Европа е изправена пред "насилствена деиндустриализация" заради енергийната криза

Европейският съюз тихо се радва на продължителната загуба на газ и спад на електрическото потребление през тази година, докато цените продължават да растат главоломно и ставаме свидетели на криза на ликвидността на енергийния пазар. Причината за това „празненство“ обаче е съмнителна: Бизнесът не само намаля драстично своето потребление и действа на принципа „обичаен бизнес“, но затваря заводи, прави съкращения и се мести. Така Европа може да е на пътя на деиндустриализацията – и то насилствена такава.

Това, че ЕС върви към рецесия е ясно за всеки, който следи различните индикатори. Последният такъв е най-ниските нива на производство от май 2020 г. Октомврийските показатели също дават сигнал за надвиснала над нас криза, пише oilprice.com

Още по-лоши са новините от Германия – индустриалният двигател на Съюза. Конгломератът BASF заяви миналия месец, че ще намали перманентно производствата си на родна земя и ще се премести и разшири в Китай. Това на практика е удар върху правителството, което се опитва да „жонглира“ между енергийния недостиг и целите си към зелената енергия без да удължава живота на сигурните и сравнително безопасни ядрени централи.

Енергийната криза обаче не е единствената причина за плановете на BASF. Основната такава се крие в продължаващите и ставащи все по-строги регулации на ЕС. И това се вижда от реакциите на други индустрии. Търговското представителство на железопроизводителите и алуминопроизводителите наскоро предложиха на ЕС да поеме поетапно към новия си междуграничен механизъм, известен още като “данък за внесен въглерод“.

Към момента близ 1/10 от капацитета на Европа за производство на желязо е спрян. Всички фабрики за топене на цинк са намалили продукцията си, някои дори са я спрели. Половината от производството на алуминий също е спряно. А по отношение на изкуствените торове – 70% от фабриките временно не работят, заради липса на електричество на изгодна цена.

Така резултатът, ако следваме максимата, „обикновен бизнес“, ще бъде, че някои от изброените горе индустрии ще вземат логичното решение да преместят производствата си или поне част от тях на места, където условията са по-добри. Това ще „помогне“ Европа да се деиндустриализира насилствено. 
Междувременно едно нещо постепенно започва да става кристално ясно – няма място за празненства, когато става въпрос за намаление на потреблението на енергия в Европа. Би следвало този процес да се счита за притеснителен. Бизнесът е ЕС, в настоящите условия, е на животоподдържащи системи, а изходите от такава ситуация са два.