Шивашката индустрия в България: Поръчки има, работници - не
В шивашкия бранш има 20 хил. незаети работни места, сочи неформалната статистика в сектора. Недостигът на служители е многогодишен проблем за фабриките, а обявите в бюрата по труда са обичайни и постоянни през цялата година. Маржовете явно не позволяват вдигане на заплати до атрактивни нива, затова вносът на работници от чужбина е решение за част от незаетите позиции в някои компании. Процедурата обаче изисква търпение, време и средства, пише Capital.bg.
"По официални данни през 2019 г. заетите в бранша на текстила и облеклото са били 95 хил., сега са 78-79 хил. Мнозина се пенсионираха, а нови кадри липсват. Според наше вътрешно проучване 67% от заетите в бранша са на възраст над 45 години, което означава, че проблемът с недостига на хора ще се задълбочава", обясни Йордан Беловодски - изпълнителен директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Затова в бранша има силен интерес за внос на работници от чужбина, който позатихна покрай ковид пандемията, но от есента на миналата година отново е възобновен, казват собственици на шивашки компании. "Този интерес е продиктуван от липсата на хора във време, когато поръчките към шивашките фирми се възстановяват и дори нарастват заради оттеглянето на доста възложители от Азия, както и заради затварянето на някои украински фирми в резултат на войната там", уточнява Йордан Беловодски.
Щедри работодатели
Вносът на работници в страната е от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция. Най-оптимистичният срок за приключване на процедурата е 6 месеца. Фирмата, която наема служители от чужбина, е длъжна да им осигури самолетни билети за отиване и връщане, както и да им плаща наема за квартира. Някои компании са доста по-щедри - те плащат режийните или част от тях, предоставят и ваучери за храна.
Текстилната семейна компания "Аглика", която има фабрики във Велико Търново и Твърдица и притежава производствени бази в Молдова, от една година внася работници от Турция и Молдова. "Назначихме 12, за още четирима чакаме разрешение. Открихме ги чрез наши партньори и лични контакти в бранша в тези държави. Визите са работни и трябва да се подновяват ежегодно. Почти не се налага да ги обучаваме, защото са квалифицирани специалисти и по-скоро разчитаме те да обучат нашите служители. Осигурили сме им специално изградено общежитие с идеални условия. Наш ангажимент е и храната", разказва Елица Петкова, търговски директор.
Компанията притежава и хотел. В него също работят служители от чужбина. "Наели сме от Турция шеф-готвачи, управител, сервитьори, бармани, а от Тайланд - масажистки за традиционните тай масажи за СПА центъра в комплекса. Наемането на чуждестранни работници има един основен минус - езиковата бариера и по-тромавата комуникация, но плюсовете са, че тези хора са квалифицирани и са дошли да работят, т.е. трудът им е с по-голям процент ефективност. Някои от тях са незаменими - като тайландките, чиито умения са специфични и уникални", обобщава Елица Петкова.
"В нашата фирма имаме хора от Киргизстан. Бяха седем, сега са двама. Контактувам с две лицензирани агенции, които имат право да внасят работници. Първоначалните разрешителни винаги са за една година с възможност за продължаване. Предпочитаме наетите от чужбина да бъдат обучени", обяснява Радина Банкова - председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и изпълнителен директор на "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч.
Тя подчертава, че работодателите в сектора "масово предлагат всички удобства за чуждестранните работници - осигуряват безплатно жилище, поемат част от режийните, предоставят им купони за храна, които получават и българските служители". Според Радина Банкова обаче тези придобивки напоследък не са толкова привлекателни. "Причината е, че в момента доларът е по-скъп от еврото и заплатата, която даваме в Европа, не изглежда толкова атрактивна на кандидатите. Затова мнозина предпочитат да отидат на работа в Турция и дори в Русия", дава примери тя.
Искания за още по-улеснена процедура
Двете браншови организации в сектора поставят за разискване проблеми, чието решение според тях би улеснило вноса на чуждестранни работници.
"Много от кандидатите, които биха дошли да работят в България, са от държави, с които страната ни няма подписана спогодба за внос на работници, няма и посолство. Това удължава и оскъпява процедурата, защото хората трябва да ходят в съседни държави, за да кандидатстват за виза", казва Банкова.
"Има много голям интерес към работници от Бангладеш например, но България няма посолство в Бангладеш, в което да се обработват документите. Румъния, която също няма посолство там, командирова в Бангладеш екип от външното министерство, който обработва на място документите на кандидатите", дава пример Йордан Беловодски.
Той добавя още примери за още възможности, които биха улеснили процедурата. "Ако една фирма е подавала целогодишно обяви в бюрата по труда за търсене на хора и не намира кандидати, тя би трябвало веднага да получава разрешително за внос на работници, без никакви допълнителни условия и изчакване. Има разминавания и в изискванията за образование и квалификация на чуждестранните работници - в някои държави документите са различни от тези, които изисква агенцията. Това са допълнителни утежняващи условия", обобщава Беловодски.
Предприемачите в сектора са единодушни, че независимо от всичко ще продължат да внасят работници от чужбина. "Колкото и да са тежки условията по наемане, колкото и скъпо да им излиза на фирмите - те са принудени да внасят хора, за да оцелеят. Нямат друг шанс", категоричен е Йордан Беловодски.
"Процедурата не е лесна, оскъпява се с документация, с такси за легализация, натоварваме се с допълнителни разходи за издръжка, но въпреки това го правим заради тоталната липса на работна ръка и тоталното обезлюдяване в някои региони", обобщава Радина Банкова.
А тъй! А заплатата чух че е добра - колкото 2 чифта дънки
Обществото тука само си е виновно защото така научи децата си на чалга и алкохол,те сами се научиха на наркотиците иди ги накарай сега да ходят да работят ВиК,Строителство,Механик,Ел Техник и други професии които искат адекватност и труд
Работодателите също помогнаха много тъй като плащат заплати като за Тимбукту,а същевременно ги гледаш карат С класа за 200 бона и се отнасят с работниците си все едно са роби
Отношение в БГ на работното място 0
Чакайте някъде да започнат да работят хора сега
Кафетата ще се пръснат по шевовете в всеки един ден тука,чалготеките също,защото така си научихте децата
Срещу една минимална работна заплата ще ви дам отговор на въпроса.
Какво? Една минимална заплата давате за 6 дневна работна седмица с по 10 работни часа на ден? Е, тогава трудно ще разберете защо нямате работници.
А иначе дрешките се изнасят на еврооейски цени, нали?
Ако искаме да сме развита държава, трябва да привличаме дейности с високи заплати, вискоки технологии.
А от страна на държавата - инвестиции в инфраструктура (енергетика, пътища, летища, и т.н. плюс здравеопазване и най-вече образование и ще вървим напред.
Сещам се за една информация по телевизиите, излязла преди доста време, че вратата на шивашки цех в някакво село била заключвана с верига и катинар, за да не излизат шивачките от него, докато не изпълнят някаква си поръчка.
Така беше, така си и остана в бостана с тикви, където ЦАР ТИВА и Червен Румен фон Грипен вкарват през задната врата проклета (според Г. Раковски) Русия, докато се правят на (забележете) на евроатлантици, каквото и да означава това.
Балъците намаляват прогресивно за сметка на дебилите които бълват училищата