Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Отличникът от Оксфорд посети родния Айтос и своето първо училище

С единадесетокласниците, на които преподава по английски език г-жа Бранимира Николова
Ключови думи: руско русков, оксфорд, новини от айтос, посещение, училище

За втори път отличникът на един от престижните универистети в света - Оксфорд посети СУ "Христо Ботев" в Айтос. Ето какво съобщават от СУ "Христо Ботев" след посещението на Руско Русков.

След първата си среща през 2019 година, Руско Русков отново гостува в СУ „Христо Ботев“.

Руско е първият айтозлия завършил физика в Оксфорд.

При първата си среща с ботевци, тогава в VIII клас, Руско беше завършил първата си година в университета, а сега той се похвали със завършена магистърска степен в един от най-престижните университети в света.

С усмивка той казва „Не беше лесно!“ Третата и четвъртата година са били доста трудни, с голям обем информация и тежки изпити. „Радвам се, че този период е зад гърба ми.“ Руско успява за три години да завърши бакалавър и за една година магистър. На този етап е продължил развитието си с докторантура. Това му дава право да работи определен тип работа, да разработва технология, която я няма. Темата на неговата докторантура е „Физика на плазмата и ядрен синтез“. Руско обясни на учениците, че докторантите са на трудов договор и ходят на работа, не са като студентите. Идеята на докторантурата е да се научиш да правиш независими изследвания. Има научен ръководител, който го наставлява. Руско конкретно се занимава с ядрен синтез и да се направят реактори за ток, които са по-безопасни от тези, които има в момента. Атомните централи като АЕЦ Козлодуй работят на разпад, не на синтез, там се разпадат тежки елементи като уран и това произвежда енергията, докато синтезът е на обратно. Много учени, както и Руско, работят по този въпрос.

Учениците проявиха интерес и към адаптацията на Руско в Англия, как се е справил с езика, лесно ли е намерил приятели, какъв е студентският живот.

Той сподели, че в началото е имал културна бариера, все пак е израснал в друга среда, не че не се е разбирал с англичаните. Мислел е, че с езика ще му е по-лесно, но не се оказва така. В България няма къде и как да практикуваш английски език толкова много. Сега пък е обратното по физика например знае много повече термини на английски, отколкото на български.

Що се отнася до храната, английската кухня не му е по вкуса и предпочита да си готви. Досадно му е ежедневното пазаруване. Трудно му е било със смяната на обстановката, тъй като обича рутината и обича да знае всичко къде му е. „Като студент можеш да се храниш в университета – сутрин, обед и вечер, също е добре и като цена. Общежитията са доста по-скъпи от България, но пък си сам в стая. Аз не съм от заможно семейство, но не ми беше много трудно финансово. Докато учех не съм работил, получавах стипендия, през лятото съм правел стажове, които са платени. В момента да си студент в Англия е по-скъпо, тъй като държавата не е членка на ЕС. Да отидеш да учиш в чужбина не е задължително и в България е добре. Софийският и Техническия университет в София са на добро ниво, имам приятели там. Това, че сме в Европейския съюз е голям плюс и имаш много възможности да се развиваш. Един от приятелите ми от университета е от Беларус, там е по-различно и в момента го търсят, защото трябва да влезе в казарма.“

Руско сподели, че е случил на приятели, повечето от други държави, може би затова по-бързо са се сближили, защото ги обединил елементът, че са чужденци. Те са от България, Беларус, Русия, Румъния и Америка. Студентският живот е сходен с българския, повечето излизат в четвъртък вечер и се забавляват, но по-скоро студентите от по-леките специалности. „Няма значение, че университетът е елитен, хората обичат да правят същите неща.“

Изпитите обикновено са писмени, провеждат се в голяма зала и всички са облечени в костюми и са с наметала. На хората там никога не им минава мисълта как да препишат. Особено ако препишеш дисертация наказанията са много големи.

Руско препоръча на единадесетокласниците да се насочат към технически специалности, специалности, свързани с компютри, математика, физика или химия. А на хората, на които не им се учи е добре да се насочат към всякакви занаяти – дърводелец, водопроводчик, майстор на покриви, това са трудни професии и има търсене, изискват се специални знания и са добре платени. Разликата е, че в Англия има гилдии за различни професии и ти ако решиш да станеш дърводелец отиваш при някой майстор и ставаш чирак, а после и майстор. Това всичко е организирано по правилен начин, докато тук го няма това.

Всички ние, учители и ученици, сме горди, че Руско е айтозлия и възпитаник на СУ "Христо Ботев"!

0
Коментара по темата
  Добави Коментар
Трагедия във Франция Във френските Алпи Неприятна новина за феновете на "Спайдърмен" Премиерата се отлага, но с малко...
Провал за България В старт на биатлона Още израелски заложници бяха освободени от Ивицата Газа Докато Израел трябва да пусне от затвора стотици палестинци
Украйна с удар по Русия Украински дронове удариха ключова руска петролна помпена станция  Алекс Сърчаджиева скочи на Разград: Безумие! Хората там бедстваха, купете един снегорин за града - призова актрисата, която е и водеща на "Аз обичам България"
Бежанец е заподозрян за атаката в Берлин Ето подробности Тръмп си промени мнението: този път каза, че Русия е започнала войната срещу Украйна Във вторник Тръмп обвини Украйна за започването на войната, но сега промени позицията си по въпроса
Гореща новина за 26 млрд. за пенсиите на българите Средният размер на изплатените пенсии през  2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане е 471,07 лв., сочат данните Министерският съвет с реакция след драмата в София Ето какво написаха от властите
Води селски живот И е много щастлив Поредна среща на президентското движение в Бургас – гражданите с активна роля в дискусията Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ стана център на поредна среща за политическа промяна