Индонезия изоставя столицата си, за да я спаси
Драстичните климатични промени и негативното въздействие на човешката дейност върху природата съвсем ясно могат да бъдат усетени навсякъде по света. На различни места вече се налагат спешни мерки за борба с нарастващия проблем.
Едно от тях е Индонезия, чиято столица Джакарта е изправена пред толкова сериозни климатични и екологични предизвикателства, че правителството реши да я премести на по-безопасно място и да построи цял нов град в джунглата.
Все по-тежките сезонни валежи, редовните наводнения, покачващото се морско равнище и пропадането на земната повърхност превръщат 10,5-милионния пренаселен мегаполис в най-бързо потъващия град в света. Смята се, че към 2050 г. една четвърт от Джакарта ще бъде изцяло погълната от океана, ако се запази сегашната скорост на потъване от 17 сантиметра годишно в някои части.
Дори в момента около 40% от града се намира под морското равнище, което води до редовни опустошителни наводнения. При едно от тях през 2007 г. загиват над 80 души и са нанесени щети за милиарди долари.
Парадоксалното в случая е, че въпреки наличието на толкова много вода, всъщност именно нейният недостиг води до потъването на Джакарта. Огромната бетонна джунгла не се поддържа от надеждна водоснабдителна мрежа и разчита на масово изпомпване на подземни води, което причинява постепенното пропадане на почвата.
Ситуацията е основна причина правителството на президента Джоко Уидодо да обяви през 2019 г., че ще премести столицата в нов град, далеч от претъпкания остров Ява.
Новият административен център в момента се строи в тропическите гори на остров Борнео, който е на повече от 1000 км разстояние от сегашната столица. Проектът трябва да бъде завършен в края на мандата на Уидодо през 2024 г. и да бъде открит на 24 август, когато е националният празник на Индонезия.
Идеята на всичко е да се облекчи част от натиска върху Джакарта и целия остров Ява. Въпреки че страната представлява най-големия островен архипелаг на света, повече от половината от 270-милионното население е концентрирано именно на Ява. От тях над 30 милиона са заселени в сегашната столица и околностите ѝ.
Резултатът е едно колосално пренаселване и замърсяване. Задръстените от трафик пътища и неефективната система за събиране на смет принуждават голяма част от хората просто да го изгарят, което води до качество на въздуха по-лошо от това на Ню Делхи и Пекин.
Правителството изчислява, че задръстванията в града нанасят милиарди долари икономически загуби всяка година на най-многобройната мюсюлманска страна в света.
Положението се обобщава най-добре от Хендрикус Симармарта, преподавател в катедрата по градско планиране в Индонезийския университет.
"Абсолютно всичко е в Джакарта. Това е центърът на администрацията, икономиката, културата и развлеченията. През годините Джакарта се разрасна неконтролируемо в мегаград без система за поддържане на околната среда", казва Симармарта.
Едно от решенията за сегашната столица е грандиозният проект за построяване на гигантска морска стена в залива на Джакарта. Той е в ход от 2014 г. и предвижда изграждането на 32-километров изкуствен остров във формата на птицата гаруда - национален символ на Индонезия.
Островът с площ от 10 000 акра ще блокира бурните вълни, но също така се очаква да разполага с жилищна и бизнес част, воден резервоар, магистрала и влакови линии.
Според критиците обаче проектът ще попречи на течението на 13-те реки в Джакарта, превръщайки залива в гигантски басейн за отпадни води. И тъй като идеята не е насочена към справяне с причината за слягането на земята, Джакарта в крайна сметка ще потъне според Парид Ридванудин, мениджър в Индонезийския екологичен форум.
Той смята, че правителството трябва да се съсредоточи повече върху крайбрежните райони и най-вече върху презасаждане на мангрови гори, които да задържат почвата и предпазват от наводнения
Все пак окончателното решение е Нусантара.
Това ще бъде името на новата столица на стойност 35 милиарда долара. Тя ще бъде строена на пет етапа до 2045 г., а плановете са през 2024 г. да бъде завършена основната инфраструктура за първите 500 000 жители.
Правителството на Уидодо иска това да бъде "глобален град за всички" - високотехнологичен, зелен, който действа като център за индустрията, бизнеса и образованието. При това построен от нулата в отдалечена джунгла с идеята 65% от територията му да представлява зелени площи.
"Предвид тези факти, вярвам, че Нусантара ще бъде отличен пример за това как градовете и държавите могат да реагират на изменението на климата", смята Бамбанг Сусантоно, бивш транспортен министър на Индонезия и ръководител на проекта за новата столица.
Проблемът е, че към момента няма яснота как ще бъде финансирано всичко, особено след като японската банка SoftBank се оттегли от проекта в началото на миналата година.
Правителството иска 80% от капитала на дойде от частни и чуждестранни инвеститори, но до края на миналата година няма нито един подписан сериозен обвързващ договор, въпреки интерес от Китай, САЩ, Европа и Близкия изток.
Инвеститорите са крайно предпазливи по отношение на страна, известна със своята корупция и лоша история при изпълнението на стратегически проекти. Един от най-скорошните примери е мащабен план за водноелектрическа централа на Борнео и система от язoвири, по която все още няма изграден нито един водоем.
И докато правителството винаги е планирало плащането за първата от петте фази на Нусантара да бъде с държавни средства, то ресурсите към момента са разтегнати от текущите разходи, нарастващата инфлация и икономическите последствия след COVID-19 пандемията.
Междувременно парламентът вече прие решение за преместване на столицата в Нусантара. Въпросът е не дали, а по-скоро кога ще се случи това и колко ефективно ще се осъществи запълването на новия град с живот.
Ако всичко се случи гладко, ползите за Индонезия и самия Уидодо ще бъдат значителни. В края на последния си мандат той ще остане в историята като президентът спасил един от най-старите градове в Югоизточна Азия.
Но реалността за Нусантара най-вероятно ще бъде далеч от неговата краткосрочна, високотехнологична визия.