Радвам се, че ще съм един от признатите фаропазачи, любовта ни с Бургас е взаимна

В навечерието на Никулден разговаряме с Ваньо Вълчев. Тази година той ще получи от кмета на Бургас Димитър Николов „Ключът от Кулата на фаропазача“ за приноса му към развитието на българската култура и по повод неговата 85-годишнина. Ваньо Вълчев е от хората, на които по-често трябва да бъде давана думата и трябва да се вслушваме в това, което те казват. Защото той говори и пише тогава, когато има какво да каже. Той е поет, писател, театрал, кино и телевизионен режисьор, журналист. Съосновател и председател на Дружество „Български писател” в Бургас. Той е сред учредителите на сдружението „Бургаска писателска общност“.

Ваньо Вълчев е известен като най-безмилостен сатирик и най-нежен лирик. Поетичното му вдъхновение създава едни от най-пламенните песни в българската популярна музика – „Телефонна любов”, „Огън от любов”, „А дали е така“ и много други. Автор и редактор на над 20 книги с лирика, сатира, разкази, детски стихотворения. Точно преди 20 години Ваньо Вълчев става почетен гражданин на Бургас, а тази година получава „Ключът от кулата“. Ето какво сподели той пред репортер на Флагман.бг.

- Г-н Вълчев, българинът Ви познава като най-безмилостен сатирик и разказвач, най-нежен лирик, но и любим поет за най-малките. В какво настроение трябва да е творецът, за да пише в различните жанрове, които изброихме?

- Струва ми се, че просто трябва да има нагласа да поглежда на нещата откъм различната им страна – откъм лиричната, откъм смешната, откъм трагичната, откъм грозната. А този поглед вече определя и жанра. Както казва един приятел, страстен ловджия: „Не може да убиеш мечка със сачми за заек. Е, трябва и да можеш да се прицелиш!”. Важното е с написаното да си искрен, да търсиш у читателя сърдечен събеседник, а не обект, когото да поучаваш.

- Няма българин, който да не е чувал „Телефонна любов“, разкажете ни обаче хумористичната историята на този Ваш текст. Телефонната любов може би в 21 век можем да я наречем и емотиконна…

- Вижте, това стихотворение е една закачка. Една веселяшка закачка, не искам да я разказвам, че май става досадно. Днес то се възприема по един начин. Но е писано във време, когато за да имаш домашен телефон, от онези с шайбите, трябва да подадеш молба и да чакаш. Понякога по десетина години. А ако случайно имаш под ръка телефон и отсреща един мечтан човек – неописуемо щастие!  За да стане стихотворението вълнуваща песен, заслугата е на големия Тончо Русев. Музиката му предаде на текста необикновен лиричен драматизъм , който буди вълнения и днес.

- Много пъти сте били в журито на „Бургас и морето“, от години обаче няма запомняща се българска естрадна песен, на какво се дължи това, според Вас? Синът Ви Ивайло Вълчев, например, създава текстове, които всички знаем, но поети и сценаристи като него се броят на пръсти.

- Песните от ранните издания на „Бургас и морето” ставаха по-популярни и се пееха повече, отколкото песните на официоза „Златният Орфей”. Но бургаският конкурс имаше физиономия, знаеше се, че това е конкурс за шлагерна песен. И мереха сили най-добрите композитори в този жанр. Днес „Бургас и морето” е малко тюрлю-гювеч, уж разнообразно, а то често – безлико, каквото дойде. Както казват – много парчета, малко песни! Колкото до текстовете на Ивайло Вълчев, харесват ги, запомнят ги. Сигурно защото не са изсмукани от пръстите, а са негови лирични изповеди пред Бургас, когото той дълбоко и искрено обича.

- Вие сте сред учредителите на Бургаската писателска общност. Творците са особена порода хора, сред тях винаги има кръгове по интереси, всеки смята, че е значим. Много хора искат да пишат, но колко от тях притежават истински талант и как се разпознава той?

- При творците старото детско състезание „Кой е по-по-най??”  се играе непрестанно. От там и кръговете от хора, признаващи само себе си. Лошото е, когато при оценката на тези кръгове се подхожда с предпочитание към „по-нашите”. А кои са истински талантливите? Припомнете си, например, колко десетки, а може би стотици романи  са видели бял свят в нашата литература през последното десетилетие. Припомнете си оценки и възхвали. И в края на краищата от всичката тази многотия ще видите, че читателят тихомълком е припознал само няколко книги, които са претърпели многократно преиздаване. Мерилото е читателят. И времето.

- Избройте няколко млади автори, които си струва да прочетем и да знаем имената им. Вие, например, участвахте в литературно четене заедно с талантливата бургазлийка Яна Вълчева, това е огромно признание за всеки поет. Защо приехте да застанете с авторитета си до Яна?

- Не бих искал да изброявам поименно. Бургас наистина ражда таланти. И, може би, за щастие, те не обичат организираното и приличащо на партийна организация съществуване. Понякога мислят, че светът започва с тях, но нали затова са млади. Животът в литературното творчество ще ги научи! А колкото до съвместното ни четене с Яна Вълчева. Просто и двамата сме убедени, че поезията трябва понякога да излиза от страниците и да се среща на живо с читателите си. Не бих казал, че съм застанал с авторитета си до Яна. Тя литературния авторитет си го има. Но застанахме пред слушателите един до друг, защото открихме много общи неща в лиричното си творчество, еднакво възхищение и преклонение пред обичта, която заслужава да се претворява в стихове.

- Обезценяваме ли думите и българския език в днешни дни?

- Не зная дали обезценяваме думите, но съм сигурен, че ги научихме да не казват това, което означават. Не се изповядваме чрез тях, а ги ползваме, за да се скрием зад тях! И още – обезобразяваме езика си. Не се грижим за него, не отглеждаме думите, не предаваме цветността и емоционалността им. Престъпно небрежни сме към най-ценното българско наследство – майчиния език! Предаваме езика си и това предателство е грях, за който прошка няма!

- На Никулден ще получите от кмета на Бургас Димитър Николов Ключа от Кулата на фаропазача. Коя е най-ценната награда в живота Ви?

- Радвам се, че ще съм един от признатите бургаски фаропазачи! Всяка награда е скъпоценно вълнение, защото е признание на нещо, което наистина си извършил. Ценя, че съм Почетен гражданин на Бургас, че любовта ни с Бургас е взаимна. И – до край.

- Говорите ли си за политика със сина Ви Ивайло, какви бащински съвети му давате?

- Колкото и да ви се вижда странно – не, не говорим за политика. И не му давам съвети. В политиката най-добрите съвети ги дават опитът и времето.

- През февруари ще имате представяне заедно с Елка Стоянова, открехнете малко завесата за това събитие?

- Представянето с Елка Стоянова е в сферата на очаквано събитие. Не очаквайте лирични изблици. Ще обърнем внимание на хумора, ще поканим, може би, и други млади хумористи и сатирици. И ще си направим малко смях, макар той да минава за второ качество литература.

- Как искате Бургас да Ви запомни?

- Не зная как искам да ме запомни Бургас. Всеки случай – дано е с усмивка!

- Какъв е заветът, който искате да оставите на поколенията?

-  Едва ли поколенията ще се интересуват от моите завети. Пък и по-добре е да им оставим нещо свършено, вместо високапарни завети. Във всеки случай – обичайте Бургас!