Отслужват света литургия за 10-годишнината от кончината на патриарх Максим

На 6 ноември се изпълват десет години от кончината на българския патриарх Максим (1914-2012 г.), съобщават от Българската патриаршия.

По решение на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП), на 6 ноември, неделя, от 9:00 часа, в Троянската ставропигиална света обител "Успение Богородично", ще бъде отслужена архиерейска заупокойна Света литургия, след която към 10:30 часа ще бъде извършена панихида.

"Със синовна признателност да се преклоним пред светлата памет на блаженопочившия патриарх Максим за ревностното му първосветителско служение на Родната ни Българска православна църква - Българска патриршия! Преминал в Царството на вечността и радостта, той остава усърден молител за скъпия ни народ пред престола на Бога Всевишний! Бог да го прости и упокои! Вечна и блажена да пребъде паметта му!", се казва в съболезнованието от БПЦ-БП.

На 29 октомври 2022 г. БПЦ-БП отбеляза 108 години от рождението на българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Той е роден на 29 октомври 1914 г. в село Орешак, Троянско, в  семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова, със светското име Марин. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", която завършва с отличие.

През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното наставничество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанската епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 г. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Светия синод, като е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонично утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Светия синод от 13 март до 4 юли 1971 г.

На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква и за Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви. Патриарх Максим е начело на БПЦ от 4 юли 1971 г. до своята кончина - на 6 ноември 2012 г.