България в Шенген е трън в очите на Нидерландия, но не заради корупцията ни

След като Нидерландия, доскоро позната и като Холандия, посече страната ни за Шенген, мнозина се питат какви са истинските причини за ветото. Очевидно е, че у нас действително има корупция, както твърдят хората от ниската земя, но зад решението й има друго основание – не политическо, а икономическо.

Най-вероятно истинската причина България да бъде отрязана за Шенген именно от Нидерландия е финансова и въпрос на влияние. Идеята да е да се „спаси” най-голямото пристанище в Европа – това в Ротердам, през което минава почти цялата търговия с Азия.

Пред Флагман експерти моряци развиха тъкмо тази хипотеза и обясниха, че най-вероятно празните приказки за корупция и човешки права са  фасада, която прикрива истинския проблем. Защото ако България и Румъния влязат в шенгенското пространство, за пазара в Азия се разкрива един много по-лесен, по-бърз, по-удобен и по-ефективен маршрут, по който стоките да влизат в Европа.

Към момента корабите минават от Азия през Арабско море и Индийския океан, насочват се към Аденския залив, откъдето влизат в Червено море. От там минават през Суецкия канал към Средиземно море, Албаранско море и преминават през Гибралтарския проход. После около цяла Испания и Португали, Франция, Ла Манша и Белгия, за да стигнато до Нидерландия и да акостират в Ротердам. От там стоките се преразпределят по различни други логистични канали за цяла Европа.

„Този маршрут, да речем започвайки от Сингапур, е дълъг около 16 000 километра. След преминаването на Суецкия канал, пътуването отнема между 15 и 20 дни, в зависимост от това колко спирки има преди да стигне до Ротердам. Алтернативата, която е възможна, но само ако България и Румъния влязат в Шенген, е корабите да акостират на гръцкото пристанище „Пирея”. Там дължината на маршрута е с около 4500 километра по-малка, а портът – не чак толкова по-различен от този в Ротердам, макар да не може да приема най-тежките и най-големите от танкерите”, коментира за Флагман Владимир Георгиев – помощник капитан далечно плаване.

И ако България и Румъния влязат в шенгенското пространство, Нидерландия изпада в неблагоприятна за най-голямото ѝ пристанище позиция. То може да загуби немалка част от трафика си. А със загубите в трафик идват и финансовите такива.  Което може би се е сторило неприемливо за нидерландските власти и поне на този етап не изглежда, че те ще се съгласят да влезе България в Шенген, освен ако не бъдат здраво натиснати от Брюксел.

Защо маршрутът през Пирея е по-добър?

Първата причина е разстоянието – с 4500 километра по-малко, около 27%. Това пряко се прехвърля и в разходите за гориво на транспортните компании. Освен това по този начин се „опазва и природата” – нещо, което сега е толкова модерно, а именно Нидерландия е на „гребена на вълната” по отношение на еко политиките. Изглежда обаче финансовият интерес на страната под морското равнище е по-важен от опазването на природата, за което така силно сигнализира в последните десетилетия.

На второ място са дивидентите, които биха дошли за Гърция, България и Румъния от приемането на този маршрут. Не, че сега той не се изпълнява – изпълнява се. Просто проблемът е, че страната ни не е част от Шенген и преминаването на товар от Гърция през България към Европа се осъществява значително по-трудно – хем откъм време, хем откъм средства. Ако тази бариера падне, това би значело, че голяма част от карго компаниите ще  предпочитат именно „Пирея”, вместо „Ротердам”. От там стоката ще върви, вероятно по сухоземен път, към България и Румъния – в складове, откъдето ще се преразпределя към крайната ѝ дестинация.

Това би довело до огромен ръст в икономиките на двете страни, които сега стоят извън Шенген заради финансовите интереси на Нидерландия, която не може да допусне някой друг да се „докопа до кокала”. Но иначе техните политици си говорят за корупция и човешки права, пък защо не и за някоя друга либерална опорка, че българите например са хомофоби. Това е повече от основателно да не сме в Шенген.