Референдумът на Слави Трифонов виси на косъм, другите два са под въпрос

Доц. д-р Христо Паунов e роден на 16 април 1973 г. в Пловдив. Завършил е “Право” в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. През 1999 г. след конкурс започва работа в този факултет, където преподава и в момента в катедра “Публичноправни науки”. Омбудсман е на Пловдивския университет. Защитил е дисертационен труд в Института за държавата и правото при БАН и има придобита научна степен “доктор по право”. Доцент е по конституционно право в Юридическия факултет на ПУ “Паисий Хилендарски” и в Юридическия факултет на УНСС. Публикуваме интервюто му пред колегите от 24 часа:

- Доц. Паунов, като се заредиха едни искания за референдуми, нямат край. Слави Трифонов тръгна да сменя формата на държавно управление, Костадин Костадинов от “Възраждане” държи да запази българския лев, а трети инициативен комитет иска да съхрани ядрените ни мощности и да се забрани джендър пропагандата в детски градини и училища. Според вас ще успеят ли?

- В Народното събрание има внесени уведомления за започване на подписки за три референдума, направени в началото на 2023 г. Ще трябва да следим как се развиват тези подписки, защото са важни сроковете. Едната подписка е започнала на 9 януари, другата на 10-и, а на Слави Трифонов е на 23 януари. Трябва да обърнем внимание, че съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление има 3-месечен срок, в който инициативните комитети трябва да събират подписи и да ги внесат в парламента

Защо казвам това? Изборите са на 2 април. ЦИК обявява резултатите и имената на новите депутати не по-късно от 7 дни след изборите, тоест това трябва да стане до 9 април. Има срок от един месец от датата на вота, в който президентът трябва да свика Народното събрание на първо заседание - това трябва да стане до 2 май. Знаем, че предстоят Цветница и Великденски празници, което означава, че новият парламент вероятно ще бъде свикан за първо заседание след 17 април. Така излиза, че за две от подписките срокът за предаване на документите ще е изтекъл.

- Кои са те?

- Едната е внесена на 9 януари т.г. Тя е инициирана от Ивайло Шопски, Благовест Печаков, Евгени Генадиев, Магдалена Ташева, Александър Урумов и включва въпросите: “Съгласни ли сте приемането на еврото в Република България да стане не преди доходите в страната да се изравнят с тези в ЕС? Подкрепяте ли запазването на въгледобива и топлоелектрическите централи, както и развитието на ядрената енергетика включително с изграждане на нови мощности в Белене и Козлодуй? Съгласни ли сте да се забрани със закон ЛГТБИ и джендър пропагандата в детските градини, училища, културни институции, както и във всяка държавна политика в РБ?”. Следващият инициативен комитет, който асоциираме с г-н Костадин Костадинов, иска референдум за запазване на българския лев до 2043 г.

Инициативата за събиране на подписи е започнала на 10 януари и ще приключи на 10 април. Но дотогава едва ли ще бъде свикано Народното събрание, за да бъде внесена тази подписка, което означава, че тя и предишната подписка са кауза пердута.

- Най-голям интерес предизвиква искането за референдум от Слави Трифонов. Той ще се вмести ли в законните срокове и графици?

- Съгласно публичния регистър, който всеки може да види в сайта на Народното събрание, подписката стартира от 23 януари и трябва да бъде внесена в парламента до 23 април, ако успеят да съберат нужните подписи. Но ако предположим, че преди 23 април се проведе първото заседание на новоизбраното Народно събрание, тогава те ще могат да я внесат. Вероятността е малка, но я има.

- Да разбираме ли, че и трите референдума са под въпрос?

- Първият и вторият със сигурност. Този на Слави виси на косъм. Съвсем скоро - от 3 февруари, няма да имаме действащ парламент. Едва ли инициативните комитети ще могат да съберат дотогава нужните подписи и да ги внесат в 48-то Народно събрание.

- Вашата колежка - доц. Наталия Киселова, не е убедена, че хората този път ще бъдат ентусиазирани за референдум. Вие какво смятате?

- Инициирането на тези допитвания по-скоро навежда към друга мисъл - скрита предизборна кампания и подобряване на имидж. Знаем, че партиите, за да участват в изборите, трябва да представят списък от 2500 подписа, за да се регистрират в ЦИК. Така или иначе те трябва да започнат да го правят и какво пречи между другото покрай подписите за референдума да събират и за регистрация за участие във вота.

А също и да фокусират върху себе си вниманието на гражданите.

- Доколко е уместна смяната на държавното управление с президентска република?

- Това не става толкова лесно по нашата Конституция. Тя предвижда специален ред за промяна на формата на държавно управление. Това е възможно да се направи само от Велико народно събрание.

А то не може да бъде свикано чрез допитване до народа дори и да има положителен национален референдум по тази тема.

- Обяснете защо.

- Редът за свикване на ВНС е друг, посочен в глава 9 на Конституцията. Трябва да има действащо обикновено Народно събрание и в рамките на легислатурата му трябва да постъпи законопроект за изменение и допълнение на Конституцията или пък проект за нова Конституция, които предвиждат промяна във формата на управление - от парламентарна в президентска република. Но и това не е достатъчно. Първо, този законопроект постъпва от точно определени субекти. Това са половината (или повече) от народните представители или държавният глава. Но и тази първа стъпка не е достатъчна.

Има още една - след като постъпи този законопроект, оттам нататък в парламента ще трябва да има гласуване дали да се проведат избори за ВНС или не. Това гласуване изисква мнозинство от 2/3 он всички народни представители или казано по друг начин най-малко 160 депутати трябва да гласуват “за” избори за ВНС...Сами виждате колко трудна и тежка е тази процедура.

- Според вас това реалистично ли е?

- Ако все пак успее да се конституира новото Народно събрание към 18 - 20 април, може би има шанс. При инициативата за референдум на Слави Трифонов крайният срок за внасяне на подписката е 23 април. Но е много важно колко подписа ще представят от инициативния комитет. Има две хипотези в закона. Ако внесат документ с поне 200 000 подписа, тогава парламентът има правомощието сам да прецени дали да вземе решение за референдум или не.

Ако обаче подписите са 400 000 или повече, тогава Народното събрание е длъжно да вземе решение за провеждане на референдум. Но дори и това да стане, този акт - решението на Народното събрание за провеждане на национален референдум, подлежи на оспорване пред Конституционния съд и може да бъде обявен за противоконституционен. Има доста големи основания в тази насока.

- Като специалист, човек, гражданин, какво е усещането ви за тези референдуми?

- Живеем в демократична държава. Властта по нашата Конституция принадлежи на народа. Една от най-разпространените форми за пряка демокрация е референдумът. Няма нищо лошо в допитванията до народа. Но те трябва да бъдат направени отговорно, за да не се хаби излишно обществена енергия. На референдума отговаряме само с “да” и “не” при точно поставен въпрос (и). И той не е толкова рационален за решаване на някои важни обществено-политически въпроси.