Противопоставянето между ПП-ДБ и ГЕРБ ни върна към двублоковата партийна система

Теодора Йовчева е доктор по политология. Научните ѝ интереси са в областта на партиите, партийните системи и персонализация на политиката. Автор на статии в The Globe Post, East European Politics & Societies, Irish Political Studies.

- Г-жо Йовчева, как бихте описали партийната система в България в момента?

- В България като цяло партийната система е от отворен тип, т.е. лесно е нови играчи да получат достъп до законодателната и изпълнителната власт. Ние виждаме колко често нови партии се появяват и бързо изчезват – „Воля“ „България без цензура“, „Ред, законност и справедливост“ и т.н. Отделно, сравнително лесно е за харизматични и популярни лица бързо да спечелят избори с нови формации – НДСВ, ГЕРБ и ИТН са такива примери. НДСВ и ПП са най-показателните примери в това отношение – само няколко месеца преди изборите лидерите им обявяват намерението си за участие и след това печелят изборите. Тази отвореност прави по-трудно предвидими управленските формули за разлика от други европейски държави, където е установено, че в 2/3 от времето управляват кабинети, които по отношение на коалиционните модели са копия на предишни правителства.

- Как се промени партийната система у нас през годините след тоталитарния режим?

- В първите 10 години имаше много ясна двублокова структура на базата на отношението към комунистическия режим. Към него се добави и въпросът за геополитическата ориентация – дали България да остане в орбитата на бившите си съюзници от постсъветското пространство или да се ориентира към Европа и НАТО. Тогава идейният профил на формациите беше много ясен. Тази ясна логика на партийното състезание обаче беше усложнена с навлизането на центристи, за които не е проблематично да подадат ръка и на единия, и на другия лагер. Навлизането на популисти през годините още повече фрагментира партийната система. Според мен обаче противопоставянето между ПП-ДБ и ГЕРБ ни върна към двублоковостта, защото се образуват „два лагера“, които имат потенциал да претендират за премиерския пост. Няма друг субект, който да ги конкурира на това поле – да има реални претенции да оглави изпълнителната власт. Останалите партии са по-скоро партньори на основните две. БСП например в момента не е в позиция да има самостоятелна претенция да оглави изпълнителната власт, въпреки че преди години се доближаваше до това. Още повече, основното разделение в българската политика в момента е ГЕРБ/анти-ГЕРБ, което потвърждава, че на практика състезанието е между два блока.

- Кои други държави в Европа или по света бихте дали като пример за подобна архитектура на партийната система?

- Зависи кой от показателите вземем. Например, ако говорим за отвореност на партийната система, то според международни изследвания като сравнително отворени партийни системи освен българската са например молдовската и сръбската. От гледна точка пък на фрагментацията сме в една категория с Румъния, Хърватия, Швеция и Норвегия, доколкото споделяме чертите на „умерен плурализъм“. Последните две обаче са много по-предвидими по отношение съставянето на правителства.

- За парламентарните избори на 2 април кои очаквате да са основните мотиватори за хората да гласуват? Т.е. кои ще са основните кливиджи, както е политологичното понятие? От БСП, например, се надяват да се върне делението ляво–дясно.

- На тези избори според мен ще гласуват основно хора, които се интересуват от политика. Умишлено не казвам „твърди ядра“, защото някои от формациите са нови и не е ясно до каква степен имат ядра от избиратели. Засега няма нов играч, който да обере вот на базата на популярност или симпатии. Има икономически и социални предпоставки да се върне делението ляво-дясно във финансовата политика, но на ниво избиратели отношението статукво/промяна все още има мобилизационен потенциал. То де факто ще е продължение на линията от последните две години. Виждаме, че според бързи сондажи основни теми за българите са цените и инфлацията, здравеопазване, борба с корупцията и съдебна реформа. Ясно е, че ПП-ДБ ще мобилизират избиратели по последната тема. Според мен обаче цените и инфлацията ще са аргумент на лагера на ГЕРБ и по този начин ще обхванат икономическата и социалната тема.

- Виждате ли потенциал новото обединение „Продължаваме промяната – Демократична България“ да размести сериозно пластовете?

- Определено обединението е много силен претендент за първото място. В София е почти сигурно, че ще спечели 23-ти и 24-ти МИР, въпросът е дали в страната ще успее да компенсира преднината на ГЕРБ-СДС. Кой е първи ще има значение за възможностите за съставяне на кабинет. По-скоро в момента се очертава нова задънена улица. Самото обединение казва ясно на противниковия лагер, че не може да разчита на това ДБ или ПП да смени позицията си и да подкрепи предложение за кабинет. Много фактори не са ясни: кой ще е първи, колко формации ще влязат и дали наистина ще има стремеж към съставяне на правителство. Често се казва, че за ПП-ДБ няма да е изгодно да участват в управление с оглед на местните избори, но не е сигурно дали за другите (ГЕРБ, ДПС и евентуално БСП) едно сътрудничество няма да бъде оценено като пагубно и следователно да не се предприеме като ход.

- ГЕРБ-СДС ще понесат ли сериозен удар от санкциите „Магнитски“ или от други скандали, свързани, например, с промените в изборните правила? Кои може да са „козовете“ на Бойко Борисов?

- Зависи до колко отзвукът от санкциите ще бъде жив и ще бъде използван от ПП-ДБ в кампанията и дебатите. Това на практика дава възможност темата за борбата с корупцията отново да бъде изведена на първо място. Не мисля, че промените в изборните правила сами по себе си ще мобилизират или отблъснат критична маса хора. По-скоро честите промени създават предпоставки за недоверие. Козовете на ГЕРБ са свързани основно с местните структури. Предстоящите местни избори могат да мотив структурите да се мобилизират, за да запазят добри позиции.

- Какъв е потенциалът на проруските и националистическите сили?

- Виждаме, че „Възраждане“ като най-ярък представител на тези сили е в подем. Партията последователно обхвана ниши с добър електорален потенциал – антиковид мерките, измести БСП на терена на русофилията, сега през темата с еврото адресира и цените и инфлацията. Последната тема е една от основните към момента за голяма част от избирателите. Според мен през тези теми „Възраждане“ успява да си осигури по-висок резултат сред избирателите. На парламентарния терен партията обаче все още не е доминираща, както други радикални партии в Европа, например Лигата в Италия. В България по-скоро „Възраждане“ е изолирана по ключови решения. При един силно фрагментиран парламент обаче ролята ѝ в гласувания може да е по-значима.