Фестивалът в Бургас е страхотен, поздравления за Общината, че застава зад идеи, които възпитават публиката

Николай Мутафчиев е популярен режисьор и актьор. Роден е във Варна през 1974 г. Завършил е математическа гимназия, а през 1999 г. НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Режисьор и продуцент е на филмите: „Още една мечта“, „Ти гониш“, „АБ-“, „Двама на моста“, „Жълт олеандър“ и мн. други. През 2007 г. заедно със Силвестър Силвестров и Владислав Петров създават компанията „ПРЕМИЕРстудио“ – за заснемане на видео реклами, филми и специални ефекти. Той стои зад организацията на Международния фестивал на документалното кино в Бургас. Вижте интервюто му пред вестник Телеграф.

- Г-н Мутафчиев, срещаме се малко след финала на фестивала "Златна роза", където вие бяхте гост. Разкажете в качеството си на продуцент, актьор или режисьор бяхте там?

- Дойдох, за да представя „Жълт олеандър“, на който съм продуцент. Режисьор е Лъчезар Аврамов. Сценарист – Дими Стоянович. В главната роля е Китодар Тодоров, с Мариан Вълев, Леонид Йовчев. Като дойдох, изведнъж се оказа, че всъщност мога да участвам и в представянето на друг филм, в който обаче съм актьор – „Завръщане“ 2 на Ники Илиев. 

- Вашият образ в "Завръщане 2" доста забавлява публиката. Комфортно ли ви беше в тази роля?

- Добре се справям, да (смее се). Аз всъщност не страдам от излишна скромност. Добър актьор съм. Просто някак си в живота реших да поема по малко по-друг път. Той обаче не изключва едното от другото.

- А откакто станахте продуцент не намаляха ли от другите продуценти поканите да бъдете актьор в техни филми?

- Ами, честно казано, преди съм получавал преди всичко предложения да снимам в чужди филми. Така че интензитетът е същият. По-скоро някои хора от време на време се изненадват от участието ми в някакви ленти. Решили, че съм се отказал. А аз всъщност не съм се отказал. Просто превърнах актьорската професия в хоби. Мисля, че това е най-добрият вариант за тази професия, защото няма излишно напрежение, няма излишни напъни, няма някакъв луд кариеризъм да ме гони. Не! Гледам да си свърша работата точно толкова добре, колкото като продуцент. Режисьорството вече е малко по-друга тема.

- Къде се чувствате най-много в свои води? Като продуцент, режисьор или актьор?

- Навсякъде се старая да ми е забавно. Навсякъде има някаква форма на себеизразяване. При режисьорската професия обаче цялостната идея, концепция е нещо, което отначало си ръководиш. И мисля, че на този етап тя най-много ме влече. Но това не е гаранция, че съм най-добър там. Тази година заснех като режисьор един проект, който готвя от 2015 г. Извървя много дълъг път. Спирахме го заради пандемията, заради какво ли не. С много усилия го заснехме. А аз исках да я разкажа тази история. Проектът се казва „Платформата“. Преживяхме много, докато го заснемем. В главната роля са Бойко Кръстанов, Елеонора Иванова, Мира Бояджиева и Китодар Тодоров. Имаме и един бразилски актьор – Диого Рамос. Темата е интересна. Локацията – също. Това е абсолютно откачен проект. За петима емигранти от различни държави, които докато бягат, решават да си основат своя собствена държава. Но в желанието да изградят съвършената демокрация унищожават всички форми на демокрация.

- Бойко Кръстанов, Китодар Тодоров, все любими лица за българите. Лесно ли се работи с толкова успешни актьори?

- Честно казано, не ги взех, защото са любими лица. Взех ги, защото са добри актьори. От продуцентска гледна точка изобщо не съм мислил кой колко е известен. Просто исках да го направя такъв, какъвто си го представях. Мисля, че избрах много професионален актьорски състав.

- Колко и какво коства в днешно време да правиш в киното това, което искаш?

- Много зависи, понеже има две форми на финансиране. Едното е да вземеш държавни пари. То няма ясна политика за кино, но някак си артхаус - фестивалните, авторските филми са приоритет. Това е нормално и тогава се съобразяваш с тези изисквания. От другата страна са филмите с продуктово позициониране. Там пък се съобразяваш с тези особености. Мисля, че единственото, което може да ограничи един филм, е липсата на повече начини да се финансира.

- Да поговорим малко и за вашия фестивал в Бургас, който се проведе през септември. Разкажете ни за него.

- Мина страхотно. Първо мисля, че Бургаската община е супер. Постоянно дават пари за някакви инициативи, които да възпитават публика. Този фестивал е за документално историческо кино. Доста нишов, но такива няма не просто в България, а и в света не са много. Беше с много хубава международна селекция. Имаше много висока топка филми. Без този фестивал до публиката няма как да достигнат такива филми, понеже в България много не се дистрибутират. А се постарахме да има и съпътстваща програма, за да може и хората от чужбина да видят български документални филми. Отделно имаше лекции с деца, което също възпитава публиката. Провокира гледането. Много хора преди това обясняват как не са толкова големи фенове на документалното кино. Но изведнъж, след като дойдат и гледат, казват: „Има прекрасни документални филми“.

- Има ли място за българското кино в чужбина?

- Да, има място.  И последните години го доказват. Има голямо раздвижване на българското кино. За съжаление има доста неуредици покрай правилника. Сега служебният министър не прави нищо по въпроса. Гилдиите за първи път се обединиха и искат да се направят правилните промени, но не са чути. Но въпреки това мисля, че има. Правят се все по-качествени филми. И като мейнстрийм, и като артхаус. Надявам се да има още повече място.

- Да, защото някак след пандемията е изключително трудно възобновяването. Дори и в театрите трудно се вкарват хората обратно в салоните.

- Ами не, добре се случват нещата. Ето, организирахме един уъркшоп с Кристина Верославова с школата „Лий Страсбърг“ от Лос Анджелис. Докарахме  преподавателите пет седмици тук. Те след това дадоха едногодишна стипендия за участника, който според тях е бил най-интересен. И това е много приятен обмен, който се случи благодарение на Софийската община. От една страна, българските актьори се сблъскват с преподаватели от много значима школа в международен мащаб. От друга страна, си получихме обратна връзка от преподавателите за актьорите в България. Те казаха, че нивото е супер. Може би малко още е нужно. Имаме много сериозна театрална школа. Но в киното малко изтървахме положението. Вероятно заради прехода и последните промени.

- Вие сега ще бъдете и ментор в кинокласа на Елена Петрова, нали така?

- Да, напоследък е много хубаво, че ме канят като ментор. Хубаво е, че все повече продуценти гледат проектите да се развиват на различни международни форуми. Цялата тази колаборация, ко-продуцентството между различни държави. Това води до шанс за всички от екипа. При това във всякакви посоки. Първо, шанс да ги видят други държави. Второ, филмите получават много повече опции за дистрибуция. Въобще цялото това партниране между европейските държави е супер. Наистина дава шанс. Все повече български актьори имат агенти – кой в Англия, кой в Италия, кой в Германия. Има някои в Щатите.

- Кое е най-важното нещо, за да си успешен и като продуцент, и като актьор?

- Нямам никаква идея. Аз съм открил за себе си какво ме занимава. Три неща – да обичам, да се смея и ако може всичко това без напрежение.

- Това е много печеливша формула. Така ли работите и на снимачен терен?

- Да. С усмивка и любов. Всички около мен знаят, че е така. Иначе с всички неща, които правя, щях да съм се побъркал. А пък аз се забавлявам и мисля, че е много важно. Той целият живот е така.

- Това прави ли ви щастлив?

- Да, това ми е формулата за щастие. Тази Нова година правихме голямо парти и аз написах късметите. На абсолютно всеки написах отдолу: „И без напрежьонка“. В крайна сметка наистина няма нужда от цялото това напрежение. Сега ще те изненадам. Бях спечелил една стипендия и се обучавах при монасите от Шао Лин. И това, което най-много ми хареса, е, че при тях истинските умения не изискват усилия. Т.е. излишните напъни и желание за кариера не помагат, защото напрежението свива цялата ти сетивност. Колкото повече можеш да останеш без напрежение, толкова повече можеш да отвориш и сетивата си. Същото е и в любовта, и в смеха.

- Какво ви кара най-често да се смеете?

- Всичко – от глупостта на хората до моята глупост. Човек трябва да може да се смее и над себе си, иначе започва да става присмиване, а не смях.

- Какво готвите оттук нататък?

- Няма да ни стигне времето, за да ти опиша. В момента монтираме „Платформата“. Отделно започваме една копродукция в Сърбия и Хърватия. Ноември започваме продукция с Дими Стоянович – неговия дебют „Плът“, където в главната роля е Весела Бабинова, а оператор е Рали Ралчев. Изключителен екип сме събрали. Догодина трябва да снимаме два филма. Единият, колкото и да е странно, но снимам дебютния филм на Къци Вапцаров, сценарият е супер. И вторият е на Теодор Ушев. Двамата един до друг звучи странно. Там се надявам всичките тези обжалвания на Галина от „Галя филм“ да се свършат. А с това и тази драма и напрежение. Това е единственото, което би ни спряло, а проектът е убийствен.

- Доста голям скандал избухна на последната сесия на НФЦ.

Хората са разделени на три. Едни, които смятат, че правилникът много не трябва да се поправя. Цялата общност, която за първи път се е обединила и иска да бъде променен, за да работи. И хора като Галя, която си има сигурно своите причини, но от три години само саботира. Но това създава само напрежение на този етап. И най-важното – ако си креативен, събирате се, променяте правилника и всичко се отпушва.