Изповед за ужасната смърт на дете, която тласка родителите в нов кошмар - осиновяването
Тази седмица Радостина от с. Рудник събра близки и познати и тихо отбеляза шест месеца без единствената си дъщеря Миленка. Дребната и слабичка женица крие много мъка, но и много сила в себе си. Душата й е изпепелена, но има още сили да обича и иска да осинови дете. Едно, две, три – няма значение. Колкото й дадат, ако изобщо й дадат…
Не мога да си го простя. Събуждам се сутрин, чакам да чуя гласчето на Миленка, чакам да дойде да се гушне в мен и си миля, че некрологът отвън е само лош сън. Но къщата е тиха и мъката ме стисва за гърлото.
Изповедта на Радостина може да накара и най-коравосърдечните да се разплачат и да се замислят колко крехък е човешкият живот (виж видеоматериала).
Миленка е дълго чакано дете. 10 години семейството правило опити да си има свое, но все не се получавало.
Когато почти всички надежди свършили, Радостина изведнъж забременяла. Много лека бременност, много лесно раждане. Знаех си, че това ми е дар от Бога, казва Радостина. Случила и на дете. Мило, обичливо, къщата грейнала. Миленка живяла с мама и татко, обградена от обич, а гласчето й звъняло по цял ден. Много хора се спирали да я погалят. Красавица с дълги опашки, панделки и вечно усмихната. Била и здраво дете. Рядко боледувала и я церяли с разтривки, парацетамол за температурата и някое сиропче за кашлица. Фаталната болест започнала банално на 1 февруари. Първо му изчезнал гласът. До сутринта се върнал, но вдигнало температура. Било събота. Нямало дежурни лекари и майката дала парацетамол. Разтривки, затопляне, като при всеки грип. В понеделник отишли на лекар, когато отворил кабинета. Той установил пневмония и дал направление за хоспитализация.
И се започна кошмарът, избърсва безсилна сълза майката. Консултации, антибиотици, вливания. През цялото време я държах за ръчичката, а тя мълвеше, мамо, боли ме. Мамо, не мога да дишам. До втория ден никакво подобрение. Сменят антибиотика. Детето вече е надупчено на решето. Няма неспукана вена, където да закрепят абокат. Сестрите се мъчат, детето пищи, а състоянието му се влошава. Идват един след друг различни лекари. Консултират се, търсят причина. Диагнозата се променя на миокардит. Възпалителният процес е засегнал и сърцето. Други лекари се интересуват как е родена, изплакала ли е навреме, разглеждат картона с имунизациите. Трети правят изследвания и свиват рамене. В събота детето е толкова отпаднало и неконтактно, че викат специалист-консултант от Стара Загора.
Той поглежда изследванията, преслушва Миленка и пак сменя антибиотика.
Отново следват мъките с абокатите. Още пет дни в Бургас се мъчат да овладеят инфекцията. Детето повръща и отпада все повече. Изреждат се консултанти от почти всички отделения. Десети ден Радостина не е мигнала, стискайки ръчичката на момиченцето си, отправила очи към небето с молба Бог пак да се намеси и да й го остави. Миленка се буди, пита „Мамо, тук ли си?“, и отново се унася. А като дойдат лекарите плаче с глас и пищи от поредното пробождане и поредната кръв, взета за изследване. Вече са в интензивното и апарати безмилостно писукат и отчитат всички жизнени показатели. Изведнъж започва да спада кислородът в кръвта. Лекарите умуват за поставяне на апарат за изкуствено дишане. Детето стене и повтаря, мамо, мамо, помогни ми, мамо…
Радостина ходи при лекарите и плачейки пита какво става. Те свиват рамене , или извръщат очи. Някой казва, че Миленка е родена с ДЦП. Това не е възможно! – ядосва се майката. Детето тичаше, играеше, говореше, беше съвсем като другите. Ходеше на детска градина, пееше песнички, рецитираше стихчета. Как ще има церебрална парализа и никой няма да види, дори собственият й лекар? Дори аз зная, че това заболяване се диагностицира в ранна възраст, а не на пет години. Дори и аз, обикновената жена, зная, че тези деца имат двигателни и умствени проблеми, а моето си беше съвсем нормално, тичаше, играеше и никога досега не беше боледувало.
Дните текат,
момиченцето минава на изкуствено хранене, а накрая става неконтактно.
Температурата не спада, дишането й е накъсано. В Бургас най-после се предават. И я транспортират в София.
Тръгнахме неочаквано, казаха ни, но докато реагирам, бяхме в линейката. В София ни настаниха заедно в стаята, взеха детето за изследване и…не ми го върнаха. Казаха, че черният дроб е престанал да функционира. След ден я сложиха на хемодиализа, защото и бъбреците отказаха. Пускаха ме по две минути на ден да я видя. Беше вече с кислородна маска, с тръба в устата, неподвижна, със затворени очи. Изобщо не усещаше присъствието ми. Мъжът ми пътуваше през ден с влака, когато я видя забодена като пеперуда с игли и маркучи, каза: „Детето ни си отива”…и извърна очи…
В същото време ни уверяваха, че вече има подобрение. Но на другия ден обявиха, че е в кома. Пуснаха ме при нея да й говоря. Разказвах й приказки, разказвах й как ще отидем на Мак Доналдс, но тя не реагираше. Разказвах й за куклата, която ще й купя. Самата тя се беше превърнала в неподвижна кукла, увита в маркучи и тръбички.
След два дни ни извикаха в стаята и казаха да поседим при нея. Този път повече от разрешените пет минути. Не знаех, че се сбогуваме. Галех я по ръката, говорех й, надявах се…Гледах затворените й и очи исках да зърна блясъка в зениците. Да чуя мамо. Да видя усмивката й. Тя лежеше като чужда, далеч от нас, глуха и няма и някак усетих, че не е тук, а другаде.
След няколко часа ни казаха, че е починала…
Две седмици след погребението семейството твърдо решава да осинови дете
Дом без дете не е дом, казва Радостина. А и в нас беше останала толкова обич за раздаване, че можехме да я дадем на няколко деца. Нямахме претенции – момче, момиче…Едно, братче и сестриче, за да не ги разделяме. Пък и дори три да са…
И започва ходенето по мъките на почерненото семейство. Навсякъде им искат пари за изследвания. Дали не са болни, дали не носят някаква зараза, обичат ли деца ?!, от какво са починали родителите им и на колко години. Попълват безкрайни въпросници колко стаи имат, какви заплати получават, знаят ли как се гледа дете…Стандартна процедура – успокояват ги. Процедурата стига дотам, че и двамата минават курс за…родители. Пак изискване на закона. Сутрин ходят на гробищата да сложат цветя на гроба на малкото си съкровище, следобед тичат по мъките. Докато извадят всички документи, част от тях остаряват и се налага втори път да се изследват.
Значи, ако сам родиш дете, на никого не му пука. Ако искаш да осиновиш, те проучват до десето коляно, недоумява Радостина.
Сега документите им ще бъдат разпространени в 28-те областни града в цялата страна. Няма единен регистър. Те са длъжни, ако им предложат дете, да отидат и три пъти да го видят. Може да е от Видин, може да е от Петрич. Но от социалната служба им казали да не се надяват много, можело да мине доста време. Имали право на три отказа…И после всичко отначало. Срещнали се и с много кандидат-осиновители. Те им разказали, че рядко идват предложения и обикновено децата не отговарят на изискванията за годините. Или не са здрави. Ти искаш до 4, те ти предлагат 10-годишно. И пишат отказ. Друга жена пък отказала да вземе предложеното й дете и от дома се зарадвали. Трябваше ни трети отказ за това дете, за да го дадем за осиновяване в чужбина, заявила директорката.
Що за ужас?
В България има толкова бездетни семейства, а ние изнасяме сираците в чужбина,
чуди се Радостина. Друг проблем бил, че в домовете наистина има много деца, но родителите им са ги захвърлили там, без да се откажат от родителските си права. На практика мама идвала два пъти в годината, а детето стояло в дома за отглеждане. Трябва да се отнемат правата на такива безотговорни майки, смята опечалената жена. Нямате представа тези деца как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат гледани като писани яйца в бездетни семейства, вместо да ги мачка системата и да имат майки само на хартия.
Бременна ромка пък обикаляла около службата и предлагала да продаде нероденото си бебе за 10000 лева…
Що за държава сме? От една страна стоим ние – осиновителите. И чакаме да получим нашето дете. От друга – хиляди деца стоят в домовете и чакат някой да ги вземе. Нещо куца в законите. И трябва да се оправи.
А ние ще чакаме. Рано или късно ще дочакаме нашето дете. Обещах на Миленка. Да направя друго дете щастливо. Така и тя ще е щастлива там, където е…
14
Коментара по темата
14.
запознат
04.09.2011 13:24:40
Моите съболезнования към родителите!
Нека да не обвиняваме предварително преди да се разпитат всички заинтересовани страни- майката твърди, че за смъртта на детето са виновни лекарите- аз предлагам нека да посочи в акта за смърт какво е написано като окончателна диагноза за смърт.
2.Майката твърди, че детето е здраво- нека ОПЛ на детето каже дали детето е получило всички задължителни ваксини, оплаквало ли се е от нещо от датата на раждане и т.н
3.Детето е посещавало детска градина- факт неоспорим- нека попитат детските учители дали е имало забавяне в нерно-психическото развитие на детето, как се е справяло и т.н
4.Осиновяването на дете е било тромава процедура- не съм съгласен с това изречение. Поидкрепям коментара на №1. Ако кандидат-осиновителите са поставили доста условия- напр, детето да е бяло, със сини очи и т.н, разбирате, че няма как точно на това семейство да се предложи в рамките на една седмица дете с посочените критерии- домовете за деца не са бит пазар/ съжалявам за израза/. С малко повече търпение биха ощастливили друго дете за да попълнят празнината. Пожелавам успех на семейството за да илекуват раната. И последното, което искам да кажа към кандидат-осиновителите: Нека не забравяме, че когато търсите да отглеждате дете не търсете да бъдат задоволени вашите потребности- осиновяването се извършва само в интерес на децата.
P.S: Когато се пише за някакъв казус, моля да се разгледат всички възможни страни на проблема, разбирам за загубата на родителите, но вижте още в началото как се вини" Лекарите са виновни, социалните са виновни, държавата е виновна, но не и ние. Внимавайте хора!
Нека да не обвиняваме предварително преди да се разпитат всички заинтересовани страни- майката твърди, че за смъртта на детето са виновни лекарите- аз предлагам нека да посочи в акта за смърт какво е написано като окончателна диагноза за смърт.
2.Майката твърди, че детето е здраво- нека ОПЛ на детето каже дали детето е получило всички задължителни ваксини, оплаквало ли се е от нещо от датата на раждане и т.н
3.Детето е посещавало детска градина- факт неоспорим- нека попитат детските учители дали е имало забавяне в нерно-психическото развитие на детето, как се е справяло и т.н
4.Осиновяването на дете е било тромава процедура- не съм съгласен с това изречение. Поидкрепям коментара на №1. Ако кандидат-осиновителите са поставили доста условия- напр, детето да е бяло, със сини очи и т.н, разбирате, че няма как точно на това семейство да се предложи в рамките на една седмица дете с посочените критерии- домовете за деца не са бит пазар/ съжалявам за израза/. С малко повече търпение биха ощастливили друго дете за да попълнят празнината. Пожелавам успех на семейството за да илекуват раната. И последното, което искам да кажа към кандидат-осиновителите: Нека не забравяме, че когато търсите да отглеждате дете не търсете да бъдат задоволени вашите потребности- осиновяването се извършва само в интерес на децата.
P.S: Когато се пише за някакъв казус, моля да се разгледат всички възможни страни на проблема, разбирам за загубата на родителите, но вижте още в началото как се вини" Лекарите са виновни, социалните са виновни, държавата е виновна, но не и ние. Внимавайте хора!
13.
МАЙКА
01.09.2011 07:44:01
Още една майка:Чакали са цели две години,защото са имали много изисквания към детето.Има хора,които стигат чак до там да искат предложеното им за осиновяване дете да е със определен цвят на очите,което си е направо подигравка с тези деца.Когато нямаш кой знае какви изисквания и пожелаеш документите ти да бъдат препратени иц домовете на цяла България а не само в града от който си,нещата стават очудващо бързо,уверявам те.
12.
Още една майка
31.08.2011 12:32:38
За пореден път се сблъскваме с лекарската некадърност! Няма ли съд за тях? По затворите лежат хора за убийства. А нима смъртта поради лекарска некадърност не е убийство?!? Съболезнования на майката! А процедурата по осиновяване наистина е много тежка и тромава. Две мои приятелки чакаха близо по две години, за да си осиновят дете...
11.
МАЙКА
29.08.2011 18:12:11
Колчеа,като вземе някой като вас да пише глупости в несвяст,та чак се ядосвам.Ама някой си чувал от някъде си,някой си бил разказвал,че чул и т.н.Вие лично минавали ли сте по пътя на осиновяването,за да твърдите,такова нещо?Представете си,че тази майка чете в момента тези редове,вие и убивате надеждата буквално.Процедурата по осиновяването е наистина доста мудна,но не и невъзможна.С малко повече организираност нещата се получават.А вече това,какво дете ще предложат на семейството е божа работа.Желая успех на това семейството и много сили,защото ще са им нужни.От сърце им желая да направят поне още едно дете щастливо,което да има свой дом и свое семейство.
10.
Колчеа
29.08.2011 16:10:39
Съжалявам за загубата на Радостина. Чувала съм, че дете лесно се осиновява, ако имаш пари и ги дадеш на когото трябва.
9.
Христина
29.08.2011 16:08:22
Поредната трагедия в Булгаристан. Поредната почернена майка. От какво е починало това красиво момиченце, не става ясно. Дали е поредната лекарска грешка, или просто лоша карта от съдбата? Не мислите ли, че прекалено много станаха новините с детски некролози? Вече се плаша. Плаша се за собствените си деца, страхувам се да не хванат някоя незнайна болест и да попаднем в болницата. Джи пи то ни предписва само един атибиотик и винаги него. Наистина се страхувам.
Почивай в мир, мило момиченце...
Почивай в мир, мило момиченце...
8.
Русева
28.08.2011 13:43:18
Мисля си, че ако бъдат осиновени много деца, доста хора от домовете ще останат без работа. Дали изкуствено не се предизвикват тези откази и да се предлагат малчугани, които няма как да бъдат харесани?
7.
Замислена
27.08.2011 20:15:50
По данни, изнесени в медиите, има 200 хиляди бездетни семейства и пак около толкова деца по домовете. Ако аритметиката ми е вярна, то домове не трябва да има изобщо.
Как се получава тогава този параграф 22?
Съболезнования на семейството, също се разплаках.
Как се получава тогава този параграф 22?
Съболезнования на семейството, също се разплаках.
6.
потресена
27.08.2011 19:55:37
аз се разплаках в средата, не стигнах до осиновяването. Ужас, искрени съболезнования на семейството!
5.
Галина
27.08.2011 19:45:29
Сви ми се сърцето. Колко крехък е човешкият живот...Милото момиченце! Дали от домовете няма да се смилят и тази жена да е с предимство при осиновяването?
4.
Бесове да почерпят!
27.08.2011 16:43:24
Йовков е класик на българската литература и ви сравняват с него:)
Иначе не пожелавам на нито една майка да преживее това, което е станало с Радостина:(
Иначе не пожелавам на нито една майка да преживее това, което е станало с Радостина:(
3.
Илияна
27.08.2011 16:39:23
Имам приятелско семейство, което направи пет отказа. Искаха дете до 7 години, предлагаха им дори на 12. Според мен правото на отказ е нормално. Колкото и да искаш да вземеш дете, сам съзнаваш какво можеш и какво не можеш да отгледаш. Браво за куража на тази жена!
2.
родител
27.08.2011 11:09:51
ПОЧИВАЙ В МИР.........
1.
Тинка Мискинка
27.08.2011 10:53:20
Ще пропусна това, че "журналистическа" статия е написана в стил Йовков и ще мина директно на частта за осиновяването. С подобни твърдения колко са трудни процедурите само може да откажете някой, който би желал да осинови. Процедурите НЕ са трудни, нито са бавни. Когато ти предложат дете можеш да откажеш да го видиш, не си ДЛЪЖЕН. Предложения не идват рядко! Идват рядко, ако си поставил прекалено конкретни условия. Почти никога не ти предлагат дете извън посочените условия! "Препъни камък" е условието български произход- защото дори и майката да се е писала българка, ако бащата е неизвестен детето не е с бг. произход. Това за осиновяванията в чужбина са също пълни глупости- осиновяват се деца, които реално в България нямат шанс да бъдат осиновени-здравословни проблеми, възраст около 10 години, подчертани черти от ромския етнос и тп. Как иначе приемате, че имат 3 отказа? 3 отказа означават 3 семейства, които адски много искат да имат дете, бе, хора! Осъзнавате ли какво значи за едно семейство, което безкрайно много иска да има детенце, да откаже такова???? Свържете се с осиновители, вижте за колко време са приключили процедурите при тях, стига с тези градски легенди!