Кардиолог от Бургас алармира: Много пациенти са рискови за развитие на сърдечно-съдови заболявания
Един от най-прогресивните кардиолози в Бургас – д-р Диян Господинов, притежаващ висока експертиза при диагностика и лечение на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, ритъмни и проводни нарушения и сърдечна недостатъчност. Той заостря вниманието на пациентите върху рисковите фактори, които са предпоставка за развитие на сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). В кабинета си в Медицински център „Д-р Стайков“ Бургас, кардиологът приема пациенти и преглежда с последно поколение апаратура.
Сред колегите и пациентите си в МЦ „Д-р Стайков“ д-р Господинов се е доказан като специалист, стремящ се да се усъвършенства непрекъснато и да лекува по съвременните световни медицински стандарти.
Ето какво обясни д-р Диян Господинов за рисковите фактори, водещи до сърдечно-съдови заболявания.
Рисковите фактори за развитие на ССЗ могат да бъдат разделени на две категории: модифицируеми и немодифицируеми. Немодифицируеми рискови фактори са тези, които не могат да бъдат променени. Те включват възрастта, пола, етническата принадлежност и фамилната обремененост. Модифицируемите рискови фактори са тези, които могат да бъдат намалени или контролирани с промяна в навиците и поведението. Правейки определени промени в начина си на живот, хората могат да намалят шансовете си за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Примерите включват пушене, диета и упражнения.
Наличието на един или повече рискови фактори увеличава риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Често един рисков фактор потенциира поява на друг.
Фамилна обремененост:
Има генетичен елемент за развитието на сърдечно-съдовите заболявания. Фамилната анамнеза се счита за рисков фактор ако роднина от първа степен на дадено лице е развил ССЗ на възраст, която може да се счита за относително млада. (баща или брат развили сърдечно-съдово заболяване преди 55-годишна възраст; майка или сестра преди 65-годишна възраст.)
Фамилната анамнеза за високо кръвно налягане (хипертония), висок холестерол и диабет тип 2 също може да увеличи шансовете за развитие на тези състояния, което от своя страна може да увеличи риска от сърдечно-съдови заболявания.
Наличието на фамилна анамнеза за сърдечни заболявания не означава, че ССЗ е неизбежно, но го прави по-вероятно. Воденето на здравословен начин на живот обикновено се препоръчва за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания при тези с генетична предразположеност.
Възраст
Възрастните хора са изложени на по-голям риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Въпреки че процесът на стареене не може да бъде променен, като цяло се препоръчва воденето на здравословен начин на живот, за да се намали вероятността от развитие на сърдечни и кръвоносни заболявания.
Етническа принадлежност
Статистиката сочи, че хората от южноазиатски, африкански или карибски произход имат по-голям риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания. . Воденето на здравословен начин на живот обаче обикновено се препоръчва като начин за хора от всякакъв произход да предотвратят развитието на сърдечни и кръвоносни заболявания.
Пол
Мъжете са изложени на по-висок риск в млада и средна възраст.От друга страна жените са склонни да развиват сърдечно-съдови заболявания в по-напреднала възраст от мъжете. Смята се, че тази по-късна възраст на начало при жените е свързана с хормоналните промени, които следват менопаузата.
Социално-икономически статус
Хората с нисък социално-икономически статус изглежда са изложени на по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания. Въпреки че причините за това са многобройни и техните взаимоотношения са сложни, диетата обикновено се счита за един от най-важните фактори, като тези с по-висок социално-икономически произход обикновено имат по-голям достъп до по-балансирана в хранително отношение диета.
Холестерол
Холестеролът е восъчна субстанция, наподобяваща мазнините. Намира се по стените на клетките във всички части на тялото като нервна система, черен дроб и сърце.
Тялото използва холестерола, за да произвежда хормони, жлъчни киселини, витамин D и други вещества. При спортисти, без наличието на холестерол би било невъзможно постигането на високи резултати, тъй като от него се синтезира най-анаболният хормон – тестостерон.
Холестеролът циркулира в кръвта, но не може да се движи самостоятелно. Придвижването му се осъществява чрез липопротеини.
Два основни липопротеина спомагат за придвижванетo на холестерола в кръвта:
Липопротеин с ниска плътност (LDL – Low density lipoprotein). Също бива наричан „лош“ холестерол, защото придвижва холестерол към тъканите и артериите. По-голямата част от холестерола в кръвта е под формата на липопротеин с ниска плътност. Колкото по-високо е нивото на LDL холестерол в кръвта, толкова по-голям е и рискът от сърдечно-съдови заболявания.
Липопротеин с висока плътност (HDL – High density lipoprotein). Бива наричан „добър“ холестерол, защото придвижва холестерола извън тъканите към черния дроб, който от своя страна го извежда от организма. Ниското ниво на HDL е предпоставка за сърдечно-съдови заболявания и инсулт.
Наличието на прекалено много холестерол в кръвта може да затрудни придвижването му, тъй като той има свойството да се натрупва в стените на артериите. С течение на времето това натрупване може да стесни съдовете и да ги направи по-малко гъвкавки, състояние, наречено атеросклероза или „втвърдяване на артериите“.
Този процес може да се случи на кръвоносните съдове навсякъде в тялото, включително тези на сърцето (те се наричат коронарни артерии). Ако коронарните артерии се запушат частично с плака, кръвта няма да може да пренесе достатъчно кислород и хранителни вещества до сърдечния мускул. Това може да предизвика болка в гърдите или ангина.
Някои плаки, богати на холестерол са нестабилни – имат тънка обвивка, която може да се спука и да освободят холестерол и мазнини в кръвта. Това освобождаване може да предизвика образуване на кръвен съсирек, блокиращ притока на кръв през артериите и да причини инфаркт.
Високо кръвно налягане (хипертония)
Високото кръвно налягане, известно като хипертония, е друг фактор, допринасящ за сърдечно-съдови заболявания, включително сърдечна недостатъчност, инсулт и инфаркт. Високото кръвно налягане често протича безсимптомно, но може лесно да бъде диагностицирано в домашни условия или при лекар с помощта на рутинен тест.Високото кръвно налягане често е свързано с наднормено тегло, липса на физическа активност, висок прием на сол или алкохол или фамилна анамнеза за заболяването, но в някои случаи може да няма видима причина.
Диабет
Диабетът е състояние, което причинява високи нива на глюкоза в кръвта и 3 рисков фактор за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Високите нива на глюкоза могат да увредят стените на артериите и да направят натрупването на мастни отлагания (плаки) по-вероятно. Ако тези плаки се появят в коронарните артерии, те могат да доведат до възможно коронарно сърдечно заболяване и инфаркт.
Пушенето
Пушенето на тютюн значително увеличава шанса за развитие на сърдечно-съдови заболявания. Пушенето уврежда и стеснява артериите. Никотинът също кара сърцето да бие по-бързо и повишава кръвното налягане, което означава, че сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва кръв в тялото.
Липса на физическа активност
Липсата на физическа активност е важен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Липсата на редовни упражнения увеличава шансовете на човек да бъде с наднормено тегло, да има високо кръвно налягане и да развие други състояния, които правят сърдечно-съдовите заболявания по-вероятни.
Наднормено тегло (затлъстяване)
Наднорменото тегло е друг водещ рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Храненето с нездавискивни храни и липсата на физическа активност са фактори, допринасящи за наднорменото тегло, което обикновено се определя като индекс на телесна маса (ИТМ) извън нормалния диапазон.Обиколка на талията при мъже над 94см и при жени над 80см увеличават риска от ССЗ.
Диета
Нездравословното хранене е значителен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. За да се намали рискът, трябва да се насочи към балансирана диета, съставена от много плодове и зеленчуци, сложни въглехидрати и протеини и да се избягват излишните мазнини, соли и захари.ЕССВАлкохолът също трябва да се консумира умерено, ако изобщо се консумира. В много страни това се определя като максимум 20 единици алкохол на седмица, а за жените до 14 единици. (една алкохолна единица е равна на 10мл или 8 грама етанал-чист алкохол)Седмицата трябва да включва няколко дни без алкохол. Една единица се равнява приблизително на една малка чаша бира или вино.
Хиперурикемия
Хиперукикемията-повишените нива на пикочна киселина ,с или без развитие на подагра, могат да увеличат двойно риска от сърдечно съдови заболявания.Доказано е ,че високите нива предизвикат пролиферативни и възпалителни промени в гладкомускулните и ендотелни клетки и благоприятсва развитието на плаки по съдовете.Освен това се уснови и връзка с развитието на предсърдно мъждене и други сърдечни аритмии.
Кардиологът разясни и защо все повече млади хора страдат от високо артериално налягане, висок холестерол и триглецериди
За съжаление наистина се наблюдава такава тенденция.Честотата на инфарктите при хора под 40-годишна възраст нараства.Това се обяснява с липсата на адекватна профилактика и контрол на модифицируемите рискови фактори за които,вече споменах.Нарастващите нива на хора със затлъстяване и диабет не само при нас ,но и в света и свързаните с тях здравословни проблеми излагат на риск много по-млади хора.Въпреки провежданата национална кампания срещу тютюнопушенето и гласноста която се дава на проблема ,броят на пушачите и броят на " млади" пушачи в България се увеличава.Като прибавим и данамичния свят в който живеем и стреса на ,който сме изложени мисля ,е че е ясно защо наблюдаване подобно подмладяване.
Трябва да се правят чести профилактични прегледи при кардиолог или изследвания за висок холестерол
Желателно е профилактичните прегледи на сърцето да започнат от 40г. възраст и при липса на симптоматика да се повтарят на всеки 2-4г.При хора с известно ССЗ е необходимно ежегодно проследяване на състоянието.При някои състояния се налага и прегледи на 6м.Съветвам при изява на симптоматика(болка в гърдите ,задух,лесна умора ,поява на отоци по долни крайници),пациентите да не чакат да им "мине" с дни,а да потърсят кардиолог незабавно.Всеки здравноосигурен човек има право на един профилактичен преглед годишно.По време на прегледа ОПЛ назначава лабораторни изследвания(включително и холестерол),провежда ЕКГ и при необходимост може да назначи допълнителни изследвания.Едва след това и при необходимост ,пациентът се насочва към "тесен" специалист за консултация.Винаги съветвам своите пациенти да се възползват от това свое право.
Има хора, които спортуват професионално, спазват хранителен режим и все пак имат висок холестерол
Имам такъв случай на популярен за нашите ширини спортист ,като се оказа ,че внимава с храната ,но приема цигари и алкохол. Както вече споменах имат значение в повишените нива на холестерола. Понякога наистина има случаи на хора ,спортуващи активно и живеещи абсолютно здравословно с много висок холестерол. Това често се дължи на фамилната хиперхолестеролемия. Тя е наследствено заболяване, което води до агресивно и ранно сърдечно-съдово заболяването. Особено високи са нивата на „лошия холестерол“ или т. нар. LDL. Когато количеството му е над нормата, това води до формирането на атеросклеротични плаки по артериалната стена. В резултат на това артериите стават плътни и твърди, еластичността на стените им се нарушава, което води до нарушение в кръвния поток. Тези плаки от мазнини по вътрешната част на артериите могат да се откъснат и да доведат до поява на съсирек в кръвообращението с изява на инфаркт, инсулт. Хората с ФХ не са в състояние да преработят холестерола, който организма им произвежда. Това е причината нивата на холестерол на човек с ФХ да са твърде високи. Хората с ФХ имат 20 пъти по-висок риск от развитие на ранно агресивно сърдечно-съдово и мозъчно-съдово заболяване.
Най-точният маркер, сигнализиращ за хиперхолестеролемията, е високият общ холестерол над 8 mmol/l. За това най -важно е ранното търсене и откриване (скрининг) на дислипидемията при всички лица, навършили 20 години, дори и без фамилна обремененост и без допълнителни рискови фактори.
Оптимални стойности за артериално налягане и защо понякога се говори за нормално високо налягане
В практиката ми се случва , пациентите да заявяват ,че измерват "нормални" стойности на АН в дома.Като ги попитам какви са "нормалните" стойности ми казват -около 150/90mmHg.В кардиологията използваме следната класификация за определяне на офисното АН и степента на хипертонията.
Оптимално <120 и <80
Нормално 120–129 и/или 80–84
Високо нормално 130–139 и/или 85–89
Степен 1 хипертония 140–159 и/или 90–99
Степен 2 хипертония 160–179 и/или 100–109
Степен 3 хипертония ≥180 и/или ≥110
Както се вижда ,говорим за високо нормално АН при стойности от 130-139mmHg/85-89mmHg.В старите Европейските ръководства за лечение на артериалната хипертония ,при тези пациенти не се препоръчваше иницииране на терапия. В новите ръководства освен измерването на АН се взима предвид всички рискови фактори на които е "изложен" пациента. При висок сърдечно съдов риск (пациенти с коронарна болест ,бъбречно заболяване или диабет например) ,може да се започне лечение. При тези с нисък или умерен риск ,препоръчваме промяна в начина на живот.(хранителен и двигателен режим).
Час за преглед при д-р Господинов, като и при останалите кардиолозите в Медицински център „Д-р Стайков“ – д-р Марин Момов, д-р Ваня Господинова, д-р Венцислав Григоров, д-р Иван Стайков и д-р Росица Великова, можете да си запишете на тел.: 056 99 60 06 и 0892 99 60 06 или на място на бул. „Транспортна“ 33.