала е, че ще се върна при нея и децата ни. Затова искам с моята история да дам надежда на хората, да не се отказват, да вярват в себе си, близките си и най-вече в медицината“, завършва Веселин.