Профилът на българския гурбетчия - над 30 години, семеен, средно образование...
Не е вярно, че младите български граждани - предимно мъже, които още не са създали семейство и деца, са основната група, която заминава да работи в чужбина. По-малко от двама от десет души го правят за пръв път, а почти половината са го превърнали в повтаряща се практика и планират за пореден път да отидат в друга държава. Повече от една трета (34.6%) казват, че го правят не заради по-добър живот и заплащане, а за да оцелеят.
Две трети (почти 67%) са семейни или живеят с партньор, над 38% имат деца. Долната граница за трудова емиграция е около 25 години, а най-активна е средната възрастова група (31-45 години).
При това от 10 години се запазва сходна структура на миграцията към чужбина по региони, пол и възраст, което показва, че планиращите да работят временно, или постоянно в чужбина, всъщност възпроизвеждат моделите на поведение на тези, които вече са заминали. Това сочи социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч".
Проведено е в периода 7-20 септември м.г. чрез пряко стандартизирано интервю лице в лице чрез таблет са анкетирани 607 души от целева група, които полагат и/или планират да полагат сезонен или постоянен труд в чужбина.
Данните показват, че жителите на по-слабо развитите икономически региони в страната са преобладаващите българи, които заминават в чужбина с цел работа. Основната причина българите да търсят препитание в друга държава е заплащането. Близо 96 на сто от трудовите емигранти очакват по-високи заплати от тези в България и се надяват да натрупат спестявания, които ще им помогнат в бъдеще. Тази мотивация не зависи от образование, материално положение и населено място.
Делът на хората, които заминават на работа в чужбина, към момента бележи тенденция на спад, се казва в доклада за проучването. В голямата си част заминават хора, които вече са работили там.
Какъв е българският гурбетчия
Данните установяват 11 области, от които има най-много заминаващи за работа в чужбина. За тези области е валидно, че над 5% от живущите са мигрирали (като дял от общото население) и над 5% са сменили адреса си на местоживеене с такъв в чужбина през последните 10 години. Такива региони са: Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Разград, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково.
При демографския профил във възрастовия диапазон 18-55 години, по-активни за работа в чужбина са хората над 30 години. Долната възрастова граница на активно работещите в чужбина е от около 25 години. Младежите от малките населени места пък са по-активни в търсенето на работа в чужбина, спрямо връстниците си от областните градове.
От гледна точка на пола мъжете преобладават в съотношение 53%:47%, но делът на жените постепенно расте. С нарастване на възрастта делът на жените става по-голям, като при възрастовата група 46-55 години те вече доминират. От по-големите населени места мъже по-често избират работата в чужбина, докато при малките селища, двата пола са представени в еднаква степен.
При анализа по образование прави впечатление, че делът на хората със средно образование е по-висок, което е за сметка на тези с основно, или по-ниско образование. Това социолозите обясняват с необходимостта от базови образователни умения за пътуване и постъпване на работа в чужбина.
По етнос делът на работещите в чужбина турци и особено на ромите е значително по-висок, отколкото средното за страната. Ромите са повече сред най-младите, а близо половината от най-ниско образованите са от тяхната общност. За турците е характерно, че са предимно мъже, както и че 1/3 от тези с основно и по-ниско образование са техни представители.
При профила по семейно положение стойностите за работещите в чужбина са сходни с тези за страната. Регистрирано е обаче, че делът на децата в семействата на гурбетчиите е значително по-висок (с около ½) спрямо средния за страната.
За социално-икономическия статус на работещите в чужбина българи е важно да се отбележи, че те в много по-голяма степен упражняват ръчен труд. Работниците сред тях са над 2.5 пъти повече спрямо тези в страната, а доходите им в България са чувствително по-ниски. По данни на КНСБ от 2021 година две трети от работещите в страната получават под средната работна заплата, докато 90% от работещите в чужбина българи са получавали у нас под тази сума.
Къде и за колко
В изследването са обхванати няколко подгрупи - хора, които са работили в чужбина през последните пет години (85%) и такива, които планират да го направят в близката една година (63%). Сборът на двете групи надхвърля 100%, тъй като част от анкетираните са посочвали и двете опции.
Сред планиращите пътуване за работа в чужбина за първи път са предимно младите и хората на средна възраст (до 45 години), жените, имащите по-нисък доход в България. Те търсят работа в различна сфера от тази, в която са заети в България, а секторите, към които се засилва интересът са здравеопазването и социалните грижи, селското стопанство, услугите и търговията.
Статистическият анализ показва, че 58% от вече работилите в чужбина, имат намерение отново да го сторят. Тази група обаче представлява почти ¾ от планиращите заминаване. Следователно може да се заключи, че в момента е налице процес на спад в дела на хората, заминаващи на работа в чужбина. Като част от причините за това се посочват наложените ограничения покрай коронавируса и рецесията в Европа в резултат на пандемията и на войната в Украйна.
Предпочитаните държави за полагане на труд през последните пет години са същите, към които са отправени и бъдещите планове за работа. Това са основно държави от ЕС, като водещи са Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Гърция, Белгия, Австрия, Франция и Чехия. Интерес представлява Великобритания, която е много предпочитана, но след Брекзит потокът към нея започва да намалява.
Две трети от анкетираните посочват, че извършват постоянна (дългосрочна) работа, а една трета са с по-кратък времеви хоризонт - сезонна работа.
Интерес към краткосрочната работа проявяват в по-голяма степен жителите на по-големите населени места, най-младите, жените, имащите деца и онези без доходи ,или с най-ниски такива. Сезонната работа представлява по-голям интерес за планиращите работа в чужбина, както и за тези с интерес за заетост в селското стопанство. Дългосрочната заетост е характерна за по-възрастните в целевата група (46-55 години), турците, работещите в една и съща сфера в България и в чужбина.
Икономическите сектори, в които се трудоустрояват българските граждани в чужбина, са на първо място услугите и търговията (29%), следвани от селското стопанство (20%) и промишлеността (16%). Сходен е интересът към строителството, както и здравеопазването и социалните грижи (по 14%).
Над 1/3 работят в чужбина, за да оцелеят
За мнозинството от участниците в проучването решението да работят извън страната е свързано с очаквания за по-добри перспективи. Почти две трети смятат, че там по-успешно могат да подобрят материалното си състояние. От друга страна не е за пренебрегване и делът на тези, които приемат работата в чужбина като въпрос на оцеляване - малко над 1/3 от анкетираните. Т.е. тези хора до голяма степен се чувстват принудени да заминат поради сериозните материални затруднения, пред които са изправени в България.
Основната причина за напускане на страната сред хората с най-ниски нива на образование, респективно, без работна квалификация, голяма част от които от ромски или турски произход, най-често е свързана с лошото им финансово положение в България. 56% от незавършилите средно образование или изобщо без никакво образование и 44% от тези със средно непрофилирано образование посочват като основна движеща сила невъзможността "да свързват двата края". Много често това са жителите на по-малките населени места, а трудът който полагат в чужбина е в сферата на селското стопанство, вкл. животновъдство и месопреработване, както и неквалифициран труд в строителството.
При по-високо квалифицираните хора - със средно профилирано образование (69%) и особено при висшистите (72%), мотивацията не е толкова свързана с липса на алтернативи за оцеляване, колкото с очаквания за по-добри работни перспективи, които приемащата страна им предлага. Нерядко тези хора говорят и чужди езици, което им позволява по-лесно да се реализират в сферата на услугите или търговията - напр. като служители в магазини, заведения и др.
Най-силно влияние върху мотивацията за заминаване в чужбина, по оценка на интервюираните, оказват факторите, свързани със плащането за труда им. Огромното мнозинство от над 96 на сто отчитат, че очакванията за по-високи доходи и, съответно, за възможност да спестяват повече средства, са изиграли важна роля за решението им. Тези мотиви са водещи в рамките на всички социално-демографски групи.
Освен чисто финансовите, се очертават и други мотиви със значителна относителна тежест. Една част от тях са свързани с очаквания за по-подходящи условия на труд. Прави впечатление обаче, че изискванията сред нискоквалифицираните и неквалифицираните работници, особено сред ромите, по повечето показатели дотук (формални условия на труд, работна среда, работа, която се извършва, отношение на работодателя) са като цяло по-занижени.
Като най-значим сред социалните фактори, оценен като "по-скоро важен" от 70 на сто от интервюираните, се откроява очакването за по-добра среда за живот - благоустрояване, паркове, инфраструктура, ниска престъпност и др. За 56% е важно да имат близки, които работят в същата фирма или населено място. Съизмерим е делът на тези, които посочват, че е важно да имат добро жилище - 55%.
64 на сто от участниците в проучването споделят, че в чужбина като цяло не се чувстват по-добре, но там имат повече възможности да спестяват средства за България. Противоположната теза застъпват 30% от интервюираните, като посочват, че в чужбина живеят и се чувстват по-добре, отколкото в България.
Две социални групи правят впечатление при социално-демографски разрез на данните:
-Сред по-маргинализираните групи, като представителите на малцинствата (турци, роми), доминира разбирането, че в чужбина живеят и се чувстват по-добре. 55% от турците и 47% от ромите в извадката застъпват тази теза.
-Значителен дял от хората с по-висока степен на квалификация (43%), някои от които работещи в една и съща сфера в чужбина и в България, предпочитат живота навън, отколкото този у нас.
От Меден рудник, знаещ всичко по-добре от преподавателите си, не разбиращ какво му преподават и затова иска реформа, живеещ на общежитие и очакващ за 5 лева парното да греи на 30 градуса... ах, да и учещ африкански науки...