Грозна реалност заплашва красивия проект „Супер Бургас“

Това лято Бургас трябваше да посрещне първите туристически лайнери. Плаващите петзвездни градове с около 2500 пасажери на борда и близо 1000 души персонал трябваше да акостират на нов круизен терминал в пристанище „Изток“. Граждани и гости трябваше да се дивят на огромните и красиви кораби с по 13 палуби, а магазини, ресторанти и туристически фирми да правят солидни печалби от хилядите гости. Нищо от това обаче не се случи. Мечтаният круизен терминал, който трябваше да бъде готов най-късно през юни тази година, изобщо не е започнат, а и няма никакви изгледи това да се случи скоро. Мащабният проект, наречен от самите бургазлии „Супер Бургас“, се отлага за неопределено време и заплашва да остане само красива приказка. Защо стана така и кой е виновен?

През юни 2007 година Община Бургас провежда обществено обсъждане за създаване на интермодален пътнически терминал. Всички са съгласни, че градът трябва да се отвори към морето, да посреща туристи и да развива морски бизнес в едно красиво и модерно пристанище, вместо да разтоварва старо желязо, сяра и дървен материал на 300 метра от хотел „България“. Проектът „Супер Бургас“ е разделен на два етапа – първият предвижда реконструкция на търговския терминал от първо до четвърто корабно място в круизен, а вторият – изграждане на нов площад от гарата до митницата и на нов мултифункционален комплекс, тип „Бургас Сити”. Замисълът е това да бъде една от най-модерните и красиви части на града – с административен и конгресен център, хотел, аквариум, атракции. За първия етап, който трябва да завърши през юни 2011 година, са необходими 25 милиона евро. За втория трябват 350 милиона евро, а срокът е 2014 година. За тогава е планиран и старта на пряката скоростна пасажерска линия „Бургас-Сочи”, която трябва да поеме значителна част от потока посетители от Европа (и обратно) за зимната олимпиада „Сочи 2014”.

На 15 октомври 2007 година БСП, ГЕРБ, НДСВ и ДПС подписват предизборно споразумение да подкрепят проекта, а на 25 януари 2008-а Министерският съвет му дава статут на обект с национално значение. След като минава една година в подписване на меморандуми и гласуване на решения, на 16 юни 2009 година е учредена проектна компания „Зона за обществен достъп Бургас“ АД („ЗОД Бургас“). Уставният капитал е 500 000 лева, а акционери в нея с равно участие стават ДП „Пристанищна инфраструктура“, НК „Железопътна инфраструктура“, „БДЖ“ АД и Община Бургас.  Акционерите трябва да внесат 25% от капитала при регистрацията на дружеството, а остатъка – най-късно до 31 декември 2009 година. На новата компания е възложен правния анализ, прединвестиционното проучване и възможностите за финансиране на проекта. Първоначалната идея е въпросните 375 милиона евро да се осигурят чрез публично-частно партньорство с банки, инвестиционни фондове или стратегически инвеститори.

„На пръв поглед такава сума звучи стряскащо, но към проекта „Супер Бургас“ има реален интерес от много мощни международни финансови структури“, казва изпълнителният директор на „ЗОД Бургас“ АД Павел Маринов. За по-малко от половин година - от април до септември 2011-а - той е водил преговори с Европейската банка за реконструкция и развитие, британския инвестиционен фонд „Панаксия“, Уникредит – Булбанк, Българската банка за развитие и много други. При посещението си в Катар тази година премиерът Бойко Борисов представя шест български проекта, сред които, например, и такива мега-идеи, като изграждане на град-сателит на мястото на „Кремиковци”. Интерес обаче предизвиква единствено „Супер Бургас“.  И то сред шефовете на могъщия държавен инвестиционен фонд “ДИАР“. Всички са готови да участват, но Министерството на транспорта проспива ценно време, като и до ден-днешен то не е взело решение как точно да се финансира „Супер Бургас“. Дори нещо по-лошо – първоначалната идея да се работи със стратегически инвеститори е на път да бъде подменена с нова – търсене на пари от европейските фондове по оперативните програми за регионално развитие. Според Павел Маринов от 2010 година насам се подменя основната, социалната и интегрираща роля на проекта - създаване и развитие на нова бизнес-среда с нови  международно ориентирани дейност  и услуги, и съответно, нови работни места, като държавата и общината го тласкат към чиста инфраструктура, финансирана само от оперативни програми.

„Идеята на публично-частното партньорство е инвеститорът не просто да осигури парите за проекта, а след завършването му да го развива. Ще ви дам пример - през месец юни 2010 година, когато в Констанца „ЗОД Бургас“АД стана член на туристическата асоциация „Медкруиз“, аз говорих с представители на „Costa Cruises“,  „Princess”, „Royal Carribian” и др . Тогава „Коста” - една от най-големите круизни компании в света,  с флотилия от 14 лайнера, заявиха, че са готови да инвестират  в изграждането на новия терминал. Не знам дали хората разбират какво означава за Бургас да има партньор като „Коста“, който не само ще построи терминала, но и веднага ще включи града в своите маршрути. Сега много от лайнерите на „Коста“ стигат до Истанбул,Одеса,Сочи и Батуми, а  Бургас е на една крачка.  Стъпването на „Коста“ в Бургас ще доведе тук и основният му конкурент  - MSC Cruises с 11 лайнера. Ако отхвърлим този вариант и построим терминала с европейски пари, каквато е новата идея, веднага възниква въпросът - кой ще доведе тук лайнерите. Ще построим сградите и терминалите, но няма да има кой да управлява международния туристически бизнес в Бургас“, пояснява Павел Маринов и припомня, че точно с този аргумент  - „кой ще докара бизнес за новия терминал” - управляващите са стопирали японския заем. „В Бургас ние намерихме решение и за инвестициите, и за развитието на бизнеса”, допълва той, но се опасява, че с бездействието и лутанията си Министерството на транспорта може да изпусне златен шанс не само за града, но и за целия регион.

„Наближават избори и всички ще чуем колко много е направено за Бургас през последните четири години, но истината е, че и много е пропуснато“, казва Маринов, който официално бе обявен за кандидат-кмет от БСП. Той бърза да уточни, че това не е предизборно говорене и изважда проучване на „Медкруиз“ – международната асоциация на средиземноморските туристически оператор. То показва, че всеки турист харчи в посетения пристанищен град средно по 78 евро, а членовете на екипажа – по 15 евро. Така с всеки лайнер в средния и дребен бизнес на Бургас щяха да се вливат около 250 000 евро свежи пари.

Пред „Супер Бургас“ има и още една опасност от провал – двама от четиримата акционери все още не са внесли изцяло капитала си. Попълването му е задължително условие за навлизане в следващия етап на проекта. Ако до 15 септември 2011 година това не стане, има две възможности – или тези акционери да бъдат изключени, или дружеството „ЗОД Бургас“ да бъде обявено в ликвидация, което ще означава тотално компрометиране на „Супер Бургас“.

„В моята работа като изпълнителен директор съм срещал много повече пречки, отколкото помощ. На 2 март тази година цялата документация на „ЗОД Бургас“ АД бе иззета без аргументи от „Пристанищна инфраструктура“. През месец май исках да представя пред общинските съветници доклад за работата на дружеството, но председателят на ОбС Снежина Маджарова отказа да го включи в дневния ред. На  нито едно от направените предложения за навлизане в етапа на реализация, отправени към министъра на транспорта и Община Бургас, досега не е отговорено“,  казва Маринов, който е направил цяла история на проекта по дати. Той смята, че през последните две години и община Бургас демонстрира пълна незаинтересованост към работата на дружеството. 

Според него градът трябва да има свое пристанище и процедурата за придобиване на порт „Изток“, започната още през 2009 година от Общинския съвет, трябва да приключи, за да можем да развиваме успешен морски бизнес. Освен това община Бургас трябва да стане мажоритарен собственик в „ЗОД Бургас“ АД, защото ползите от проекта ще са най-големи за нея.„Ако хората ми повярват и гласуват за мен, аз като кмет ще работя всичко това да се случи, защото „Супер Бургас” не е само транспортен или инфраструктурен проект, а преди всичко социално-икономическа програма за развитие на града ни, за отварянето на Бургас към морето – т.е. към световния морски бизнес, - за създаване на нови работни места, за увеличаване на приходите в местния бюджет, за стимулиране на средния и дребен бизнес на съгражданите ни и всичко това, в крайна сметка, за повишаване на благосъстоянието на бургазлии“ , завършва Маринов.