Изоставената България: Фотограф-пътешественик показа призрачното училище в с. Кости
Фотограф-пътешественик представя изоставеното училище в странджанското село Кости в община Царево, като част от поредицата "Изоставената България". Иван Панкев е заснел видео от призрачната сграда, която преди години е приютявала десетки деца.
Село Кости, което е сгушено сред гористите гънки на мистичната Странджа, е предпочитана дестинация за много хора от цялата страна.
Околностите му са населявани още от времето на траките, а през 1926 г. то наброявало 304 къщи с 1328 жители, повечето от които бежанци от Източна Тракия. В наши дни населението му е три пъти по-малко, но въпреки това селото изглежда доста „живо“ на фона на ситуацията в съседната планина Сакар, описва Панкев населеното място.
Главната улица в Кости е с ново асфалтово покритие, къщите са китни и спретнати, изоставени почти не се забелязват, общината е прясно измазана в джендър розово. Илюзията се нарушава само от местното училище. Някога било двуетажно, оказало се недостатъчно и се наложило да построят още един етаж отгоре. Днес тази масивна сграда е еманация на разпадащия се скелет на българското образование, изоставен на произвола на стихиите – според неофициални данни за последните 25 години в България има над 1600 изоставени училища.
Любопитното при училището в село Кости е, че тук Ленин не само е устоял на превратностите на времето, но дори „разговаря с Америка“, нещо което трудно може да се каже за сегашния му наследник в Кремъл.
На изподрасканите с тебешир черни дъски, сред сладкарско-вкусовото „Деси е як бонбон“ и обясненията в любов – „Аз обичам Деница“, изпъква фаталистично-пророческото „You’re next“, а под него едва се разчита избледняващото примиренческо-оптимистично „Life gets better“.
Посещавано от царе и президенти.
Единственото, което може да спаси такива сгради е държавата да ги пуска на търг за жълти стотинки на местните жители или организации, които преценят, че имат интерес да съживят такава сграда.
Например една хубава организация за летни лагери в извънучебно време.
Проблемът е че държавата не пуска от алчните си ръце собственост в ръцете на свободните българи.