Латинска америка е буре с барут, десетки милиони вече не вярват в демокрацията

Размирици и протести разтърсват Латинска Америка, където се наблюдава намаляваща подкрепа за демокрацията. Бунтовете в Бразилия и Перу са поредната проява на недоволство, предизвикано от корупцията, неравенството и липсата на услуги, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

В Латинска Америка демокрацията е поставена на изпитание по начин, невиждан от години, казват социолози, политически анализатори и граждани в региона. Протестите, понякога съпроводени с насилие, са редовно явление. Според организацията "Трансперънси интернешънъл" повече от половината латиноамериканци са на мнение, че корупцията се увеличава, а също така смятат за корумпирани повечето служители на изборни длъжности. В няколко страни центристките партии претърпяха крах и бяха заменени от крайни формации или от движения, обявяващи се против елитите, коментира изданието.

След пандемията от коронавируса бедността и гладът се разраснаха в редица държави в региона. Наблюдава се и увеличение на престъпните банди, занимаващи се с трафик на всичко – от кокаин до метамфетамини и фентанил.

Ефектът от това се усеща в САЩ, към чиято южна граница бягат рекорден брой мигранти, търсещи по-добър живот, отбелязва вестникът.

Според социологическата агенция "Латинобарометро", която от години изследва нарастващото разочарование сред 668-милионното население на Латинска Америка, "хората са уморени от политиката, от правителствата, от политиците, които използват властта за неща, които не водят до напредък в области, в които хората искат подобрение – като здравеопазването и пенсиите", заяви директорката на института Марта Лагос.

По данни на "Латинобарометро" 49 процента от хората в региона са подкрепяли демокрацията през 2020 г., което е понижение в сравнение с десетилетие по-рано, когато този дял е бил 63 на сто. Едва една четвърт от латиноамериканците са били доволни от демокрацията, докато през 2009 г. техният дял е бил 45 процента. Социолозите са установили, че 73 процента от хората са били на мнение, че страната им се управлява от властовия елит, докато десетилетие по-рано така са смятали около половината граждани.

Сътресенията обхванаха региона след настъпването на тежки в икономическо отношение времена. Латинска Америка преживя най-голямото икономическо свиване през 2020 г., след като пандемията се отрази зле на растежа и държавния дълг, а също така отне живота на над 1,7 милиона латиноамериканци. Растежът отново се повиши през 2021 г., достигайки 6,9 процента, но спадна на 3,6 на сто през 2022 г. и се очаква да намалее до 1,3 процента тази година, заяви Световната банка. Бедността намаля от 45,6 процента през 2003 г. на 27,8 процента през 2014 г., но сега отново се покачи и достигна 32,1 процента през 2022 г., показват оценки на ООН. Много латиноамериканци имат ниски очаквания към своите правителства – по данни на "Латинобарометро" подкрепата за правителствата е спаднала на 40 процента в сравнение с 54 на сто преди десетилетие, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

В момента три държави в Латинска Америка са смятани от правозащитни организации и политолози за диктатури – Куба, Венецуела и Никарагуа. Над една четвърт от общо 411 000 мигранти, задържани на южната граница на САЩ през октомври и ноември, са дошли от тези три страни, показват данни на американските митнически и гранични власти.

Конституционни експерти и политици казват, че в региона все още има много демокрации, които остават стабилни. Държави като Чили, Перу и Колумбия дадоха автономия на своите централни банки, което помогна за създаване на по-силни икономики чрез предотвратяване на политическа намеса в паричната политика, посочва изданието.

Но повече демокрация означава по-високи очаквания. Медиите в тези демокрации хвърлят светлина върху корупцията и други проблеми, измъчващи държавите в региона и пораждащи недоволство сред гражданите. Когато потребностите не са задоволявани – от изкореняване на корупцията и борба с престъпността до осигуряване на по-добро здравеопазване, недоволството може да прерасне в насилие, дори в отдавнашни стабилни демокрации като Чили, където през 2019 г. имаше протести, съпроводени с насилие, отбелязва вестникът.