Трудният избор на Суровикин: Защо Русия се изтегли от Херсон

През януари 1944 г. новосъставената Немска Шеста армия се оказва в оперативно катаклизмична ситуация на южния бряг на река Днепър в района на Кривой Рог и Никопол. Германците тогава окупирали малка площ, стоящата несигурно в линиите на Червената армия. Уязвими в два неудобни фланка и изправени пред враг, който ги превъзхожда не само откъм жива сила, но и огнева мощ, всеки опитен генерал би взел правилното решение да се оттегли навреме. В този случай обаче Хитлер се намесва – той настоява Вермахтът да държи тази територия, тъй като районът е последният останал източник на манган за Германия – минерал, който има ключово значение за производството на така необходимата висококачествена стомана.

Година по-рано, в ранните седмици на 1943 г., Хитлер по подобен начин се меси в друга военна операция. Главнокомандващият на Вермахта категорично забранява на тогавашната Шеста армия да се оттегли от „джоба”, формиран край Сталинград, което води до пълното унищожение на войската му.

И в двата тези случая става въпрос за сблъсък между чисто военното мислене и стратегия, и по-широките, но политически цели и нужди. През 1943 г. обаче е нямало нито политическа, нито военна причина 6-а армия да остане край Сталинград. Решението е било безсмислено и катастрофално. През 1944 г. обаче, колкото и трудно е да се признае, Хитлер е имал валиден аргумент. Без манган от района на Никопол Вермахтът е бил обречен без тежка техника. В този случаи политическата намеса във военната стратегия може би донякъде е оправдан. Лошо е да оставиш цяла армия в уязвима позиция, но също и да останеш без шанс да продължиш военното си дело, пише в свой анализ Big Serge.

Тези две истории от миналото – по време на най-жестоката война в човешката история – илюстрират един много злободневен проблем. Как да разнищим каква е разликата между военно и политическо решение? И по-конкретно – на какво можем да отдадем шокиращото решение на Русия да се изтегли от западния бряг на Днепър в Херсонска област, след като едва преди няколко месеца го анексира?

В този смисъл има реално само няколко варианта за това какво всъщност се е случило и какъв е бил редът на мисли на руското ръководство.

Военно поражение

Връщането на Херсон в ръцете на Украйна се празнува като победа. Въпросът е каква е победата – политическа или военна? Тривиално ясно става, че е от първия тип. Ето и няколко факта. Първо, още на 9 ноември – няколко часа преди да бъде обявено изтеглянето – някои руски военни кореспонденти изразяваха скептицизъм по отношение на плъзналите слухове, че армията се оттегля от Херсеон. Още повече, че защитните линии на Русия в региона бяха и напълно непокътнати. Нещо повече – самата идея, че е много възможно това да е вид капан, бе изказана именно от украинците, които изглеждаха изненадани от случващото се. И точно затова бавно и методично войските навлязаха в изоставените територии, очаквайки именно да попаднат на капан.

Общо взето руското оттегляне бе извършено с минимален натиск от украинска страна и много бързо – факт, който сочи, че става въпрос за умишлено действие, което има друга цел.

Капан

Тази теория се появи веднага след като оттеглянето бе обявено. Нейния произход е от украински официални лица, които бяха изненадни от случващото се. Иронично хипотезата бе подхваната и от руски поддръжници, които се надяваха Путин да играе шах, а опонентите му табла – както винаги се е твърдяло за уменията на президента в стратегията.

Неизвестно остава какво означава думата „капан” в контекста на изтеглянето. Има две възможни интерпретации. 1) конвенционална маневра на бойното поле, която цели опонентът да се почувства победител, след което да последва мощна контраофанзива; 2) че предстои неконвенционална маневра – например тактическо ядрено оръжие.

Ясно е, че вариант 1) не предстои, защото руската армия взриви всички мостове след себе си. В този смисъл сега няма никакъв вариант която и да е от двете страни да извърши атака по другата, просто защото ще трябва да прекоси по някакъв начин реката.
Вариант 2) също звучи абсурдно, поне засега. Ако Русия искаше да използва тактично ядрено оръжие, можеше да го направи много пъти досега. А и изглежда няма причина да го прави, въпреки че се твърди, че може да се случи от „отчаяние”. Така опциите за варианта „Капан” се изчерпват – тоест не е капан.

Тайна сделка

Искрата на тази хипотеза бе разпален от съветника по национална сигурност на САЩ Джейк Съливан, който бе в контакт с руския си колега, което даде поле за съмнение, че двамата са в преговори за мир. По един от слуховете за „Варианта Съливан” Украйна трябва да приеме, че териториите на изток от Днепър са руски, а на запад – украински.

Това е малко вероятно поради ред причини. Първо такава сделка би се тълкувала като „пирова победа” за руснаците, макар чрез нея да се постига „освобождението” на Донбас. Така Украйна ще продължи да е достатъчно силна да бъде трън в очите на Москва. Ще остане и опцията тя да се интегрира към НАТО – нещо, което Путин опитва да избегне с всичките си сили. От украинска страна проблемът е, че връщането на Херсон само подсилва (фалшивото) възприятие, че Киев може да спечели войната, и че Крим и Донбас могат да бъдат върнати.

В крайна сметка изглежда, че между двете страни не може да бъде постигната никаква сделка в сегашната им конфигурация. В този смисъл – техните търкания трябва да се решат на бойното поле. И докато светът се бе фиксирал върху сравнително безкръвната смяна на това в чии ръце е Херсон, Украйна и Русия проведоха една друга, доста кървава битка за Павловка. И победител бе Русия. Киев опита и да разбие защитните линии на Москва край оста Сватове, но бе отблъснат с тежки загуби. Така хипотезата за „тайна сделка” също на практика отпада.

Трудно за взимане оперативно решение

Изтеглянето бе леко загатнато още щом ген. Суровикин бе назначен на чело на операцията в Украйна. В първата си пресконференция той намекна, че не е доволен от фронта край Херсон, наричайки ситуацията „напрегната и сложна”. По думите му, още тогава едно от основните притеснения е било, че Украйна може да взриви язовирните стени на р. Днепър и да наводни региона. Малко след това започна и процеса на евакуация на цивилни от Херсон.

Така градът и региона около него постепенно, в очите на Суровикин, вероятно е започвал да се превръща в една дупка в логистичен и стратегически план. Единствено градът може да има функция, ако се планира офанзива край Николаев, но такава изглежда няма. В този смисъл оставането на такава губеща позиция е контрапродуктивно.

От това е видно, че Суровикин се отказва от южния фронт в оптимална за него позиция – на източния, сравнително труден за атака бряг на река Днепър, докато готви своя офанзива на север, към Донецк. За това той загатва от няколко седмици, а скоростта на изтеглянето от Херсон само подсилва този аргумент.

За разлика от немската армия във Втората световна война, руската армия изглежда към този момент е освободена от политическо вмешателство, колкото и трудно за възприемане да звучи това. Така оттеглянето от Херсон може да се счита за вид „Анти-Сталинград”. Вместо да се гледа политическият интерес на лидерите в Москва, които сега губят позиции, защото изглеждат „слаби” в очите на опонентите си, се гледа военният интерес и се взимат оперативни решения, което в крайна сметка са по-интелигентния начин за водене на война.

Превод: Георги РУСЧЕВ