Пет урока за войната през 21 век от бойните полета в Украйна

Войната в Украйна, от началото на която вече измина една година, затвърди някои стари уроци за това какво е необходимо за успеха на бойното поле и през 21-ви век.

И наложи някои нови. 
 
Сред нововъведенията, които видяхме за първи път в реални бойни действия, бяха безпилотните самолети, някои от които адаптирани за военна употреба от евтини търговски платформи.

Те се използват както за наблюдение и доставка на боеприпаси, така и за разузнаване на бойното поле, доказвайки, че евтините технологии понякога могат да бъдат изключително полезни дори срещу по-скъпи разработки, специално създадени за военна употреба. Това посочва The Wall Street Journal в свой анализ, в който цитира Елиът Коен, военен историк и стратег в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. Той казва: 
 
"Сега всеки може да има военновъздушни сили." 
 
И това не са единствените технологични нововъведения в бойните действия.

Значението на космическите технологии по отношение на разузнаването, например, все още няма как да бъде измерено напълно, тъй като е обект на секретна комуникация. Но със сигурност играе важна роля, както ще стане ясно в края на този текст. 
 
Така или иначе все още не е ясно нито кога, нито как ще завърши войната в Украйна. Но една година след нейното начало вече могат да бъдат направени някои изводи за съвременния начин за водене на бойни действия. WSJ посочва пет от тях. 
 
Количествените натрупвания невинаги водят до качествени подобрения 
 
Разбира се, старите платформи все още играят важна роля в бойните действия. Москва разчита много на наследени артилерийски системи, но в течение на времето стана ясно, че прецизността и обсегът на артилерията могат да се окажат по-важни от числеността ѝ, посочва изданието и прави ретроспекция на развитието на сблъсъка. 
 
Успехът на Украйна на бойното поле се дължи до голяма степен на включването в арсенала ѝ на сравнително малко на брой прецизни западни артилерийски системи с по-голям обсег като M142 HIMARS, например.  
 
Затова и вместо да приключи за няколко месеца, както се надяваше Кремъл, войната започна да преминава през различни фази, припомня WSJ:  
 
- В първата украинските сили осуетиха замисъла на руския президент Владимир Путин за ранна победа, основан на мълниеносен удар срещу Киев. Украйна успя първо да отблъсне руснаците от столицата си, а след това и отчасти от териториите около Харков и Херсон. 
 
- Неуспехите водят до това Русия да премине към масирани артилерийски атаки. В бойните действия се включват ракети и безпилотни самолети, насочени към обекти от енергийната мрежа и други граждански цели.  
 

- През последните месеци придвижването на фронтовата линия се забавя, тъй като и двете страни се подготвят за нови насрещни офанзиви. Украйна очаква западни танкове и друга бронирана техника, които трябва да пристигнат в страната през следващите седмици и месеци.   

Успехите на Украйна объркаха широко разпространената оценка на много западни военни анализатори, които даваха на страната малко шансове да се противопостави на превъзхождащата според тях руска армия, която е основно ремонтирана и модернизирана през последните 15 години, посочва WSJ, цитирайки Гордън Дейвис, пенсиониран генерал-майор от армията на САЩ, който сега е старши сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика:  
 
"Ние надценихме руските възможности и, честно казано, колко много се е променила Русия. В същото време подценихме украинските, нивото на амбицията им да са част от Запада, както и тяхната решителност и устойчивост."  
 
Нито един план не оцелява след първия контакт с врага 
 
Ако има план, който да потвърждава тази максима, приписвана на пруския военачалник Хелмут фон Молтке, то това е планът на Кремъл за войната в Украйна, посочва изданието.  
 
Тази мисъл е допълнително адаптирана от легендарния боксьор Майк Тайсън: "Всеки има план, докато не получи удар в устата". А тази адаптация дава още по-изчерпателен смислов контекст. 
 
Подобно на външните анализатори, Москва надценява собствените си възможности и подценява украинските военни способности и факта, че те са значително по-големи в сравнение с 2014 г., когато руските войски окупираха Крим. 
 
В резултат на това руските командващи изпратиха твърде малко сили, за да превземат и окупират страна с размерите “на почти целия Тексас”, пише WSJ.  
 
Войната е нещо повече от това, което пише на хартия 
 
За да се спечели една война, са нужни както воля, характер и вътрешна сила, така и съвсем материални неща като танкове, самолети и войници. В случая с Русия, трябва да се има предвид и какво предвижда нейната военна доктрина. 
 
Но Русия не се възползва от превъзходството си в оръжия и оборудване, военната ѝ доктрина не работи и не обединява ефективно силите си, за да постигне максимално въздействие, посочват анализатори пред изданието. Затова и нейните военновъздушни сили, превъзхождащи по численост и качество тези на Украйна, не успяват да установят господство във въздуха и играят неочаквано малка роля в конфликта.   

"Тази война показва ограниченията на това да се гледат само части от въоръжението и да се изпълнява военната доктрина така, както е формулирана, без оглед на ситуацията", казва военният стратег в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Елиът Коен.  

Това отчасти се дължи на факта, че войната в днешно време е изключително сложна. Както руските, така и украинските военни се стремят към т.нар. комбинирана война, при която на бойното поле се съчетава движението на множество елементи, включващи бронирани, пехота, артилерия, противовъздушна отбрана, инженерна техника, комуникации и т.н. 
 
И Украйна се справя по-добре в това отношение, като успехът ѝ отчасти се дължи на способността на нейното командване да прехвърли вземането на военни решения надолу по веригата към младшите офицери и сержанти на терен. 
 
Атаката е по-трудна от защитата 
 
Всяка успешна офанзива рискува армията да изпревари снабдителните си линии и да загуби връзка с поддържащите части в тила. Това може да лиши предните части от жизненоважни доставки като храна, гориво и боеприпаси. Следователно при равни други условия нападението е по-трудна задача от отбраната. 
 
Настъплението на Русия към Киев в началото на войната се сблъска точно с този проблем, посочва WSJ, тъй като танковете, движещи се по пътя към украинската столица, изпревариха логистичната си верига, прекъсвайки достъпа си до гориво и други доставки. Това доведе дори до изоставяне на някои машини, припомня още изданието. 
 
Контраофанзивата на украинските военни, която отблъсна руските войски около Харков през септември, също не променя този факт. Нейният успех до голяма степен беше улеснено от слабата руска отбрана, след като Москва премести сили, за да се защити от настъпление към Херсон, посочват анализаторите, цитирани от WSJ. 

Тепърва се очаква в Украйна да пристигне нова западна бронирана техника, което допълнително ще затрудни офанзивата на руската армия и за пореден път ще докаже, че настъплението е по-сложна задача от отбраната, категорични са те. 

Бойното поле вече е прозрачно 
 
Освен че е един от най-мащабно отразяваните за широката публика конфликти в историята, войната в Украйна е и една от “най-прозрачните” за военните командири. Това се дължи до голяма степен на новите технологии, включително безпилотни самолети, които прелитат над бойното поле и разкриват позициите на врага. А към тях трябва да прибавим и възможностите на търговските и военните сателити.   
 
И тук Украйна се справя по-добре, ако се съди от доклад на британския International Institute for Strategic Studies (IISS) от миналата седмица, според който Космосът е бил "улеснение за Киев благодарение на външна търговска и военна подкрепа, докато руските ограничения в тази област стават все по-очевидни".  
 
Резултатът от повишената видимост на бойното поле, казват от IISS, "е, че трябва да се влагат повече мисъл и усилия в оперативната сигурност и залъгващите маневри". 

Източник: Профит