Да живееш като Бог във Франция: как французите се отучиха да работят

Водопроводчик да си в днешна Франция: идваш, когато решиш, но си винаги добре дошъл. Работиш сам, по възможност на черно, а работа - колкото щеш. Малко силикон тук и там и хоп – сметката е готова. Тази професия отразява като в огледало абсурдните ефекти от френското трудово право, пише в обширна публикация германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). Неслучайно французите се шегуват, че водопроводчикът си има кокошка, която му снася "златни яйца".

Истински кошмар за работодателите

Проблемът обаче е в това, че никой във Франция вече не иска да бъде водопроводчик, нито зидар, готвач, келнер, лозар или шофьор на автобус. Медицинските сестри често остават в професията само по 3-4 години, а като учители нерядко работят хора, които изобщо не са учили за това. Стотици хиляди работни места остават вакантни. През първото тримесечие на 2022 година общо 523 000 служители са напуснали работа. Вестник „Фигаро“ писа, че ситуацията е „истински кошмар за работодателите“. Подобна ситуация Франция преживя за последно по време на еуфорията, предшествала финансовата криза от 2008 година.

"За французите качеството на живота стана по-важно от кариерата“, констатират социолозите. Подобен масов феномен изобщо не съществува в страни като Германия или Великобритания. Във Франция той си има име: "la grande démission" - голямото напускане (на работа). То се регистрира от статистиката, а експертите се опитват да го обяснят. Един психоаналитик го нарече „откъсването на обикновените хора“.

Икономистите пък се опитват да успокоят бизнеса с аргумента, че три процента напускащи работа годишно не са много, и че това прави трудовия пазар още по-атрактивен. Освен това 80 на сто от отказалите се от работа се връщат отново към някаква трудова заетост в рамките на 6 месеца. А предстоящата рецесия щяла да се погрижи за нормализирането на трудовите взаимоотношения, твърдят още икономистите.

Трудовото право е спирачка

Но това може да си остане само пожелание. Защото отчуждаването на французите от работата е процес, който върви от десетилетия, припомня по-нататък ФАЦ. Френското трудово право е невероятно обемно. Само хартията, върху която е изписано, тежи килограм и половина. Това право познава един-единствен начин за прекратяване на трудовите взаимоотношения - "rupture conventionelle", а на практика това означава „по взаимно съгласие“ и работи изцяло в полза на работника или служителя.

При напускане се полага и парично обезщетение - отделно от парите за безработица. През 2021 г. общо 454 000 французи са се възползвали от това свое право. Уволненията излизат на работодателя още по-скъпо, затова обикновено те ги оформят документално като „по взаимно съгласие“. А левицата с борбен дух се противопоставя на всяка реформа на трудовото и пенсионно законодателство.

Има и друго, което кара хората да странят от трудовия живот – атмосферата във фирмите и предприятията се оценява от тях като катастрофална. Съществуват анахронични структури със строга йерархия, в които и най-дребни началници се държат като истински робовладелци и мачовци. А пандемията от Ковид показа на французите, че животът може да си тече и без да се работи – хората си стояха вкъщи, никой не умря от глад, а телевизорите денонощно показваха развлекателни програми.

Заслужава ли си да работиш?

Сред много хора е разпространено недоверието към институциите, а младите нямат амбицията да дават от себе си максимум на работното място. В страната има 3 милиона младежи, които нито изучават професия, нито си търсят работа. Пък и за какво ли? Нима си заслужава, питат се много от тях.

"Франция е парализирана“, констатира френският историк Жак Жулиар в месечното си есе за състоянието на нацията. За него германската поговорка „щастлив като Бог във Франция“ е станало също толкова нарицателно понятие, каквото са например правителствените кризи в Италия. Психоаналитикът и писател Мишел Шнайдер пък твърди, че добре развитата социална държава инфантилизира гражданите си. „Франция се превърна в увеселителен парк и ваканционен рай“, посочва той.