Наблюдаваме две лунни затъмнения тази година

За любителите астрономи 2023 г. предоставя възможност за наблюдение от България на две лунни затъмнения, на метеоритни дъждове и на небесния път на сравнително ярка комета.

През 2023 г. ще се случат общо четири затъмнения, като две от тях ще бъдат слънчеви, а останалите две - лунни. За разлика от слънчевите, двете лунни затъмнения ще бъдат видими от България, съобщи за БТА Пенчо Маркишки , физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия" при СУ „Св. Климент Охридски".

Той е автор на вече традиционното издание на катедра „Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет „Гид на любителя астроном". То се разпространява безплатно и съдържа информация за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления, като е отделено повече внимание на условията за тяхното наблюдение от България. Предстои публикуването на изданието на гида за 2023 г. 

Първото от двете лунни затъмнения ще бъде от полусянката на Земята – на 5 май при свечеряване, каза физикът. „Този тип затъмнения не са особено атрактивни, тъй като при тях се наблюдава само леко понижение на яркостта в единия край на лунния диск около момента на максимума, който ще настъпи в 20:23 ч. българско време. Частични фази и пълна фаза няма да се наблюдават. Около момента на максимума за наблюдател от България Луната ще бъде скоро изгряла и ще е видима ниско над хоризонта в посока изток-югоизток. Магнитудът на затъмнението ще достигне 0.965, т.е. по време на максималната фаза Луната ще е навлязла в земната полусянка с почти целия си диаметър”, уточни Маркишки.

Второто лунно затъмнение ще настъпи в края на октомври 2023 г., в нощта на 28 срещу 29 октомври. То също ще бъде видимо от България и ще бъде последно за 2023 г., каза специалистът за БТА. „Максимумът на явлението ще настъпи в 23:14 ч. българско време, когато Луната ще бъде навлязла с целия си диаметър в земната полусянка и с една десета от диаметъра си в плътната земна сянка. В същото време Луната ще бъде удобно видима над югоизточния хоризонт”.

Две слънчеви затъмнения ще се наблюдават от Земята тази година, но те няма да са видими от територията на България. Те ще настъпят през април и през октомври.

На 20 април ще има хибридно слънчево затъмнение, което ще се наблюдава като частично слънчево от Индийския океан, Югоизточна Азия, Австралия, Нова Зеландия, Филипините и от западната част на Тихия океан. Хибридно затъмнение ще се наблюдава от Австралия, Източен Тимор и Индонезия, каза Маркишки.

Максималната фаза на затъмнението ще настъпи в 07:17 ч. българско време и ще се наблюдава с най-голяма продължителност – 1 минута и 16 секунди, от Тиморско море, на около 50 км южно от градчето Бетано на южното крайбрежие на Източен Тимор. При хибридните затъмнения се наблюдава преход от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение (или обратно) за наблюдателите, намиращи се по протежение на пътя на лунната сянка. В конкретния случай на 20 април ще се наблюдава двоен преход – от пръстеновидно към пълно слънчево затъмнение и после – обратно към пръстеновидно. Пръстеновидни слънчеви затъмнения се случват, когато Луната е по-далеч от наблюдателя. Тогава тя е с по-малък видим диаметър и по време на пълната фаза не успява да закрие изцяло Слънцето. Така периферията на слънчевия диск остава видима като ярък пръстен около Луната, уточни физикът.

Второто слънчево затъмнение за годината, на 14 октомври, ще бъде пръстеновидно. То ще се наблюдава като частично слънчево от Северна Америка, Централна и Южна Америка. Пръстеновидно затъмнение ще се наблюдава от западната част на САЩ, Централна Америка, Колумбия и Бразилия. „Максималната фаза на явлението ще настъпи в 20:59 ч. българско време, когато ще бъдат закрити 90,6% от площта на слънчевия диск. Останалите 9,4% ще бъдат видими като ярък пръстен около лунния диск. Най-дълга максимална фаза, траеща 5 минути и 17 секунди ще може да се наблюдава в Карибско море, от позиция на около 80 км източно от бреговете на Никарагуа”, каза Маркишки.

През октомври миналата година от територията на България бе наблюдавано частично слънчево затъмнение. За София то продължи малко над два часа и осемнадесет минути - между 12:27:16 ч. И 14:45:59 ч. на 25 октомври. Първото слънчево затъмнение миналата година настъпи на 1 май и можеше да се наблюдава от  Южна Америка и части от Антарктика, но не бе видимо от България.

Последното за 2021 г. пълно слънчево затъмнение не можеше да се наблюдава от територията на България, но бе достъпно за наблюдение от българската антарктическа база на остров Ливингстън. Оттам то бе видимо като частично, но с голяма фаза. Българските полярници от 30-ата българска антарктическа експедиция бяха на път към българската полярна база "Св. Климент Охридски" по време на явлението.

Привлекателни за наблюдение от любителите астрономи всяка година са и сближаванията на ярките планети, припомни Маркишки. Той уточни, че тези явления рядко се наблюдават достатъчно високо над хоризонта и на фона на тъмно небе, за да са добре видими от Земята. „Във вечерите на 1 и 2 март ще имаме шанс да наблюдаваме атрактивно видимо сближаване на двете най-ярки планети – Юпитер и Венера. Около 19 ч. на тези дати двете планети ще бъдат ясно видими над западния хоризонт. Явлението ще е достъпно с невъоръжено око и по тази причина се очаква тогава да зачестят съобщенията за наблюдавани НЛО и други аномалии в небето”, каза за БТА Маркишки.

През летните и есенните нощи на 2023 г. ще се наблюдават удобно планетите Марс, Юпитер и Сатурн. Пак тогава ярката Венера ще изгрява рано сутрин – като Зорница, добави той. 

Някои от атрактивните за наблюдение небесни явления за годината бяха още в първите дни на януари. Максимумът на метеорния поток Квадрантиди бе на 4 януари. На 12 януари през перихелия си премина кометата C/2022 E3 (ZTF). „От около средата на януари до около средата на февруари с бинокъл или с малък телескоп ще може да се проследи небесният път на кометата C/2022 E3 (ZTF). Към момента тя е най-ярката очаквана комета за 2023 г. – с яркост около 5 mag (видима звездна величина). С тази яркост кометата се очаква да бъде видима над северния хоризонт в по-тесен интервал време – в последните няколко нощи на януари и през първата седмица на февруари. Тогава E3 (ZTF) ще се движи през съзвездията Малка мечка, Жираф и Колар”, каза Маркишки. Кометата е открита на 2 март 2022 г. при наблюдения по програмата Zwicky Transient Facility (ZTF) от обсерваторията Паломар, Калифорния, САЩ, припомни той.

През годината условията за наблюдение на най-активните метеорни потоци ще бъдат сравнително добри, увери Маркишки. Максимумът на потока Персеиди е на 13 август, а Геминиди е с максимум на 14 декември вечерта. Особено добри ще са условията за наблюдения на максимума на последния поток, каза физикът. Той уточни, че под „добри условия“ трябва да разбираме случаите, когато максимумът на даден метеорен поток настъпва в безлунна тъмна нощ и когато т.нар. радиант на потока е по-високо над хоризонта. Невинаги обаче тези условия са изпълнени, например максимумът на Персеиди през 2023 ще се случи през деня, но той е толкова широк във времето, че на 13 август вечерта все още ще можем да наблюдаваме висока метеорна активност, каза специалистът. Съветът му към любителите астрономи е „да изберем наблюдателно място далеч от нощните светлини  на градове, селища и промишлени зони”. Отделените за това усилия определено ще се възнаградят, увери Маркишки.

Източник: Обекти.бг