„Консервативна България“ се наложи по естествен начин като ново име на НФСБ

През 2021 г. Борис Ячев наследи Валери Симеонов като председател на „Национален фронт за спасение на България“. Миналата седмица стана ясно, че и името на партията се променя на „Консервативна България“. Защо се налага това и какви други реформи да очакваме – отговорите от г-н Ячев.

- Г-н Ячев, защо „Националният фронт за спасение на България“ се прекръства на „Консервативна България“?

- На 20 ноември в зала „Съединение“ в Пловдив беше проведен извънреден Конгрес на партията, свикан от националното ръководство. Конгресът направи сериозен анализ на състоянието на „Националния фронт за спасение на България“. Констатация на делегатите бе, че понесохме политически щети от участието в два поредни парламента и от участието ни във властта. Наложи се изводът, че е необходима сериозна реорганизация в партията, модернизация на политическата програма и надграждане на идейната ни платформа. Оставаме здраво стъпили върху патриотичната платформа. Идейната ни програма обаче е необходимо да бъде надградена с елементи на националния консерватизъм. Това е този вид консерватизъм, който в момента се налага в повечето от развитите държави от Европейския съюз и управлява в голяма част от тях. Има сериозна вълна на национални консерватори и в Италия, и във Франция, и в Германия, и в Австрия, както и в по-близки държави като Унгария и Полша.

- С какво ще бъде надградена досегашната ви програма?

- С елементи на националния консерватизъм като съхраняване на националната идентичност, стабилна икономика, основана върху собствено производство, защита на националния суверенитет, балансирана външна политика, подкрепа за традиционното семейство между мъж и жена, запазване на християнските ни корени. И оттук съвсем естествено беше направен изводът, че е необходимо тази нова, надградена, обогатена идейна програма да върви и с едно ново име на партията, което да съответства на новия политически курс, който сме поели. Така естествено се наложи и името „Консервативна България“.

- Казахте, че сте претърпели щети като участници в парламента и управлението...

- Да, това са щети, каквито претърпяхме не само ние, а и повечето формации, които участват отдавна в политиката. Тук бих посочил и ВМРО, и ГЕРБ, включително, и БСП. Виждаме, че почти всички партии, които се задържат за по-дълго време в политиката, търпят подобни щети.

- Всъщност исках да попитам дали ви е навредило това, че сте управлявали заедно с ГЕРБ?

- Да. Но по-скоро негативно повлия това, че много от нашите идеи и инициативи бяха стопирани от ръководството на ГЕРБ и успяхме да ги осъществим не в този обем и не с това темпо, което ние искахме. Давам веднага пример с увеличението на пенсиите. Ние настоявахме за него от първия момент, но то, за съжаление, се случи реално последните няколко месеца.

- С промяната на името на партията да очакваме ли и други по-сериозни реформи в нея?

- Конгресът прие една краткосрочна програма за развитието на партията, в която са включени и още няколко неща. Ръководството бе разширено с няколко допълнителни членове. Създаваме и младежки структури, които да работят със студентите и младите хора и които да ни дадат възможност да бъдем политически адекватни и на техните проблеми. Започваме и подготовка на структурите на партията за участие в местните избори. Това включва своевременна номинация на кандидати за кметове и общински съветници, търсене на местна подкрепа за обществено значими фигури и включването им в нашите листи. Примерно, в Бургас вече сме намерили такива хора, които са политически необременени, ползват се с обществено доверие и ще бъдат част от листите ни. Както и търсене на възможности за формиране на местни коалиции около сходни виждания за политиката и бъдещето на съответната община. Отделно, към националното ръководство вече се изгражда и идеологически център, в който ще участват хора, които не са членове на партията – това са политолози, преподаватели, социолози, които ще помагат за вземане на адекватни политически решения.