Само един човек не забрави великия Георги Парцалев
33 години след кончината на гениалния Георги Парцалев няма кой да запали свещ на гроба му дори на помена му. Единственият човек, който не пропуска да навести вечния му дом, да занесе цвете и да помете алеите наоколо, е неговата вярна приятелка и колежка Латинка Петрова, пише вестник Ретро.
Докато талантливият комик бе жив, двамата бяха изключително близки и се подкрепяха в добро и лошо. Парцалев, който си отиде през 1989 г., е погребан на Алеята на творците на Централните софийски гробища в София. Допреди няколко години таксата за гроба му не бе плащана десетилетия наред, бяха се натрупали лихви и вечният му дом бе застрашен от заличаване. От управата на гробищния парк съобщиха пред „Ретро“, че към днешна дата всичко е платено, без да уточняват от кого. Черният мраморен паметник на комедийната звезда и любимец на поколения българи е поддържан добре, но не от родствениците му, а от Латинка Петрова. На 78 години тя винаги намира сили да намине там за задушница, за годишнината от рождението или смъртта на Парцалев.
Преди гроба му посещавала и неговата първа братовчедка Наталия, която бе единствената жива близка роднина на актьора, но през 2021 г. починала на 92-годишна възраст. Сега комедийната легенда има само далечни родственици в град Левски. Според най-близките приятели на актьора причината за смъртта му е била ясна още през 1989 г. Той бил една от жертвите на радиацията от Чернобил. Великият комик развил скоротечната си левкемия именно заради облъчването, смятат те.
„Видяхме се за последно в Правителствена болница, може би четири-пет дни преди той да си отиде. Не се сбогувахме обаче, защото той не усещаше, че си отива. Само му падаха пръстените от пръстите, защото се беше стопил. Държеше ги в шепата си, защото не искаше да се разделя с тях. В съседната стая беше патриарх Максим и Пацо се чудеше как толкова Божи човек също е стигнал до болница. Помня, че постоянно ми вадеше картона си и ми казваше да видя, че няма СПИН. Тогава този слух витаеше навсякъде и дори докторите обясняваха, че много хора идват до болницата, за да му донесат цветя и бонбони, но ги е страх да се качат при него, за да не се заразят, а той нямаше никакъв СПИН. И тогава обаче не губеше присъствие на духа и чувството си за хумор. Отиде си от левкемия. Професорът ми каза, че като са го отворили, защото те мислеха, че има язва и затова му изтича кръвта, съдовете му са се чупели. Докторите с микрохирургия зашиват един, то друг се пука. Лекуващият му лекар беше категоричен, че това е следствие на Чернобил. И той наистина се разболя няколко месеца след аварията, но време мина, докато го диагностицират“, разказва Латинка Петрова за последните мъчителни дни на Парцалев и признава, че не минава ден, без да се сети за него и веселите им случки заедно.
– Тогава-когато, там и където (както, без нукообразни, политикански увъртания го е постулирал твореца – един о действителните български, народни будители – Алеко Константинов ):
«Парица е царица, како кажу у нас...».
/из «До Чикаго и назад»/.
*** PS (SOS / «С`EST LA VIE!»):
Два свята!...
Две, ценностно-антагонистични галактики!...
– Галактиката на човешката съпричастност и галактиката на хуманоидно-подобното, хищническо-животинско, егоцентрично – печалбарско-консуматорско, тотално – Анти, човеко-съпричастно, мирогледно и социално-икономическо начало, където
«ПАРИЦАТА Е ЦАРИЦА!»
А Латинка е достоен човек!
Парцалев беше велик! Латинка - нищо особено, но пък все гледа да изпъкне. Ето и от смъртта на Парцала си прави PR