Все едно "кой ми сра в гащите", изпусна се Рашидов след заключителната декларация на ПП
„Това Народно събрание остана в опозиция на бъдещето“, обяви Андрей Гюров в заключителната декларация на „Продължаваме промяната“ (ПП) по повод разпускането на парламента. След нейния край на изключен микрофон се чу Вежди Рашидов да коментира, че това било като "кой ми сра в гащите". (вж. долу)
„Закриваме 48-ото Народно събрание, а с всеки край идва време за равносметка. Днес имаме една лоша и една добра новина. Лошата е, че това беше парламентът на пропуснатите възможности. Добрата е, че най-сетне групите са ясни: Едно стабилно мнозинство в тази зала казва “тук е така” и “това е най-доброто, което можем да имаме“, каза Гюров в декларацията. „Но малцинството вътре и мнозинството вън знае, че можем да живеем и по-добър живот, че вашето нормално, не е европейското нормално, че има бъдеще, в което успехът не зависи от това на кого си човек, здравето не зависи от това дали имаш връзки в болницата, училището възпитава таланти, а не послушници, и справедливостта не е резултат от това кого Главният прокурор нарича “шефе”, заяви още от трибуната председателят на парламентарната група на ПП.
„Това Народно събрание остана в опозиция на бъдещето. В един все по-дигитален свят то ще остане като парламент на хартията. Ще се помни с промените в Изборния кодекс, под чието знаме се обедини „хартиената коалиция“. Работата на 48-ото Народно събрание започна с изменение в Изборния кодекс и това се превърна в неговото родилно петно. Тези промени станаха символ на този парламент – нарушения на правилника, на законите, на Конституцията, унищожаване на машинното гласуване, а всъщност узаконяване на изборни злоупотреби.
Да, свършихме и няколко добри неща - осигурихме по-добър достъп до здравни грижи в малките населени места и повишаване на основните заплати в болниците – с промени в Закона за здравното осигуряване. Приехме три ключови закона по Плана за възстановяване и устойчивост – за медиацията, за правната помощ и за кадастъра и имотния регистър. Приехме важни промени в Гражданско-процесуалния кодекс, в Закона за училищното образование.
Намали ли обаче това Народно събрание неравенствата в обществото? Не. Напротив. Отказа дори да подкрепи едно от първите ни предложения – да накара Министерски съвет да внесе държавен бюджет за 2023-а година.
Продължи ли това Народно събрание съдебната реформа с въвеждането на механизъм за контрол на главния прокурор? Не. Нямаше воля за това. Нито желание. Искаха, но нямаха желание.
Направи ли това Народно събрание нещо в борбата с корупцията, прие ли готовия антикорупционен закон? Не. Отказа. Не му беше приоритет. Затова България отново е и ще продължава да бъде на европейското дъно по Индекс за корупция.
Големите промени, важните промени, бяха отложени с банални маневри в тази зала и в комисиите. Останаха за следващ парламент. Ако, евентуално, има мнозинство, което желае да ги осъществи.
За “друг път” останаха жертвите на домашно насилие. В този парламент за депутатите от ГЕРБ, „Възраждане“ и БСП беше по-важно да сеят страхове и да бягат от отговорност.
Спасяването на редник Гешев събра повече застъпници от спасяването на Черноморието от презастрояване. И не гласувахме поправките в Закона за устройството на черноморското крайбрежие.
Не минаха и промените в Закона за биоразнообразието – той отлежава в еко-комисията, която е имала около четири заседания за четири месеца – между другото, той също е от законите, обвързани с плащанията по Плана за възстановяване. И още много други...
Освен изоставането от целта Шенген, освен изоставането със задачите по Плана за възстановяване и устойчивост, изоставаме и с готовността за Еврозоната - казусът „Зелена карта“ включва дата и ангажимент. Някои партии обаче пак решиха да свършат работа на един човек, а не на хората. Кой – попитайте ГЕРБ, ДПС, БСП и „Възраждане“, които внесоха поотделно една и съща поправка. Заедно с правописните грешки.
Това Народно събрание, което се провали в основните си задачи, няма да ни липсва. Сред приоритетите му НЕ БЯХА съдебната реформа, Шенген, Еврозоната, повишаването на качеството на живот на българските граждани. И сега най-голямата опасност е да бъдем превзети от гняв и отчаяние.
Опитват се да ни внушат, че тук е така, че нямаме шанс срещу превзетата държава, че това са техните правила. Но ние не сме съгласни! България заслужава повече! Може повече! Съдбата помага на смелите, а страхливите – отказва! Време е за смелост! Нека погледнем напред. Какво ни предстои?
Предстои ни да опитаме да намерим онова, което ни обединява. Да посочим цели – да кажем категорично: Знаем къде искаме да отидем, знаем стъпките, които трябва да извървим! Да се захванем за работа, да направим промените, да приемем подготвените законопроекти с продемократично мнозинство, да създадем нови, да покажем на хората, че ги чуваме, че работим по техните проблеми.
Желанията и стремежите на българските граждани са за по-добър живот, справедливост, достойни доходи и честни възможности и предвидимост. Вярваме, че нашето общество е силно, че то няма колебания за посоката. Разбираме, че на хората им дотегна да наричат “мечта” това, което за другите европейци е нормалност. Разбираме, че са уморени от самотни битки.
И това, което искаме да ви кажем, скъпи съграждани, е, че не сте сами, с вас сме. И докато не се отказваме, докато сме тук, а ние няма да се откажем, надеждата за промяна ще живее. И ние ще я постигнем, продължавайки заедно“, заключи Андрей Гюров.
***
Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов не остана доволен от чутото. Той си позволи коментар от председателския пост: "Можехте, надявах се, след три месеца малко да се промените. Явно не можете. Човек трябва да се научи първо да погледне към себе си. Не може непрекъснато... да се изцапате и да викате "кой ми е виновен". Един път вина лична! Е, малко, пак почвате нападките. Днеска е последният ден - дайте малко добро от "Промяната", откъм по-добро."
Зам.-председателят на парламента Никола Минчев на изключен микрофон се възмути и отправи бележка към Рашидов, че не може да коментира по този начин декларацията и то от президиума.
Той обаче му отвърна: "Последния ден може... Все едно "кой ми сра в гащите". Кой? Ами не е така!"
Разправията на Рашидов с Минчев чуйте тук към 1ч.29м.20с.:
Пияницата Рашко и Друсаняка Киро.
Цар Киро разбира от пици и кристали , белите писти им е другата дисциплина.
Комунарите от промяната с ментални увреждания.
хахахахахх
Айде чакам да видя колко можеш!
Защото АЗ много мноооого, хахах!
Мангали , леви резби от промяната, умник Гюро, Радо прашката, Лудото Кирче много тъмнички, чернокожи негра, тъмнокоси, меки китки, измамници и крадци.
Дайте му една мастика на човека, не го мъчете повече.