Как либералната преса представи луксозна инфлуенсърка като нещастна мигрантка

Байда Алсалех внимателно отваря вратата на апартамента си. Тя е с тъмносиня забрадка и държи в ръце дете. На гости ѝ е неин съсед. Байда се усмихва притеснено. Вместо на немски или английски настоява да говори на арабски, а съседът ѝ да превежда. Не, тя не желае да разказва пред журналистите от „Нойе Цюрихер цайтунг“ за престоя си на гръцкия остров. „Беше трудно, тъжно време, казва тя. – Но сега искам да започна нов живот.“ На стълбището има детска количка, която е на съседа на Байда. Отвън е сиво и студено.

Байда Алсалех и съпругът ѝ живеят в спокоен жилищен район в провинция Пфалц (в Югозападна Германия). По паркингите се виждат автомобили и ремаркета от среден клас, а по хълмовете на хоризонта се забелязват въртящи се вятърни турбини. Съсед носи дърва в къщата за събота вечер. Не е изненадващо, че 27-годишната жена не иска да говори с медиите. Защото Байда е централната фигура в медиен скандал, който поставя немското списание „Дер шпигел” в деликатната позиция да се оправдава.

Автор на книги с медиен опит

Четири години след като цялостната репутация на „Дер шпигел“ пострада покрай разкриването на техния кореспондент в САЩ Клаас Релоциус*, списанието бе принудено да премахне от сайта си три статии и подкаст, разказващи за бежанска драма. Причината - те бяха написани върху предполагаемо измислени истории. Въпреки че малко преди Нова година „Дер шпигел" публикува върху няколко страници преоценка на случая, остава един въпрос: обикновени наивници ли са издателите и авторите на най-тиражното и най-цитирано германско издание или умишлено крият факта, че са били измамени от човек, който има повече въображение, отколкото да изглежда като надежден източник?

Как точно Байда Алсалех - известна още като Бейда, Байда С. или само Байда - се е забъркала в тази история остава неясно. Сигурното е, че младата сирийка от няколко години работи като авторка и инфлуенсърка. Според собствените ѝ изявления тя е родена в Ракка през 1995 г. и вече е написала шест книги. В социалните мрежи като Инстаграм и Тик-ток тя публикува благочестиви клипове за Аллах, цитира мъдрости и споделя снимки от цял ​​свят, често от Турция и Германия.

През март 2021 г. например тя публикува в Инстаграм снимка на жена (предполага се, че е тя самата), която държи чаша за кафе и чете книга, а краката й са покрити с пухкава материя. Като местоположение на фотоса е посочена Германия. Според други публикации от същата година Байда пък е в Истанбул и други места в Турция. Асоциациите на сирийските емигранти съобщиха за нея през 2019 г., а през 2018 г. тя написа статия по темата за предателството на Родината във вестник „Ал уатан войс“. През 2021 във Фейсбук тя рекламира най-новата си книга. Виждаме я в турска книжарница, където гордо вдига томчето пред камерата, лицето ѝ е внимателно гримирано, косата ѝ е покрита с елегантен хиджаб. На корицата на книгата пише „Глупостта на сърцето“.

Мъртвата Мария – „общоевропейско престъпление“

Същата жена внезапно се появява в международните медии през август 2022 г. Но не като космополитна инфлуенсърка, а като отчаяна предводителка на група от 38 души, предимно сирийски бежанци, заседнали на турско-гръцката гранична зона. „Байда С. и други бежанци чакат дни наред на остров в граничната река Еврос“, пише „Дер шпигел“ на 10 август. На снимката към статията сирийката носи сиромашки син хиджаб, тя е без грим и гледа в камерата с подути очи. Зад нея има мъже, жени и няколко деца, насядали по изсъхнала поляна. Заглавието на статията в „Шпигел" е: „Петгодишната Мария загина на външната граница на ЕС“.

Това е началото на международна кампания срещу миграционната политика на ЕС. Бежанците, според немското списание „Дер шпигел“, британския вестник „Гардиан“, британския тв канал „Ченъл 4“ и други либерални медии, са били доведени до границата от турските власти, но гръцките граничари използвали сила, за да им попречат да преминат на територията на ЕС. С това „отвратително“ поведение Гърция отново нарушава правата на човека, което е в случая е още по-лошо – защото този път момиче на име Мария е починало от ужилване от скорпион, защото властите на ЕС не успели да му осигурят помощ, редят изданията. Ако властите не се намесят, друго момиче е заплашено също да умре, продължават сълзливите репортажи. „Шпигел“ пише, че това е „общоевропейско престъпление", което показва по недвусмислен начин как европейските ценностите се жертват на границата.

„Никой не ни иска, никой не ни помага“

Медийната кампания, която „Шпигел“ започна на 10 август срещу ЕС и гръцкото правителство, засяга област, в която има много беззакония, потулване на истината и обикновени лъжи. Става въпрос за човешки живот, държавни интереси, гранични спорове, идеология и много пари. Турският президент Ердоган редовно заплашва с война Гърция, използвайки милионите мигранти и сирийски бежанци, някои от които живеят в Турция от години, като рекет спрямо ЕС. Според спасителите, трафикантите на хора многократно инсценират извънредни ситуации, за да убедят властите да се намесят, например с бебета, които уж са болни, но всъщност са здрави. Гръцкото правителство и граничната агенция на ЕС „Фронтекс“ са замесени в множество случаи на незаконно отблъскване на мигранти, но отричат ​​това.

Неправителствените организации (НПО), които насърчават безусловното право на имиграция, често представят твърденията, направени от мигранти, като чиста монета. Журналистите от своя страна подемат тези разкази и ги претворяват в репортажи и дописки. Основният източник на много от тези новини се оказва същата тази Байда Алсалех. Тя е в контакт с гръцки неправителствени организации като „Аларм фоун“ и „Хюман райтс 360“. Свързва се с тях по мобилен телефон от юли 2022 г., като им изпраща снимки, видеоклипове и призиви за помощ. „Никой не ни иска, никой не ни помага, казва тя във видео на английски, почти разревана, - Умирам от глад и жажда, умирам психически и физически." С опасност за живота е и 70-годишната ѝ баба. Адвокатите на въпросните НПО-та дават на Байда номерата на подбрани журналисти, преди всичко на Йоргос Христидис, гръцкия кореспондент на „Шпигел“.

Това, което Байда разказва, журналистите предават на публиката едно към едно. Подкаст на „Шпигел“ от 19 август започва с цитат от нея, представена там като едно от проявленията ѝ – Байда С.: „… Петгодишно момиченце е мъртво, ужилено от скорпион". Христидис съобщава в Туитър, че Байда С. е видяла смъртта на най-малко трима души от юли насам. Неправителствените организации, с които работят медии като „Шпигел", също разпространяват замъглени изображения на лежащо на земята момиче и на бежанци, за които се твърди, че са били бити от гръцките и турските сили за сигурност.

Ден след пристигането си Байда изчезва.

Почти никъде другаде няма и помен от няколкото смъртни случая, които Байда твърди, че е видяла. Но бързо се появиха съмнения за разказаното от нея за петгодишната Мария. На 15 август, след натиск от НПО-тата, медиите, Европейския съд по правата на човека и някои гръцки политици от крайно-лявата партия „Сириза“, 38-те бежанци получават разрешение да влязат в Гърция. Те са регистрирани и отведени в районното звено в гр. Драма на 9 септември, където са настанени в център за лица, търсещи убежище. Те трябва да останат там, докато молбите им бъдат обработени.

Нашата главна героиня Байда обаче изчезва само ден след пристигането си. Името ѝ липсва и в списъка, който бежанците изпращат до Европейския съд по правата на човека в средата на юли. 70-годишната ѝ баба, за която тя говори във видеообръщенията си, изведнъж вече не ѝ е баба. А момичето Мария, което „беше убито от скорпион“ и за което тя разказа, най-вероятно не съществува, както скоро се усъмняват гръцките журналисти. Второто ужилено момиче пък си е напълно здраво. Оттогава „Шпигел", подкрепяно от медии като „Дойче веле“, се опитва да овладее скандала с всякакви отклоняващи маневри и да представи случая като неволна грешка. С оглед на източника, пише списанието в „ревю“, публикувано на 30 декември, статиите трябвало да бъдат написани „по-внимателно“. Заместник-министърът на външните работи на Германия също бил привел твърденията на бежанците като факти, затова никой не ги проверил. Поради множеството подобни „грешки“ тези твърдения повече нямало да бъдат публикувани. Редакторите обаче се хвалят, че са „направили ново задълбочено проучване“.

Омбудсманът на Германия също се намеси -той проверил и изяснил дали в граничната зона на река Еврос има смъртоносни скорпиони (отговорът е: Не, но не било изключено обезводнено дете да умре от ужилване на някакво друго животно) и дали бежанците са се намирали откъм гръцката страна на границата, както се твърдеше първоначално (Отговор: Само частично; първоначално са били на турска територия, може би са били подпомагани от турски контрабандисти).

„Огледалото” не показва правилно и мълчи

Но „Шпигел" не задава най-важните въпроси: Защо името на Байда не е в списъка на бежанците, изпратени до Европейския съд по правата на човека? Как може тя просто така да напусне Гърция, а уж е в център, контролиран от властите, като част от група, търсеща убежище? През лятото на 2022 г. тя все още бежанец ли е била или се е преструвала пред медиите? Вместо това човек научава почти мимоходом, че Байда Алсалех сега живее в югозападната немска провинция Рейнланд-Пфалц. Малко след престоя си в Драма тя публикува видео от борда на самолет, излитащ от Атина, със съобщението, че лети за Германия „след дълга битка“. Оттогава тя не е спряла да публикува в профилите си в Тик-ток и Инстаграм, където е последвана от повече от 24 000 души.

„Шпигел“ не споменава и дума за това, че Байда е била изключително активна в социалните мрежи и е разпространявала снимки от германски градове и пейзажи още преди престоя си в Гърция. Списанието също така не споменава, че тя е автор на книги. Или че Йоргос Христидис е последвал профила на Байда С. в Инстаграм, но очевидно не е забелязал нищо за нейния минал живот, което не пасва на неговите репортажи от лятото на 2022 г., в които тя е страдаща бежанка на границата. Вместо това „Шпигел“ продължава да пише в споменатото си „ревю“ от 30 декември 2022 г. така, сякаш тя е все така обикновена сирийска мигрантка и съвсем надежден източник.

Освен всичко друго, списанието продължава да се позовава на Байда Алсалех настоявайки, че е имало сблъсъци и „стрелба“ между гърци и турци на Еврос.

Има значителни съмнения за достоверността в думите на Байда. Според гръцки източници младата сирийка е заподозряна в контрабанда на хора и други престъпления. В бежанския лагер тя не получава документи, които биха ѝ позволили да пътува до Германия със самолет или по какъвто и да е друг начин.

Сгодена от 2021 г

Неправителствената организация „Хюман райтс 360“, която почти дава инструкции на медиите по аферата Еврос, сега публично се дистанцира от репортажите на „Шпигел“. Представители на НПО-то отказаха да коментират самата Байда Алсалех, след като бяха помолени за това от „Нойе Цюрихер цайтунг“. Служител на организацията обаче написа, че е известно, че молбите за убежище и пътуванията от Гърция до други страни изискват „дълги процедури“. Неправителствената организация преустанови сътрудничеството си с адвоката, който водеше делото в помощ на „мигрантите от Еврос“.

Дали и колко време Байда Алсалех е живяла в Германия преди появата си на Еврос не може да се определи със сигурност. На мястото, където тя се намира сега - село в Пфалц, съпругът ѝ е достатъчно известен. Като сириец, който пристига в Германия през 2015 г., той се смята за успешен пример за интеграция. Работи в голяма компания, говори немски и наскоро е натурализиран. Освен това той не иска да говори с медиите, но усърдно публикува снимки и видеа в социалните мрежи. Двамата се сгодяват през есента на 2021 г. На 3 юли същата година Байда Алсалех публикува снимка от балкона на дома на съпруга си: вижда се дъга над къщите и вятърните турбини. Като местоположение на фотографията в Инстаграм е зададена в Германия, а като текущо място на пребиваване - Пфалц.

За Байда Алсалех в селото се говори различно. Един съсед казва, че е видял жената за първи път едва преди няколко седмици. Друга съседка, която се занимава с бежанци, реагира изненадано. „Какво, какво!? Била е в Гърция!?, възкликва тя. Нямаше как да не се разчуе.“ По думите ѝ Байда е тук от доста време, първо живяла в приемния център в гр. Шпайер, а след това е преместена в гр. Трир, където прекарва уикендите със съпруга си.

По-късно, след като се консултира със съпруга на Байда, съседката променя думите си и вече уверява, че познава жената само от два месеца. Тя моли журналистите да не пишат нищо негативно за бежанците, защото „Алтернатива за Германия“ вече започнала да получава в този регион твърде много гласове.

Снимките от Германия, които Байда разпространява в Инстаграм и други мрежи преди август 2022 г., не са доказателство, че тя наистина е била в Германия. Информацията за местоположението може да бъде манипулирана. Възможно е да е получила снимките от съпруга си и да ги е публикувала от Турция или някъде другаде. Тъй като Байда наскоро направи профилите си в социалните мрежи поверителни, „Нойе Цюрихер цаютунг“ разполага само със скрийншотове, което затруднява проверката.

През последните няколко дни Байда премахна още следи - нейните акаунти в Тик-ток и Инстаграм направо бяха изтрити. Въпреки това „Шпигел" очевидно смята, че достатъчно е изяснил историята.

На въпрос на „Нойе Цюрихер цайтунг“ защо Байда Алсалех все още се цитира като свидетел и защо „Шпигел“ крие предисторията ѝ списанието отговори по най-стандартен начин: „Защитата на информатора и на източника забранява даването на допълнителна информация“. Сякаш този принцип забранява обществеността да бъде осведомена за една от най-големите афери с фалшиви новини след Клаас Релоциус.

Тази събота Байда Алсалех все пак отговори на един въпрос: Как е баба ѝ, за която разказа в един от призивите си за помощ и която сега би следвало да е още в Гърция? „Баба ми - отговаря тя - дори още не е в Гърция."

* През 2018 година репортерът на „Дер шпигел“ Клаас Релоциус бе разобличен и принуден да признае, че в продължение на 7 години е изопачавал обстоятелствата и измислял историите за своите публикации. От 60 публикации, третиращи основно темите за мигрантите латиноси по границата между Мексико и САЩ, Релоциус призна, че 14 са напълно измислени. До разобличаването му Релоциус неведнъж бе поучавал награди от либерал-глобалистки медии и организации: той бе обявен за публицист на годината на Си Ен Ен и бе включен в класацията на „Форбс“ на най-влиятелните журналисти в света.

Превод и редакция: Божидар Божков