Бургаският общински съвет спря мащабен проект за нов корпус на "Сърце и Мозък"
Общинският съвет в Бургас спря многомилионния проект за нов корпус на „Сърце и Мозък“ на днешната си сесия. Инвеститорът „Търговска лига – глобален аптечен център“ представи плановете си за нов проект, свързан с детското здраве.
За да го реализира се нуждаеше от зелена светлина от местния парламент за изменение на допустимия Кинт – на пръв поглед една рутинна процедура, която многократно е извършвана от бургаските общински съветници през годините.
Днес обаче бе получен отказ след сериозна дискусия, продължила над час и половина, нещо, което постави под сериозно съмнение реализирането на проекта.
Пред бургаските общински съветници се яви зам.-административният директор Живко Колев, който уточни, че до този момент компанията, собственик на „Сърце и Мозък“, е инвестирала над 100 млн.лева в Бургас.
Открити са 750 висококвалифицирани и много добре платени работни места, а над 80 % от специалистите в „Сърце и Мозък“, идвали от други населени места. „Тези хора видяха тук не просто възможност за отлична работа, но и за по-добър живот за тях и семействата им. В мнозинството си това са млади хора с по едно и две деца“, каза пред местния парламент Живко Колев.
С мултимедийна презентация той разкри детайли от новия проект. Корпусът ще носи името „Мама и аз“ и ще покрива нуждите на Югоизточна България от висококачествено детско здравеопазване.
Първоначално съветниците изразиха притесненията си, че новото крило ще дублира дейността на бъдещата детска болница на Бургас – МБАЛ „Света Анастасия“. Това съмнение бе разсеяно, след като бе представена детайлна справка на специалностите в двете здравни заведения:
„Както виждате конкуренция няма. Дори напротив. Ние смятаме, че чудесно ще се допълваме с това здравно заведение. „Мама и аз“ нито е замислена, нито е проектирана за конкуренция“, категоричен бе Живко Колев.
Друго от притесненията бе, че ще се „обезкърви“ държавната болница. По думите на Живко Колев това няма да се случи, а към момента само 6 от стотиците специалисти в „Сърце и мозък“ са работили преди това в УМБАЛ Бургас.
След това бе засегната темата с паркоместата. Според съветници в бъдещия проект за нов корпус нямало достатъчно възможности за паркиране. Инвеститорът разясни, че е предвидил 49 паркоместа при нормативно изисквани 34, но това не бе прието след сериозни спорове в зала.
Сериозни критики срещу проекта имаше и арх. Костадин Христов от Регионалната камара на архитектите, който призова проектът да се „замрази“ докато инвеститорът не предложи друг вариант за нов паркинг.
Общинският съветник от „Демократична България“ Даниела Божинова бе сред тези, които най-сериозно се противопоставиха на проекта. Тя попита защо ще се допуска изграждането на нов корпус на „Сърце и мозък“, след като общината работи по свой проект – детската болница „Света Анастасия“. Според нея или трябва да се изгради едната, или другата, но не и двете.
„Г-жо Божинова, вие бяхте ли в залата на Общинския съвет, когато ни представиха проекта за детската болница. Давате ли си сметка, че ни представят два коренно различни проекта. Общинската болница Света Анастасия ще лекува болни деца в различни направления, няма да има нищо общо с болница „Мама и Аз“, каза Калояна Живкова от ГЕРБ.
Иван Гаврилов допълни, че не трябва да се пречи на подобни проекти, защото се дава лош сигнал към инвеститорите.
„Моля ви не се опитвайте да смесвате бъдещата детска болница с разширението на „Сърце и мозък“. Между двете здравни заведения няма нищо общо. Не мога да разбера защо се опитвате да влезете в професионален дебат, противопоставяйки некомпетентно единия проект срещу другия. Детската болница в Бургас е стратегически национален проект, ако не се изпълни тук, ще се реализира в друга съседна област. Трябва да мразиш много силно децата, за да не искаш да има детска болница“, каза от своя страна кметът Димитър Николов.
Той благодари на всички инвеститори в здравеопазването на Бургас и припомни, че преди 12 години, когато екипът му е извършил социологическо проучване, се оказало, че най-сериозният проблем на бургазлии са липсата на добра болница. В последните години са открити 9 нови здравни заведение. Две други станаха университетски болници.
„Няма друг такъв град с толкова много здравна инфраструктура“, категоричен бе Димитър Николов.