Разследването на пожара в "Диана" стигна доникъде

Веселин Ханджиев е дългогодишен управител на Дома на Нефтохимика в Бургас. Определят го за „неуморим работохолик“, търсещ непрекъснато нови идеи и прилагащ авангардни подход за изпълнението им. С Веселин Ханджиев се връщаме в един тежък за него момент – 21 ноември 1997 година, когато пламна дискотека „Диана“ (ВИЖТЕ ТУК) Той е сред първите, които се отзовават на мястото.

- Г-н Ханджиев, какво си спомняте от датата 21 ноември 1997 година?

- Неприятен момент, който за щастие се размина без жертви. Бях много против на това място да има дискотека и бе цяло щастие, че нямаше пострадали. Никой обаче така и не можа да разбере какво точно се е случило. В деня, когато стана пожарът, ДНА имаше годишнина. Бях сред официалните гости. Обадиха ми се и веднага тръгнах. Лека му пръст на електротехника Венко с още 4-5 момчета помогнаха, за да извадим децата. Имаше стотици деца. На диджей Джорди и досега съм благодарен, че не загаси осветление, защото при пожар това трябваше да се направи. Ако го беше спрял обаче нямаше как да огледаме дали няма някое дете вътре. Всичко беше в дим, едва се виждаше. Дължим много и на пожарната на „Нефтохим“, защото ако разчитахме на тази в Бургас, нямаше да се справим. Просто тогава нямаха тази техника, която ни е нужна.

- Какво се случи с разследването?

- Имаше разследване, но така и не казаха откъде е тръгнало. След толкова години нищо не се случи. Поне аз не знам. Просто някаква случайност. При всички положения не беше токов удар, защото осветлението не спря. Ако беше късо съединение нямаше да има ток. Уредбите изгоряха, както светиха. Но така или иначе с всичките поражения, които се нанесоха на Дома на Нефтохимика, нямаше пострадали, с изключение на едно момиченце, което си беше навехнало крака, а децата бяха на възраст 6-7 клас. Смятайте как се изкарват тези деца.

- Каква е вашата хипотеза за пожара? Вие най-добре сте познавали сградата.

- От всичко може да се получи. Качваха се горе тайно да пушат, Дома на Нефтохимика тогава, за да бъде изолиран, отпред беше направена цялостна стена с талашитени плоскости, които бяха облечени с канава. Във времето това си стана опасно. На практика, пожарът е тръгнал от първите две стъкла до стълбището.

- Кой плати за ремонта на Дома на Нефтохимика?

- Застрахователят! Сградата беше застрахована. Много време, докато се приведе сумата, горе всичко стоя на бетон. Изчистихме, премахнахме опасната настилка и след като отпуснаха средствата направихме горно фоайе, което се раздели на две части - едното е зала на Общинския съвет, а другото  си остана фоайе.

- Спомняте ли си името на наемателя на дискотеката?

- Димо Стойков, познат като Чорбаджи Димо. Имаше преди години кръчма с това име, много популярна. Той беше наемател на дискотеката, както и на кафето на първия етаж.

- Какво си помислихте като видяхте горящата сграда? Вие сте от първите, които се оказват на мястото.

- В един такъв момент не мислиш за нищо. Гледаш да спасяваш хората. Просто се мобилизирах и опитах да помогна на колкото е възможно повече деца. Накрая, когато си отидоха всички – след 04:00 часа сутринта останах сам с обгорял костюм върху отломките от пожара. Беше много тежко. Не искам да се връщам към този момент.