50 милиона златни марки и един зъл гений раждат най-трагичната дата в човешката история

Днешният ден - 7 ноември /25 октомври стар стил/ е един от най-мрачните дни в световната история – на тази дата през 1917 г. една международна терористична организация, съставена от разноплеменни авантюристи, обединени около полубезумния си водач Ленин, насилствено заграбва властта в Русия. Десетилетия наред този акт ни се представяше като народна революция, избухнала в Петербург със залпа на крайцера „Аврора“, в която „угнетените и оскърбените“ се вдигат на бунт срещу своите експлоататори, а после настъпва земен рай, в който цари равенство и братство.

Днес вече е ясно, че това е международен заговор срещу Русия, осъществен от зловещия аферист Александър Парвус, а „вожда и учителя“ Ленин е само негово прокси. „Революцията“ струва 50 милиона златни марки и се осъществява благодарение на германски и австрийски военнопленници от най-елитни части, затворени в лагери край Петроград. Например недалеч от село Колтуша, край Волшая Охта, почти в пълен състав се намирал 3-ти кирасирски на император Вилхелм полк, пленен навремето от казаците на генерал Рененкампф. Близо до него пък бил лагерът на 142-ри Бранденбургски полк и т.н.

В навечерието на 25 октомври «болшевишкият» стражеви кораб «Ястреб» доставя 12 000 немски винтовки и милиони патрони, тъй като немците не познават добре руските трилинейни винтовки, наганите и някои други оръжия.

Доказано е, че без помощта на тези елитни войски, „болшевиките“ нямало да изкарат на власт и 24 часа, защото още на следващия ден към Петроград тръгва конницата на генерал Краснов. Само с два шрапнелни залпа казаците разпиляват «червеногвардейците» в Павловск и Царское село и настъпват към столицата през Пулковските височини. Но ескадронът уралски казаци, който се опита да ги превземе, е принуден да отстъпи под отлично координиран и управляван огън. Придобили опит и знания през годините на войната, казашките офицери бързо разбират кой е заел позиция там - немци!

Какво се случва след „победата“ е известно – започва невиждан в човешката история грабеж. Болшевиките по нищо не се различават от обикновените хайдуци, които причакват някой керван и го обират. Единствената разлика е в мащабите и в това, че червените грабят „в името на народа“.

Лозунгът на болшевиките е: „Граби награбеното!“ Пред обществото те обясняват, че конфискуваните от царизма и експлоататорите богатства ще се разпределят поравно между трудещите се, които от днес са освободени от всички видове експлоатация. „Боже мой, нима е възможно да се вярва в нещо подобно?“, недоумявал болшевикият интелектуалец Николай Бухарин. „Ще повярват кучите му синове!“, уверявал го шефът на тайната полиция Дзержински.

Така „ в името на народа“ са разграбени и превзети банките, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите, конфискувани са фабрики и промишлени предприятия. После под ножа попадат всички, които имат месечен доход над 500 рубли и собствениците на градски недвижими имоти, акции и парични суми до 1000 рубли. Това е удар по търговското съсловие, като се започва от средната му част, както и по интелигенцията, особено по творческата част от нея — адвокатура, журналисти, издатели. Що се отнася до притежателите на недвижима собственост в размер до 1000 рубли, обхванати са и съвсем дребните собственици — стопаните на бакалнички, зеленчукопроизводители и дребните наемодатели. След това са ограбени и едрите земеделци, наричани „кулаци“, а земите и инвентара им насилствено са вкарани в социалистически колхози.

Тази зловеща дата – 7 ноември ни засяга пряко, защото на 9 септември болшевиките и тяхната армия нахлуват в България и установяват тук тоталитарен режим, а грабежите на банки, промишлени предприятия, фабрики и т.н. следват едно към едно съветския модел. Страната ни днес щеше да изглежда по съвсем различен начин, ако не беше деветосептемврийския преврат.

Същата тъжна участ имат и всички държави от Централна и Източна Европа, попаднали под съветския ботуш.

За мен това щеше да е просто една тъжна част от световната история, ако не виждах поразителните прилики между комунизма-ленинизма и съвременния т.нар. либерализъм. Например:

1.    Комунистите в същината си са „интернационалисти“, както днешните либерали – глобалисти.

2.    Комунистите много обичат да се занимават с „износ на революция“, а либералите - с „износ на демокрация“.
3.    „Комунистите нямат отечество“ и защитават интересите не на страната си, а на комунистическия интернационал. Либералите също ненавиждат националната държава, те са за „отворено общество“ без граници – репортери без граници, лекари без граници и т.н. За тях всеки, който обича Родината си, а тъп патрЕот.

4.    Комунистите заразяват света с бацила на всеобщото равенство. „Това е идеология на завистта“, казва философът Николай Бердяев. Лявата идеология подмамва бедния с обещанието, че ще стане богат. Но не чрез работа, а чрез преразпределение. По-късно, в страните на победилия социализъм, хората ще осъзнаят, че изравняването не е в богатството, а в бедността. Днес либералите повтарят същата мантра, но в малко по-различен вариант – от равни възможности за финансова и житейска реализация до равни резултати. Те вземат от трудолюбивите и дават на мързеливите, наричаки това "социална справедливост".

5.   Комунистите използват широко платените „протести“. За участие на площада плащали по 50 рубли, а ако извършиш погром  – 100 рубли. Днес либералите са доразвили и надградили този прийом, като са превърнали протестърството в професия, с която мнозина „прогресисти“ се прехранват до пенсия.

6.    Комунистите поставят любовта към партията над любовта към семейството – родители, съпрузи, деца. Техен герой е Павлик Морозов, предал баща си на комунистическата власт.  Герой на либералите днес е гимназистката от Масачузетс Хелена Дюк, предала майка си, леля си и чичо си, че са участвали в щурма на Капитолия.

7.    Комунизмът нарича религията „опиум за народите“ и преследва християнството. Либералите продължават делото им.

8.    Комунистите налагат жестока цензура и заглушават гласа на инакомислещите, наричани „врагове на народа“. Либералите днес правят същото чрез т.нар. „факт чекъри“, които обявяват всички неудобни факти за „фалшиви новини“.

9.    Комунистите повеждат война срещу традиционното семейство, което смятат за буржоазна отживелица. Либералите също го ненавиждат, та се налага сега и у нас да има походи в защита на християнското семейство.

10.    В тази точка няма прилики, а по-скоро разлики. Идеологът на Октомврийската революция – Александър Парвус, един от най-богатите хора за времето си, с къщи в Берлин, Берн, Стокхолм, вила в Швейцарските Алпи, четири собствени банки, акционерно участие в други шест, търговска кантора в Копенхаген, контролни пакети акции на жп линии и параходни дружества, умира млад – едва на 57 години. „Благодетелят“ Сорос е на път да стане столетник.