От изкуствен проблем до липса на секачи: Защо няма дърва в Руенско

Защо няма достатъчно дърва за селата в Руенско? Темата продължава да е предмет на спор между депутати от ДПС и Министерството на земеделието. 

Както „Флагман“ съобщи, народните представители Севим Али и Ешереф Ешереф поставиха въпроса по реда на парламентарния контрол към служебния министър на земеделието Явор Гечев. В отговора си обаче той казва, че това е „изкуствено възникнал проблем“.

С писмо на териториално поделение „Държавно горско стопанство Айтос“ (ТП „ДГС Айтос“) на „Югоизточно държавно предприятие“ (ЮИДП), гр. Сливен, в чийто район на дейност попада община Руен, кметът на общината е уведомен, че обемът на дървата за огрев, който ще бъде предоставен за закупуване от физически лица за лична употреба през 2022 г., е 50 000 пространствени куб. м, пише Гечев.

До 15 ноември на населението в общината били предоставени общо 41 737 куб. м. Стопанството поддържало наличност и в склад за продажба на дървесина по чл. 206 от Закона за горите и по временни складове за крайно нуждаещи се лица.

„Към настоящия момент има налични добити и 960 пространствени куб. м дърва за огрев от дървесен вид габър и мъждрян, които са предложени чрез уведомителни писма (по 160 пространствени куб. м за с. Просеник, с. Ръждица, с. Разбойна, с. Преображенци, с. Руен и с. Ябълчево), но същите са отказани от хората, които изчакват дъбови дърва.

При сегашните темпове на доставка – около 2000 пространствени куб. м на седмица, оставащите количества се планира да бъдат доставени до средата на месец декември 2022 г., съобразно метеорологичната обстанкова. Ръководството на ТП „ДГС Айтос“ е в постоянна връзка с местните власти и всички добити количества незабавно се предлагат за разпределение на кметовете и кметските наместници по места“, се посочва още в отговора на министъра.

Приложена е и таблица с представена подробна информация по населени места за заявените, предоставени и оставащи количества за добив и разпределение на дърва за огрев в община Руен.

„В заключение и на база изисканата и предоставената подробна информация от ЮИДП, визираният недостиг на дърва е изкуствено възникнал проблем, поради явното нежелание на част от местното население да се възползва през летните месеци от възможностите за закупуване на предлаганите добити количества от дървесни видове габър и мъждрян, с каквито стопанството разполага“, завършва отговорът на Явор Гечев.

„Този отговор, който те са ни пратили, като цяло не отговаря на истината“, коментира пред „Флагман“ обаче депутатът Севим Али. Той обясни, че квотата на Руен от 2021 г. не е изпълнена. От министерството причислявали доставки от миналогодишната квота към тези за 2022 г., което не било коректно.

„И не, не е изкуствен проблем. Не е вярно, че хората връщали дърва. Има такива случаи - някой да не хареса дърва, но те са изключителна рядкост. Като цяло няма дърва“, добави г-н Али. „И проблемът е не, че няма дърва, а че няма секачи, които да секат дърва, които да се доставят на хората. Това е големият проблем“, смята още той.

С дейността се занимавали частни дружества.

„Две-три фирми са, които печелят търговете и след това секат дърва. Но самата фирма няма капацитет, няма потенциал, няма достатъчен брой секачи и затова не могат навреме да доставят дърва“, каза още депутатът от ДПС.

„Когато БСП управляваха, казаха, че ще има дърва и те ще са с цена 45 лв. кубика. Но не само че няма дърва за 45 лв., но и няма като цяло дърва. И те са много скъпи“, добави Севим Али, визирайки правителството на Кирил Петков, в което земеделски министър бе Иван Иванов от БСП.

„Проблемът миналата година беше регионален, а сега вече е национален. Затова и избрахме временна комисия в парламента, която да проучи проблема“, посочи още Али.

Че в национален план липсват секачи обясни в началото на месеца и служебният министър на икономиката и индустрията Николай Стоянов. Тогава той призова да се промени Законът за горите в посока разрешаване на механизираната сеч.

„Няма вече достатъчно секачи“, каза тогава Стоянов. „Трябва да влезем в 21-и век, да се разреши механизирана сеч и да се подходи научно в крайна сметка към гората като възобновяем ресурс. В България, знаете, една трета от територията са гори и това е много сериозен ресурс, на база на който би трябвало и хората да имат дърва за огрев на много добри цени, а и индустрии да се развиват на базата на него. Ние в момента сме се докарали до ситуация хората да нямат и да трябва да плащат скъпо и индустриите да се чудят дали да си тръгват от България.“