Мъжете в живота на Невена Коканова
Ако не бе напуснала този свят, Невена Коканова щеше да навърши 84 години на 12 декември. Актрисата, за която са написани и изговорени най-много суперлативи и градски легенди, отнася много загадки в рая.
Малцина са тези, пред които разкрива интимните си трепети. От нея няма останало нищо „черно на бяло“, тъй като няколко месеца преди смъртта си, изгаря всичките си писма в двора на селската къща край Габрово. Категорична е, че не иска да ровят с мръсни ръце в тайните й, които са само нейни. Нито осиновената й дъщеря Теодора, нито пък брат й Димитър Коканов дават интервюта, тъй като са заклети от нея още приживе. Въпреки това почитателите й не спират да се вълнуват от любовите на най-голямата звезда на българското кино.
Първите трепети я връхлитат, когато е едва на 14 години. Избраникът на сърцето й е от горните класове На 19 години, Коканова получава първата си истинска роля в киното – в „Години за любов“. Пред камерите се среща с Любомир Шарланджиев. Макар той да е много далеч от имиджа на красавец от моминските мечти, тя се омъжва за него.
Когато през 1960 г. я назначават в Сатирата, всички се прехласват по нея. Двама са откровено влюбени – Никола Анастасов и Нейчо Попов. И докато Анастасов не смее да разкрие чувствата си, Попов получава солидна доза нежност от Коканова. В крайна сметка обаче той избира да остане със Стоянка Мутафова. Двете остават приятелки до края на живота й. Щастлива е когато големият Димитър Димов казва след премиерата на „Тютюн“, че Коканова придава философската страна на Ирина, запазвайки външната красота, вътрешната хармония и човешкото достойнство.
Мълчи, когато след прожекцията на „Тютюн“ в Кан, световноизвестният френски писател Андре Мороа й целува ръката с думите: „Вие сте българската Жана Моро“. Шарл Азнавур пък е страшно учуден, че красавицата иска автограф от него.
Любовната й история със сърбина Раде Миркович, с когото са дует в „Крадецът на праскови“ е известна в няколко балкански държави. След приказната им 10-дневна ваканция във Венеция обаче любовта им се разгорещява и тя се колебае дали да напусне Шарланджиев, който уж на шега й подхвърля, че ако си тръгне сърцето му ще се пръсне.
След продължилата 7 години агония, Коканова взема решение да сложи край на връзката си с Раде. Другата любов в живота й е Климент Денчев. Заради него Невена е на крачка от раздяла с Шарланджиев, но в крайна сметка не прави тази крачка. Сломеният Денчев емигрира в Канада.
Другият, който се изнася от България заради невъзможността си да сподели своята любов с Коканова, е физикът Мартин Денев, който бил вещ в правенето на хороскопи. Сред точещите зъби за нея е и Стефан Данаилов – Ламбо. Още двама чужденци си губят ума по Коканова – Виктор Рубенчук и Кирил Кюсак. С всички тези душевни терзания на Коканова, са наясно двамата й изповедници – режисьорът Павел Павлов и ресторантьорът Никола Антикаджиев, който издъхна преди няколко седмици.
Източник: Уикенд
Изх. №1760/2019 г. Дата 01.07.2019 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
ЗА ОТКАЗ ДА СЕ ОБРАЗУВА ДОСЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО
гр. Ямбол, 01.07.2019 г.
Мариана Никова – прокурор при РП – Ямбол, след като се запознах с материалите по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП
УСТАНОВИХ:
Преписката е образувана по депозирана в ЯРП жалба от Атанас Петров Атанасов от гр. Ямбол, в която се сочело, че в ДТ „Невена Коканова” – Ямбол били наложени незаконови култови практики.
В хода на проверката е било установено следното. В жалбата си Атанас Атанасов е заявил, че директорът на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол е въвел „странни и нерегламентирани” от законова гледна точка практики и действия, задължаващи работещите там и посещаващите театъра зрители да отдават почит към патрона на театъра Невена Коканова. По идея на директора Михаил Лазаров бил създаден „химн” в чест на актрисата, който се изпълнявал по време на театралните празници на гр. Ямбол, провеждани през м.юни. Преди началото на представленията, по време на „химна” зрителите се задължавали да стоят прави и да се вторачват към сцената, където „висяло нещо като икона” с образа на Невена Коканова. Според Атанасов наложената практика била незаконна и от гледна точка на Конституцията на Р. България, според която единствените символи, на които трябвало да се отдават почести били националното знаме, герба и националния химн. Измислянето на нови култове, кумири и създаването на обекти за преклонение би било нещо безобидно, ако касаело само директора на театъра и не излизало извън рамките на неговия личен живот. Атанасов е заявил в писменото си сведение, че неведнъж е влизал в пререкания с Михаил Лазаров по този повод. Според него, Лазаров имал мания да боготвори Невена Коканова и стигал до крайности, като боготворял дори дрехите й и ги превръщал в предмети на преклонение, което според него било вид сексуално разстройство. През м. март 2017 г. Атанасов и Лазаров спорили по този въпрос и Атанасов категорично отказал да изнася манекени, облечени с дрехите на Невена Коканова в коридорите на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Атанасов препоръчал на Лазаров да се лекува и да не намесва подчинените си в своите личностни „мании и сексуални разстройства”. Думите на Атанасов били: „Ако е имал някакви лични отношения с актрисата, нека да си ги изживява сам и да не намесва други хора”.
Снето е сведение от Михаил Лазаров Лазаров, директор на ДТ „Н. Коканова” – Ямбол. Същият е заявил, че написаното в жалбата на Атанас Атанасов не отговаряло на истината. Според Лазаров една голяма българска актриса като Невена Коканова, която е и патрон на техния театър заслужавала този поклон пред таланта й. Лазаров е уточнил, че не е принуждавал никой от състава на театъра, още по-малко от публиката, да се прекланя пред когото и да било. Музикалната пиеса написана от композитора Борис Карадимчев се изпълнявала само по време на театралните празници „Невена Коканова” или на големи кръгли годишнини на театъра. Зрителите са я кръстили „химн” в знак на почит и преклонение към театъра и неговия патрон. Ставането на крака от зрителите по време на изпълнението на музикалната творба било вследствие на вълнението и емоцията, която изпитвали. Никой не им налагал да стават прави по време на изпълнението. Според Лазаров, за пореден път имало депозирана недействителна жалба срещу театъра и него, което уронвало престижа на един „70-годишен културен институт”.
Видно от събраните по преписката материали не са налице данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, конкретно за това по чл.165, ал.1 и ал.2 от НК. Няма данни гражданин на Р България да отдава почит към покойната актриса Невена Коканова, като става прав, докато се изпълнява музикалната композиция, създадена в нейна чест от композитора Борис Карадимчев. Посоченото действие не представлява религиозен обред или служба, в които някой да е бил принуждаван да участва, за да се обсъжда изобщо наличието на данни за извършено престъпление по смисъла на НК.
Предвид изложеното и на основание чл.213, ал.1 и чл.199, ал.1 от НПК
ПОСТАНОВИХ:
ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство по преписка № 1760/2019 г. по описа на ЯРП на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК, поради липса на извършено престъпление от общ характер.
Препис от постановлението да се изпрати на Атанас Атанасов от гр. Ямбол.
Настоящото постановление подлежи на обжалване пред ЯОП.
ПРОКУРОР: М. НИКОВА