Елена Петрова на 47 - с живот като на кино

Живот като на кино води Елена Петрова, която на 1 ноември, в деня на народните будители, ще празнува 47-мия си рожден ден. Актрисата, позната с ролите си в киното, телевизията и театъра, стартира кариерата си едва на 15 години и макар да не е завършила НАТФИЗ, бързо и категорично съумява да се наложи в професията.

Разбира се, не всичко в живота й е в цветни окраски и не винаги желанията й са се сбъдвали с лекота. Всъщност, докато пред публиката се е акцентирало върху бляскавия й статут и все широка усмивка, Елена неведнъж е трябвало да се сблъсква със сериозни премеждия и в кариерата, и в личния си живот. За някои е признавала по веднъж, за други само е намеквала, стараейки се, както винаги, да държи сърцето си на дистанцията.

Само веднъж Елена Петрова е споменавала за отсъствието на баща си. Направи го преди доста години в интервю за женско списание. Тогава актрисата сподели, че макар да е израснала без баща, „винаги е имала силно чувство за семейна общност, за опора в семейството”. Майка й успяла да го изгради у нея, да ги сплоти с двамата й братя, да ги научи да разчитат един на друг и да преодоляват заедно трудностите. „Сега имам сила и вяра, че ще мога да имам същото добро и задружно семейство в бъдеще”, споделя Елена надеждите си през далечната 2003 г. След години тя сключи брак с гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас, с когото имат близнаци – 17-годишните днес Александър и Изабела. Раждането им се случва преждевременно и лекарите в „Майчин дом” се борят за живота им. За това Елена разказа чак след години. Тогава вече се говореше за развода й с Фотилас, но тя никога не го нарече „бивш съпруг”.

Елена Петрова е на сцена от дете. За това големи заслуги имат и майка й Ани, и баба й Екатерина по майчина линия. Първата била балерина, но спряла, защото й кървяли пръстите. Освен това родила дъщеря си рано, заради което може би се е отказала от някои свои мечти. Красавицата обаче е споделяла вярата, че е взела артистизма от майка си. Когато била на 6 години, родителката й я записала на художествена гимнастика. По-късно обаче Елена се отказала, защото поискала да учи в театралния клас „4хС” на Николай Георгиев в 22-а Софийска гимназия, където после взима дипломата си за средно образование. Изборът й вероятно е повлиян и от баба й Екатерина, която все я насочвала към сценични изяви. Елена била на 4-5 години, когато баба й я карала да учи стихотворения, а после я пременявала като кукла, слагала панделки в къдриците й и я водела да рецитира по мероприятия, свързани с Бабинден, 8-ми март и други, предава hotarena.bg.

„От малка ме бутаха в тази посока”, казвала е звездата и си е припомняла как са я качвали на стол, за да се вижда, когато казва стихотворението. Харесвало й да се изявява. Ставайки актриса, Елена Петрова сбъдва неосъществените мечти на майка си, която на младини бленувала за сцената, както и на баба си, която винаги е искала да учи за тази професия. Екатерина от малка се изявява в пиеси по вечеринки и силно желаела да стане голяма артистка. Нейната майка, прабабата на Елена, била категорично против. Затова още, когато внучка й била бебе, Екатерина все й говорела да стане актриса или балерина. Елена, като че е решила да изпълни желанието й, защото откакто се записала в театралната паралелка, устремено и дисциплинирано следвала целите си. Освен това била отговорна и помагала на майка си, като се грижела за по-малкия си брат. Взимала го от градина, често го водела със себе си по репетиции. Днес звездата от „Фамилията” е изключително близка с двамата си братя. За баща им обаче актрисата не говори, с изключение на интервюто си преди години, когато по между другото спомена, че е отсъствал в детството й.

„Бяхме много шумна група, която учехме в „4хС”, нямаше как човек да ни подмине, правехме всякакви щуротии по „Раковски”, влизахме в заведения, играехме, навсякъде беше театър”, споделяла е Елена за ученическите си години. С две приятелки подхванали и бизнес – мили стъклата на колите, спиращи на светофара на „Граф Игнатиев” и „Славейков”. Идеята била на една от съученичките й, която видяла други да го правят, и предложила да вземат пример. Започнали на майтап, като първоначално Елена много се срамувала. С приятелките й се представяли за фирма „Кристал”. „Разигравахме етюди, включихме и момчета от класа. Изкарвахме едни пари, които след това всички като комуна ги събирахме и отивахме в ресторант „Средец”, разказа Елена наскоро в предаването „Извън играта” по БНТ. Водещият Стефан Щерев, който е и актьор, и продуцент, пък си спомни, че тогава Елена му услужила с 4,50 лева, които изкарала с приятелите им, миейки стъкла на коли. С парите Стефан си поръчал любимото ястие гъби с ориз в ресторант „Средец”.

Тъкмо, докато прави щуротии с връстниците си, Елена е забелязана от режисьора Илиян Симеонов, който тогава работел с Христиан Ночев по филма „Граница”. Мариан Вълев – един от актьорите в лентата, също виждал „момичето с дългата коса” в центъра и говорил за нея. „Аз бях наистина много дива, много запомняща се, сега вече не, разбира се, след толкова години. Аз съм много здраво стъпил човек на земята”, казвала е Елена. След „Граница”, тя участва в „Козият рог” (1994г.) на режисьора Николай Волов. Лентата е римейк на култовия филм от 1972 г. на Методи Андонов. За Елена било голямо предизвикателство, защото сравнението с голямата Катя Паскалева било неизбежно. Едва ли обаче си е представяла, че тази й роля ще предизвика и друго сравнение. Филмът бил показан на европейски фестивал, в чието жури била Джина Лолобриджида. По-късно тя изпратила факс до кинопродуцкията, в който написала, че младата актриса Елена Петрова много й напомня като игра и излъчване на младата Ингрит Бергман в „За кого бие камбаната”. Това признание за Елена било равносилно на престижна награда, каквато и получила за най-добра женска роля на кинофестивала в Москва.

През 2000 г. стартира тв кариерата й с ролята на Мона в „Хайка за вълци”, през 2005 г. играе Анелия в „Морска сол”, „Магна Аура. Изгубеният град”, „Людмил и Руслана”. Между тези си ангажименти Елена срещна гръцкия бизнесмен Аристотелис Фотилас. Запознали се покрай откриването на магазин от веригата, на която тогава той бил изпълнителен директор. Девет месеца по-късно Фотилас я поканил на среща, но тя отказала. След още година поканата пак била отправена, като вече се видели. Тази среща лека-полека довела до по-близки отношения. Година след като станали двойка, Елена Петрова била сигурна, че той е мъжът, от когото иска да има дете. Актрисата ту мечтаела за момиче, ту за момиче, докато накрая получила и двете. Тя родила близнаците Александър и Изабела, но преждевременно, заради което били поставени в кувьози. Това е най-трудният период в живота й. „Трябваше буквално да се борим за живота им. Имам две много яки въжета вкъщи – Александър и Изабела, които ме държат здраво стъпила на земята, въпреки че аз обичам да летя, обичам да фантазирам, да изчезвам. Тези две въжета, които ме държат на земята, всъщност те ме водят в момента и тогава, когато се появиха, наистина... Минах тогава през много тежък път с баща им, за да могат в момента да са едни прекрасни деца, които обожаваме, гледаме и искаме да дадем най-доброто”, сподели Елена години по-късно. Тъкмо споменът за това изпитание винаги й е давало тласък да продължава напред, когато й е било трудно. „Тъй като човек е толкова силен, колкото е силна битката в него, тези неща ги осъзнаваш по-късно. Когато ти се случат огромни проблеми и трудности, тези бутони се натискат в теб и ти се справяш с трудностите, които в сравнение с това са много по-малки”, казвала е Елена.

Тя сключи брак с Фотилас през юли 2006 г., година след раждането на близнаците им. За първи път за раздялата им се заговори малко след като Елена изгря като Боряна през 2010 г. в сериала „Стъклен дом”. Ролята й в поредицата на Би Ти Ви я направи разпознаваема за масовия зрител, който следеше с трепет лавирането й между екранния й съпруг Стефан Данаилов и забранената й любов със сина му от първия брак, изигран от Калин Врачански. Бързо се заговори, че страстта между Елена и Калин се е пренесла в реалността. Само че това така и не се потвърди, дори напротив – двамата подчертават колко добри приятели са. Даже си споделяли лични неща. Въпреки това тогава интересът към Елена не намаля, подсилен от успеха на „Стъклен дом”. Не след дълго се заговори, че актрисата е в страстна авантюра с оператор на име Светлин. После пък тръгна слух, че е завъртяла любов с режисьора Мартин Макариев, с когото се запознали на снимачната площадка на сериала. Появиха се и снимки на влюбените. Новината неминуемо подхрани слуха за развода на актрисата с Фотилас, покрай което се простила и с охолния си начин на живот.

И все пак в светските среди се говореше, че актрисата е получила просторен апартамент, в който живеела с близнаците си. Само че новата й любов не само не просъществува дълго, а и така и не излезе от нелегалност. В крайна сметка Мартин Макариев, който има син от предишен брак, заряза Елена заради по-младата й колежка Луиза Григорова, с която по-късно създадоха семейство. След години Луиза призна, че е водила битка за сърцето на мъжа си, но не назова Елена. Каза само, че изчакала търпеливо любимия си, иначе първите искри помежду им прехвърчали не на снимачната площадка на „Стъклен дом”, а на тази на „Дървото на живота”.

След тези истории Елена Петрова не демонстрира публично връзка с мъж. Сигурно затова все се говори за крушенията й в любовта. Тъкмо с тях бе обяснено през април 2011 г. и отнемането на шофьорската й книжка, след като бе хваната да шофира след употреба на алкохол. Елена се сдоби с глоба и лишаване от правото да шофира за определен период от време. Трябва да се отбележи, че това е единственият й гаф за толкова години в светлините на прожекторите. Благодарение на силния си характер, актрисата, която е зодия Скорпион, съумя да се изправи след тази изцепка и оттогава не е имала друга.

За професията си пък е казвала, че с много роли се е разминала и от много мечти се е отказала. Склонна е на кардинални промени, дори външни, заради проект. И за любовта е готова на всичко и го е показвала, споделяла е Елена, без да уточнява на кого. „Има една много приятна мисъл на Елиф Шавак, че ако преди любовта и след нея си един и същ, значи не се обичал достатъчно. Всяка една любов оставя жестоки белези, татуировки, драскотини, рани... но тогава разбираш какво е наистина да обичаш. Не казвам, че всяка любов трябва да завършва така...”, казвала е Елена Петрова.

Актрисата е изпитвала и нелицеприятната страна на славата. За нея тя е изгубване, забравяне за това кой си, къде си, забравяш и за някои хора около теб. „Хубаво е да се издигаш нагоре, ако знаеш, че някой долу те чака да те поеме в ръце, защото падането е неизбежно. Сега, когато съм минала през това, ако в момента ми се случи, ще бъде различно”. В едно от последните си интервюта Елена Петрова спомена, че се е смирила, но така и не назова кардиналният момент, довел до това. „Смирението означава да вярваш и усещаш определени неща, да вибрираш на друго ниво, да притихнеш, да слушаш, да обичаш”, каза звездата с една от най-хубавите коси.