Гласувах за ДБ, но събирането им с ПП е много проблемно – не съм сигурна, че сега ще ги подкрепя

Копринка Червенкова е журналист и театровед. Заради участие в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в края на 1989 г. е уволнена от вестник „Култура“ (а на 24 декември 1989 г. е изключена и от БКП). От 1990 г. до юни 2018 г., когато вестник „Култура“ е спрян, тя е негов главен редактор. Присъства в началото на 1989 г. във френското посолство в София на прочутата закуска с тогавашния френски президент Франсоа Митеран.

- Г-жо Червенкова, защо според Вас беше сменен министърът на културата Велислав Минеков?

- Защото той твърде директно се намеси в скандала в Народния театър между Морфов и директора на театъра. Той не направи усилия този скандал да бъде туширан, да бъде омиротворен. Все пак това е един вътрешен проблем на театъра. Минеков много категорично се намеси там и затова трябваше да си плати и плати в края на краищата, макар че той беше много амбициозен министър и започна да върши не малко неща, които бяха важни. Но човек прави грешки, нали знаете. Това беше неговата грешка.

- Новият министър Найден Тодоров като че ли даде знак, че няма да се меси в този конфликт в Народния театър. Обаче какъв е изходът от тази ситуация, според Вас, как може да се реши тя?

- Ама то вече се вижда изходът, там вече утихна целият скандал. Самият Морфов мисля, че се прибра. Той обича да е победител, но в случая видя, че няма да стане победител, не може да стане победител; че неговият покровител министърът беше сменен. И той самият мисля, че утихна. И целият този скандал ще утихне постепенно. Ще се затвори раната. Малко трудно ще бъде в театъра, защото аз не мога да си представя как Морфов ще работи с тези артисти, след като те написаха писма срещу него; имаше подписка и това създава проблем на работата вътре в театъра. Но аз се надявам всичко това да се преодолее и Морфов да почне да прави театър – нещото, което той наистина го може. Няма какво да се занимава с писане по врати.

- Гледахте ли пиесата с Джон Малкович?

- Не, не можах, за съжаление. Но чух много хубави неща от хора, на които вярвам – че е брилянтна актьорска работа, че е много интересно направено като театър, защото там има много екрани и т.н. Там много се работи със съвременните технологии. Чух много хубави неща, но за съжаление не можах да го гледам.

- Максим Генчев понесе много критики за филмите си за Ботев и Левски. Вие гледала ли сте ги, как ги оценявате?

- Аз съм гледала само Левски. Ботев си го спестих. Какво да ви кажа – доста примитивна работа. Не е сериозно, не е това, което заслужава Левски, примерно. Там има някаква амбиция, но тя е без покритие.

- Ще гласувате ли на изборите на 2 април? Решихте ли за кого?

- Това е най-тежкият въпрос, на който аз все още нямам отговор. Проблемът с тези избори е, че се оказа, че липсва доверие в наличните политически сили. И това не е само мой проблем, а на голяма част от обществото. Няма никакво доверие. И когато нямаш доверие, кого да подкрепиш? Няма логика да го подкрепяш. Инак, цялата история, която се случи около нашия „харвадски подарък“, всъщност беше, че много хора привидяха при тях алтернатива, привидяха възможност, че нещо ще се случи, защото тези 12 години пребиваване с ГЕРБ на всички им дойдоха в повече. Борисов извърши огромна грешка. Той трябваше на петата-шестата година да се махне, да се оттегли, защото омръзна на хората. Те затова и направиха демонстрациите срещу него. Да, Борисов сигурно е извършил доста нередни неща, аз не знам, но той просто омръзна на всички.

- Уж омръзна, обаче на последните избори пак най-много хора гласуваха за него. Как се получава това?

- Хората просто в един момент видяха, че не могат да имат доверие на харвардските момчета. Те се оказаха несъстоятелни и затова се върнаха към нещо, което им е познато. Това е чисто самосъхранителен жест, който хората извършиха.

- Това обединение между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ ще промени ли ситуацията по някакъв начин все пак?

- Мисля, че не. Много е проблемно това съединение между тези хора. Аз, между другото, съм била електорат на „Демократична България“, но сега вече в тази ситуация – когато те се събраха с ПП-тата, не съм сигурна, че ще ги подкрепя. Ама никак не съм сигурна. Защото, отивайки да се кандидатират с харвардската група, те всъщност им дават шанс отново да ни управляват, а ние видяхме, че те не могат да ни управляват, че това е лошо за България, че това е ненужно в момента. Ние нямаме нужда от това управление, то е безотговорно управление.

- Кое толкова Ви смути в управлението на „Продължаваме промяната“? Те все пак управляваха в много тежка ситуация, в четворна коалиция...

- Те я избраха тази четворна коалиция, да не съм я избрала аз.

- То просто нямаше друг изход.

- Те решиха, че могат да управляват с четворна коалиция, и се опитаха да управляват, но, вижте, там се извършиха много неща, за които още не се знае кое е верно и кое не е верно. С батериите, с посредниците и т.н. - това ще се разбира впоследствие доколко е верно. Но там имаше няколко очевадни неща, които бяха абсолютно скандални. Не може единият от тях - Асен Василев, да назначи протежето си за министър на културата, когато това протеже не става за нищо. То се разбра, че не става за нищо. Но той го сложи на държавната ясла, да го храни държавата, да го храним ние – това е абсолютно безобразие. Или другото момче – Кирил Петков, който също назначи собственото си протеже на една супер заплата в държавната банка. Как може такова нещо! Това нещо даже Борисов така нагло не си го позволяваше. Той може да е вършил някакви такива неща, но ги правеше тайно. Тези тука директно, нагло ни съобщиха в лицето, че ние сме длъжни да приемем тяхното решение, защото това е тяхното решение. А тяхното решение е грешно – ето това е едно от нещата, които мен ме възмутиха дълбоко.

- Скоро се навършва една година от началото на руската инвазия в Украйна. Спорен въпрос е как може да се сложи край на войната и дали трябва да се помага на Украйна. Вие какво мислите?

- Аз допреди малко слушах на компютъра си, защото нали ни спряха руските телевизии, речта на Путин пред Националното събрание. Тя е много особена реч и си струва човек да я чуе. Тя прилича на реч, насочена вътре към страната. Той обеща всичко – за здравеопазване, образование... всичко, всичко, всичко, но там имаше един друг момент, който беше насочен и към врага. Путин обърна специално внимание на новопридобитите региони и обеща какви неща ще дадат. Това означава, че той няма да допусне те да бъдат върнати на територията на Украйна. Просто той каза – ние тука ще направим това и това, и това. Т.е. - не си правете илюзии, че ще получите обратно това, което ние сме направили, няма да стане. Това е цялата реч. Иначе се случват лоши неща. Никога една война не е добра. Няма добър изход за тази война. Аз съм по-миролюбива.

- Въпросът беше дали трябва да се помага на Украйна, защото има спор?

- Аз мисля, че не трябва да се помага на Украйна.

- Ама така ще бъде смазана от Русия, казват веднага опонентите на тази теза.

- Ама то и така, и така ще бъде смазана от Русия. Колкото повече оръжия влизат в Украйна, толкова по-далеч е моментът за начало на преговори. Днес Путин съобщи на тези, които доскоро наричаше партньори, а сега са вече врагове – Европа и Америка, че той специално ще се заеме с облагородяването на тези нови региони, което означава да не си правят никакви илюзии, че ще допусне те да се върнат в ареала на самата Украйна. Това беше смисълът на този акцент, който той направи специално за Донбас, Луганск, Херсонска област и всичките тези неща, които той смята, че ги е придобил. Дали ги е придобил – не знам. 

- Частично – да.

- Там не съм сигурна, че е единодушно населението и че е много щастливо от тази работа. Това са неща, които по-късно ще се разберат. Много е трудно да се предвиди какъв ще е резултатът от тази война. Трудно е да бъде победена Русия. Това е една държава, която е наблъскана с атомни оръжия. Много е трудно, а това е и опасно, от друга страна. Така че не знам, не съм сигурна, че натъпкването на Украйна с оръжие би довело до нещо добро. Не мисля.