България трябва да се подели между Русия и Украйна, смята шефът на „Вагнер“

България, заедно с Франция и Италия, трябва да се поделят между Русия и Украйна. Това заяви собственикът на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин в голямо интервю, публикувано в канала в Ютюб на Кени МакКормик. 

„Ако сме решили, че трябва да стигнем до Ламанша, то аз имам идеален план - както през 1941-45 години да загърбим всичко. Никакви екскурзии в Турция, никакви във Франция. Всички обличаме нормални „работни дрехи“, запрятаме ръкави и отиваме „да бачкаме“ като Татко Карло. И тогава ние трябва Франция, Италия, България и още нещо - да си ги поделим с украинците. Трябва честно да си ги разделим с тях, защото заедно с нас и те има още да се настрадат в тази война“, заявява Пригожин.

Шефът на „Вагнер“ се появи пред камера малко след като в няколко канала в Телеграм, свързвани с частната му военна компания, бяха публикувани видеоклипове как беглец от фронта, който те са заловили, е убит с чук в главата. Преди това той признава, че е бил вербуван от „Вагнер“ и пратен на фронта, където е дезертирал и се е предал в украински плен. Не става ясно как е попаднал след това в ръцете на убийците си. В интервюто Пригожин отказва да отговори директно на въпроса за убийството. Казва единствено, че познава много добре що за уред е чука, но нищо повече не знае.

Евгений Пригожин е бивш ресторантьор, собственик на кетъринг компания в Санкт Петербург и милионер. Той често е наричан „келнерът на Путин“, понеже фирмата му обслужва най-висшите държавни служители в Русия. В много снимки и видеа от миналото може да бъде видян как лично сервира по време на важни срещи на Путин с чужди държавни глави.

В годините, когато Русия реши да става глобална сила и започна операции в Сирия, Мали и Централноафриканската република, Пригожин основа своята частна военна компания, за която събра доброволци, готови да се бият срещу пари. Много от операциите, особено тези в Африка, бяха извършвани под прикритието именно на „Вагнер“. По този начин кремълската власт можеше да обясни, че руската държава няма нищо общо, а определени бойни действия са извършвани като частна сделка между африканските правителства и „Вагнер“. По подобен начин „Вагнер“ се появи в Мали, поканена от местното правителство, и успя да създаде обстановка, при която в началото на миналата година присъствалите с десетилетия френски легионери бяха принудени да се изтеглят от африканската страна.

„Вагнер“ бе впрегната и във войната срещу Украйна. Когато руската армия започна да губи позиции на фронта, Пригожин започна да вербува по затворите закоравели престъпници, основно убийци, на които обещаваше помилване, ако сключат договор и отидат да се бият. Това бе в нарушение на всички руски закони, защото единствено съдът и държавният глава могат да опростяват присъди. Но ползвайки се с най-висши протекции Пригожин не бе дори разследван за дейността си.

Различни източници твърдят, че акцията със затворниците е одобрена лично от Владимир Путин като лесен начин Русия да се отърве от осъдени, които представляват финансово бреме за нея. Данните от фронта сочат, че почти 100% от пратените там в редиците на „Вагнер“ престъпници биват убивани.

„Затворниците воюват добре, понякога по-безразсъдно, отколкото ни се иска. Понякога те се отнасят към цената на живота си по-спокойно от всички останали. Не са вкопчени в живота. За мамините синчета е разбираемо, че се безпокоят, даже когато тоалетната хартия им одраска дупето. А затворниците - когато им се откъсне ръка, крак, те пак са щастливи, веселят се и се хилят. Защото са били на място, където работата е сериозна“, казва Пригожин в интервюто. 

В него той признава, че сам е лежал в затвора, затова е така наясно с начина на мислене на престъпниците: „Аз съм лежал и затова мога да кажа, че в окопите се диша по-свободно, отколкото в затвора. Всички ще попаднем в ада, но в ада ние ще сме най-добрите.“

Според него не било важно дали бойците от „Вагнер“ са нацисти и фашисти, важното било да убиват врага. 

„При нас се ценят топките и мозъкът. А какво харесваш - символиката на Третия райх или да имаш 100 татуса на черепи по всички места - няма абсолютно никакво значение. А личното ми отношение (към нацистката символика и идеология) - всеки си лъска бастуна, както му се харесва. Важното е всеки да изпълнява поставените задачи.“