Защо отстъплението от Херсон е може би най-унизителното поражение на Путин досега

Реалностите от живота, както се казва, идват бързо при Владимир Путин. След като радостно обяви анексирането на четири региона на Украйна преди малко повече от месец - дори когато армията му се оттегляше от тях - Кремъл сега казва, че се изтегля от единствената регионална столица, която беше завладял след нахлуването през февруари 2022 г.

Мрачното съобщение, че Русия изоставя град Херсон и част от областта, беше направено от руския министър на отбраната Сергей Шойгу, придружен от ген. Сергей Суровикин, най-новия командир на Русия във войната в Украйна.

Президентът Путин отсъстваше от заседанието, какъвто е навикът му, когато има лоши новини за съобщаване. Въпреки това изправянето на висшите му военни лидери пред камерите беше значителен ход.

Това ги постави под светлината на прожекторите, като стана ясно кой ще бъде държан отговорен за по-нататъшни провали. Но това също е и потенциално рядък момент на относителна честност спрямо руското население, отбелязвайки първия път във войната, когато официално съобщение за военно поражение се излъчва по телевизията.

Вярно е, че украинските власти остават скептични относно съобщението за оттегляне, усещайки, че може да е залагане на капан. Те твърдят, че руските части ще се смесят с цивилното население, останало в района, и ще се опитат да изненадат украинските сили, превръщайки Херсон в градска кървава баня в мащаб, подобен на унищожението на Мариупол по-рано през войната.

Това със сигурност остава възможност, така че всеки анализ на последиците трябва да се основава на предупреждението, че това може да е руска хитрост. Въпреки това е известно, че отстъпление от Херсон (който руските сили превзеха през март 2022 г.) присъства в руските планове от известно време. Москва тихомълком изпразва града от най-добрите си сили през последните няколко седмици, заменяйки елитните въздушнодесантни войски с новомобилизирани наборници.

Както признава самият Суровикин, градът става невъзможен за задържане пред безмилостните украински артилерийски и ракетни удари. Оттеглянето към западния бряг на река Днепър с наближаването на зимата беше по същество единственият жизнеспособен вариант, превръщайки самия воден път в естествена отбранителна линия, която украинските сили ще трябва да пресекат, за да си върнат още територии.

Три причини защо загубата на Херсон може да се окаже решаваща

Но има три причини, поради които загубата на Херсон от Русия - ако твърденията на Москва са верни - вероятно ще се окаже решаваща за бъдещето на войната и потенциално за съдбата на самия Путин.

1. Военните цели на Кремъл сега изглеждат невъзможни за постигане

Херсон е стратегически важен. Основно пристанище, то е ключов пункт по пътя между контролираните от Русия части на Донбас (Луганск и Донецк) до Кримския полуостров, както и към контролираните от Украйна крайбрежни черноморски градове като Одеса.

След като не успя да превземе Киев и да предизвика принудителна смяна на властта там, целите на Москва се изместиха към свързване на Донбас с така наречения "Кримски коридор", като на практика изолира Украйна от Черно море и я превръща в държава без морски излаз.

Но загубата на Херсон означава, че руските сили вече нямат плацдарм на запад от река Днепър, за да провеждат настъпателни операции. Те също така са добре сдържани от украинците в северната част на Украйна около Харков и продължават да отстъпват към набързо изградените отбранителни линии близо до Мариупол и Каховка.

Като естествени отбранителни бариери, реките действат и в двете посоки: изоставянето на територия през Днепър забавя украинското настъпление. Но също така прави невъзможно руските сили да напреднат по крайбрежието на Черно море, освен ако приливът на войната не се обърне драстично в полза на Русия - което е много малко вероятна перспектива.

2. Крим вече е изложен на риск

Ако силите на Киев си върнат град Херсон, пътищата към Крим ще станат уязвими за удари от украинска артилерия с голям обсег и дронове. По-рано разглеждан като сигурно убежище - не само за руския военен персонал, но и за туристите - способността на украинските сили да атакуват самия Крим ще бъде дори по-значима от мощния, но по-скоро много символичен удар по Кримския мост през октомври или военновъздушната база Саки в Крим през август.

Контролирането на Херсон също освобождава украинските сили да се разположат по нов начин около Запорожие и да се реорганизират по направлението към Мелитопол, което би застрашило Крим от изток.

Още по-важното е, че украинският контрол над река Днепър около Херсон обръща една от малкото победи на Путин в Украйна: осигуряването на прясна вода за жителите на Крим. Украйна отвърна на завземането на региона от Русия през 2014 г., като построи дига, за да прекъсне Севернокримския канал, който снабдяваше Крим с около 85% от водата.

Руските сили разрушиха дигата два дни след нахлуването на 24 февруари. Но Украйна сега има опцията да заплаши водоснабдяването на Крим още веднъж и в по-дългосрочен план да го контролира. Това е важно както сега, така и представлява мощна карта на масата за преговори при всеки бъдещ опит за разрешаване на конфликта.

3. Поражението в Херсон е лично унизяване на Путин

Загубата на Херсон би била още един знак за задълбочаваща се слабост на кръга около Владимир Путин, подчертана от непрекъсната поредица от военни поражения. За Русия контролирането на Херсонска област е от основно значение за защитата на Крим и трябва да служи като плацдарм за руските настъпателни операции, колкото и тази перспектива да е намаляла.

Поражението там е подигравка с претенциите за сила от страна на руските държавни медии: никой не крие факта, че изтеглянето на "по-добри отбранителни позиции" все пак е още едно отстъпление.

На вътрешния фронт стремежът да се ограничат последствията чрез превръщането на армията в изкупителна жертва (тъй като пораженията на Путин продължават да се увеличават) става не само все по-незащитимо, но и политически опасно действие. Присъщата уязвимост на автократи като Путин е, че те не могат безкрайно да обвиняват само най-тежко въоръжената част от обществото. Без внимателно управление или поне някаква история за успех, която да противодейства на неуспехите, е опасно да създавате врагове на онези, които имат най-ефективните средства да отправят предизвикателство към лидера.

Следователно промяната на наратива от провал към успех е това, което Кремъл вероятно ще опита следващия път. Така че в краткосрочен план е вероятно да видим Путин да се опитва да заглуши поражението в Херсон с обичайния си потискащо предвидим отговор: насилие.

Това означава повече безразборни удари срещу украински населени центрове, срещу енергетиката и водоснабдяването, както и друга гражданска инфраструктура.Едно от големите възмущения от поведението на Русия по време на тази война е, че Кремъл гледа на всеки неуспех като на необходимост той да бъде изкупен с кръвта и страданието на украинските невоюващи.

Но както демонстрираха атаките на раздразнения Путин срещу Киев след частичното унищожаване на Кримския мост, това вероятно само допълнително ще засили решимостта на народа и ръководството на Украйна да прекратят тази война според техните условия.

За тези от нас, намиращи се далеч от конфликта - трябва да се чувстваме длъжни да им помогнем да постигнат това.

Коментарът е за платформата The Conversation