Готови ли са американските гробища за междинните избори утре?

Последните президентски избори в Америка можеха да влязат в Книгата на рекордите Гинес, ако там бяха решили да ги включат в класациите си. На тях, с помощта на огромно количество починали отдавна американци, някои от които на по 200 години, беше свален републиканския президент Тръмп и победиха либерал-глобалиста Джо Байдън и неговата Демократическа партия, която оглави и двете камари на Конгреса.

Данните за мъртвите гласоподаватели, за начините, по които са били подправяни гласове, за участието на американското посолство в Рим, и на компютри, инсталирани в американска военна база в Германия, бяха достатъчно много, за да стреснат политическата класа и съдебната система в САЩ. В Италия се появи дори свидетел IT специалист, готов да даде показания, който поиска закрила от италианската държава, защото се опасяваше за живота си, след като се е съгласил да участва в аферата с американските избори.

Появата на вота на мъртъвците от гробищата пък се дължеше на възможността да се гласува по пощата – опция, която се оказа почти неконтролируема и хаотична. Но никой не се нуждаеше нито от показанията на италианеца, нито от разследване на случилото се в Рим и Германия, нито от разкриване как се е стигнало до мъртвите избиратели.

Наместо съдебно разследване на начина, по който са протекли изборите, новата власт на Америка се зае да си разчиства сметките с Тръмп и консервативните му поддръжници.

Бяха образувани стотици дела срещу участниците в протеста на Капитолия на 6 януари 2021 година. По медиите, близки до новата власт, начело със Си Ен Ен, течаха призиви към децата да предават родителите си, ако знаят, че са участвали в този протест. В програмите редовно се излъчваха репортажи за такива малки предателчета павликморозовчета, пратили бащите си в затвора. Много от тях и до момента гният там.

Контролираните от либерал-глобалистите мултинационални корпорации също дадоха своя дан за потъпкването на истината и различното мнение. Социалните мрежи, основно Туитър, Фейсбук и Ютюб, бяха впрегнати да запушват устата на всеки, дръзнал да публикува нещо за фалшификациите. Стигна се дотам Туитър да блокира профила на все още действащ американски президент – нечувано деяние за демократична страна.

Хиляди потребители денонощно бяха наказвани за определени срокове, а на много от тях профилите им дори закривани, само защото си бяха позволили да се усъмняват в честността на американските избори. Гугъл настрои алгоритмите си, за да потъпкват всяка медия, която реши да пише честно по случая.

Седмици наред и Флагман.бг бе сред потърпевшите, чиито резултати бяха сбутвани далеч назад в резултатите на търсачката, понеже коректно отразяваше случващото се в „най-голямата демокрация в света“.

Комисия в Конгреса пък бе натоварена да разследва „участието на Тръмп“ в безредиците на 6 януари и евентуален негов „опит за държавен преврат“. И макар до момента обвинение срещу бившия президент да не е повдигано, съдебната система постоянно размахва името му. Бе правен обиск в неговата резиденция, откъдето бяха конфискувани десетки документи, бяха му пращани неколцина призовки за разпит. Надеждата бе това да стресне избирателите и те да се дистанцират от Републиканската партия, и особено от ядрото около Тръмп, като нещо токсично и много опасно.

Демократите на Байдън, разбира се, с удоволствие биха направили и много повече, например промяна в избирателния закон, която да ограничи възможността на консервативни сили да се доберат до власт. Но Америка не е унитарна държава, а федералната ѝ структура не позволява такива бързи и ефективни диктаторски решения.

Щатите, управлявани от републикански губернатори например, а те са 28 от 50, стреснати след изборната вакханалия преди две години, взеха сериозни мерки да ограничат гласуването по пощата и да поставят под строг контрол изборния процес като цяло. Това, естествено, е половинчата мярка, доколкото в щатите, ръководени от демократи, се очаква всичко да си е по старому. Но е все пак сериозна крачка срещу изборните либерал-глобалистки фалшификации.

Поради това за частичните избори утре Демократическата партия на САЩ няма абсолютната убеденост, че ще победи, както бе през 2020-та. А и техните действия до момента доведоха до това, че подкрепата за републиканците и за Тръмп сред американците само нарастна. Особено на фона на сенилния Байдън той изглежда като рицар на бял кон.

Неслучайно сподвижниците на Тръмп очакват, че в рамките на две седмици след междинните избори той може да обяви решението си да се кандидатира за президент на Съединените американски щати на изборите след две години. Все пак бившият президент засега не е взел окончателно решение, а и всичко може да се промени, особено ако обявяването на крайните резултати в изборите сега бъде отложено поради повторно преброяване.

Много политически наблюдатели обичат да посочват, че винаги при междинните избори в Америка е побеждавала партията, която е в опозиция на действащия президент. Само че това се е случвало в нормална обстановка, когато и двете основни политически сили отвъд Океана, са имали сходни виждания по повечето проблеми (особено международните) и са се отличавали само в някои методи за прилагане на съответни политики за решаването им.

Сегашният случай не е такъв. Докато републиканците в най-общи черти запазиха демократично-консервативния си дух от миналото, Демократическата партия на Америка направи силен скок в крайнолевия спектър, където се е центрирал световният либерал-глобализъм. Нейната политика вече не е насочена към строго американските интереси, а към прокарване на целите на глобализма.

Обяснени накратко, според основополагащия труд на днешния идеолог на движението Клаус Шваб – „Голямото зануляване“, те включват размиване на обществата в държавите до пихтиести маси, последващо обезличаване на отделните страни, и в крайна сметка закриването им, за да се получи свят, оглавяван от единно диктаторско правителство, подпомагано от транснационалните корпорации. Идеята изглежда утопична и неосъществима, но демократите упорито работят за нейното постигане.

Затова при управлението им границите на САЩ, а и на всички техни присъдружни държави, бяха и са широко отворени за всякакви мигранти, които са пожелали да влязат; образователната система се изпъстри с джендърно обучение, предлагащо на децата смяна на пола дори преди пубертета, а различните локдауни напоследък бяха използвани за прочистването на терена от дребни играчи и засилване влиянието на любимите им корпорации.

Именно затова говорим не за обикновени избори (пък било то и междинни), които водят до козметични промени, а за вот, който е в състояние да извърши трансформация на цялата политическа система, дори на държавния строй. За целта на републиканците им трябва да победят в надпреварата за Камарата на представителите, и да получат само едно място в Сената, за да са начело.

В момента демократите контролират Сената с 50 на 50 от депутатите, но разполагат с решаващия глас на вицепрезидентката Камала Харис. Предсрочното гласуване по пощата, особено в либерал-глобалистките щати, е вече в разгара си. Не би било никак чудно, ако там – по утвърден вече ред – трескаво са впрегнати в изборите и всички налични гробища.

Републиканците дори не крият, че са изпълнени с желание да отмъщават и вече се готвят да поискат импийчмънт на президента Байдън. Законовите възможности това да се случи наистина са твърде малко, но дори сгодния случай да го размотават по съдебните инстанции, радва сърцата им.

Байдън на свой ред пък нарече привържениците на Тръмп „заплаха за демокрацията“. Но по-често президентът на САЩ може да бъде чут да говори несвързано, и дори чисти глупости, защото възрастта и напрежението на президентския пост, изглежда, са засилили процесите на деменция.

С такъв президент, когото либерал-глобалистите някога нарочно си избраха, за да не им се пречка в постигането на крайната цел, описана от Шваб, победата на изборите утре, при хипотезата, че в половината щати няма да може да се постигне фалшификация, ще им се получи трудно.

Само за последните няколко седмици Байдън каза по време на митинг във Флорида, че е встъпил в длъжност като държавен глава това лято, че войната на Русия е срещу Ирак, а не срещу Украйна, че синът му умрял по време на бойни действия в Ирак, а той всъщност почина от рак.

Към всичко това в Америка има и още един изкуствен социален проблем, довел до разлом между двете партии и самото общество – расовата теория, преподавана в училищата в либерал-глобалистките щати. Според нея белите хора са потисници по подразбиране, заради което трябва да се разкайват пред афро- американците цял живот.

На много места, особено в мултинационалните корпорации, тази тема доведе до гротескни инциденти, при които бели служители бяха принуждавани да клякат пред своите тъмнокожи колеги и да им се извиняват. А Киноакадемията, раздаваща наградите „Оскар“, въведе свой либерал-глобалистки конспект, по който трябва да се снимат филми, за да бъдат допускани до номинация. В тях поне един от главните герои, и определен процент от снимачния екип, трябва да са тъмнокожи или поне да принадлежат към друга раса, различна от европидната; във филма по възможност трябва да е застъпена и ЛГБТ темата.

Това вече дава своите плодове. Появиха се безумни творби, като прожектирания и у нас неотдавна „Амстердам“. Действието се развива през 1933 г., когато расовата сегрегация в Америка е във вихъра си. Но следвайки глобалисткия конспект, главен герой във филма е тъмнокож войник по време на Първата световна война. Той оглавява бунт на фронта, всички му се възхищават, а неговият командир дори му се подчинява. По-късно афроамериканецът се връща в Америка през същата 33-та година, където става уважаван адвокат. Напълно немислими неща за този исторически период, но изцяло вписващи се в новия канон на Холивуд.

Целият този либерал-глобалистки цирк дотолкова е опънал нервите на всички, че някои републиканци тръгнаха по пътя на престъпността в навечерието на междинните избори. Върхушката в Демократическата партия се опитва в момента да изобрази инцидента със съпруга на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси – Пол Пелоси, като част от голям републикански заговор за убийството на г-жа Пелоси.

Разбира се, предизборната битка има и своите класически контури. Демократи и републиканци спорят остро за тавана на държавния дълг, което е отколешна американска тема.

На фона на случващото се в Европа, където за първи път от много години редица държави изпитват сериозни опасения дали ще имат достатъчно горива за зимата, времената на Тръмп, белязани от коронакризата, изглеждат дори умерени и спокойни.

САЩ на Байдън смятаха да пренасочат освободения от Русия пазар на горива към себе си, отвориха и някои резерви, но в крайна сметка трябваше за първи път официално да обявят, чрез новата прессекретарка на Белия дом Карин Жан-Пиер (която в унисон с либерал-глобалисткия конспект е тъмнокожа), че в собствената им страна има недостиг на горива, а цените са ударили тавана.

Така или иначе демократите вече губят надежда, че ще съумеят да запазят мнозинство дори в Сената. Да не говорим за Камарата на представителите. Много наблюдатели очакват, че републиканците имат шанс да получат до 54 места в Сената, което ще им даде силно мнозинство.

Ако пък в долната камара спечелят 30-35 места, представителството на републиканците в Конгреса ще стане най-голямото за последните 90 години. Това е времето след Голямата депресия, разтресла някога целия свят и довела фашизма в Германия на власт.

Днес се намираме в друго подобно време, в което светът отново може да се преобърне – за добро или за зло.